ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1329.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1329.)

 Нещата не винаги са така еднозначни, както ни се струва. Вгледай се по-издълбоко в биографията на толкова редки личности, и ще се изненадаш от липсата на скрупули у кресливия площаден баш-патриотар, за разлика от сдържания невидим за страничния свидетел дял на изключително влиятелни личности сред гмежа от тържествуващите нагли персони на омразата и ненавистта у т.нар. "първи демократи" у нас, избързали първом да си съчинят биография за несъществуващи подвизи. – Аноним (1947)

  21 uli 2023 

СОВИТЕ НЕ СА ТОВА, КОЕТО СА*

 Автор на автентичния първоначален текст: Борислав Гърдев**

  ...А на домораслите патриоти, разпъващи на кръст Хаджипенчович, имам да задам само два въпроса!!! Къде са родолюбците, готови да спасят Апостола по пътя му от Търново до София, когато пътува в бричка, охранявана от конвоиращи заптиета?! И по каква причина амбицията на Христо Иванов - Големия (1838-1898), шеф на тайната полиция на комитета, е не освобождаването на Левски, а убийството на поп Кръстьо Никифоров (1838-1881), който впоследствие се оказва невинен?***

  И второ, защо Русия, посланикът й граф Николай Игнатиев (1832-1908) не се намесва ефективно и не спасява Левски? Игнатиев и Левски се познават лично, графът много добре знае кой е Апостолът, с какво се занимава. Но руският посланик не предприема натиск върху султана или великия везир... Знаем от историята, че османските власти са правили компромиси и срещу по-големи свои врагове. Нима не е могло смъртната присъда да бъде заменена със заточение в Диарбекир! Ала графът пасува. Защо! За да има контрол над комитетските дела и дейци вероятно и да може официална Русия да наложи свой вожд на революцията, който по-добре ще изпълни плана й, па накрая ще я покани "да заповяда" – Георги Бенковски (1843-1876).

  Хаджипенчович изпитва терзания за постъпката си. Признава безхитростно: "Силни морални мъки и поражения изпитвах, когато му задавах въпроси и ме беше страх аз да не се издам". Връщайки се в Цариград, той се изповядва пред двайсетина години по-младия Христо Стамболски (1843-1932): "Язък за българския народ, който загуби един от най-преданите си синове тоя месец! Язък за България, която днес се разпъва на кръст в екзархийските ни дела и в политическо отношение по въстанията ни. Язък, язък, язък!". Три години по-късно ще се включи в комисията, назначена да разследва зверствата в Перущица и Батак. Това става през лятото на 1876 г. и Хаджипенчович е придружен от някой си ливанец Едмънд Блек бей. Съвестно преброява 1700 жертви на башибозушките зверства, а за доказателство отнася в Цариград отрязана детска ръчичка. Докладът предизвиква потрес сред управляващите, а Хаджипенчович бил назначен и в следващата шестчленна комисия, чиято заслуга е, че на съд е предаден виновникът за баташкото клане Ахмед ага Барутанлията (впоследствие освободен от османската власт, издъхнал от проказа през 1881 г.)

  Добросъвестната дейност на сановника Хаджи Иванчо Хаджипенчович му докарва неприятности и води до отстраняването му от Държавния съвет, където е заменен от филибелията Стоян Чомаков (1819-1893) през пролетта на 1877 г. – османската власт решава, че е неблагонадежден. Вероятно сред причините е и, че дъщеря му Ефросина Бонева, касиерка на Женското благотворително дружество в Цариград, се е заела със събиране на средства за подпомагане на жертвите по време на Априлското въстание. На 12 април 1877 г. започва Руско-турската война. Доктор Константин Бонев – зетят на Иванчо Хаджипенчович и съпруг на Ефросина, постъпва в Българското опълчение и е участник в преките военни действия, награден е с руски ордени и е основоположник на Военната медицина у нас.

  България става свободно княжество с решение на Берлинския конгрес (1 юли 1878). На 10 февруари 1879 г. започва работа Учредителното народно събрание в Търново. Депутат от Русчук, избран с впечатляващо мнозинство, е Иванчо Хаджипенчович. При това, той не е бил посочен от руснаците, нито участва по право; побеждава в избори и събира фасул за три казана чорба (Гласували с бобени зърна –"за" и с царевични – "против"). Изказва се рядко, и то само по най-важните въпроси – за депутатския дълг, например, на 14 март 1879: "Депутатите не трябва без позволение да оставят мандата си, те са длъжни да искат отпуск, а оставка да им се не дава".

  На 4 април се обсъжда възможно създаване на Държавен съвет. Според русенския депутат и юрист, то е "съвет управителен" с изключително важни функции, и добавя: "Аз съм бил девет години в Държавен съвет и зная твърде добре какво той върши. Ще видите, че без него нашата управителна машина скоро ще спре". Мнозинството от депутати е против. И г-н Иванчо Хаджипенчович се подчинява на вишегласието, и на 16 април 1879 г. в 2 часа след обед подписва Търновската конституция. На 8 май 1879 г. е назначен със заповед на руския императорски комисар граф Дондуков–Корсаков за член на Висшия съдебен състав, т.е. член на Върховния съд, което налага да се премести да живее в София. Опитния в държавните дела Хаджипенчович се оказва пророк. На 27 април 1881 г. младичкият напет княз Александър Батенберг (1857-1893) прави държавен преврат, като сваля от власт правителството на Петко Каравелов (1843-1893), брат на Любен Каравелов (1834-1879). В съответствие с решенията на II Велико народно събрание, заседавало в Свищов на 1 юли 1881 г., когато на монарха се дава правото да управлява с укази за седемгодишен период, на 14 септември се учредява Държавният съвет. В съставя ме редом до Марко Балабанов (1837-1921), Тодор Икономов (1835-1892) – избран за председател, Димитър Греков (1847-1901), Юрдан Теодоров (1848-1931), е и Иванчо Хаджипенчович. Той чинно ще изпълнява задълженията си – контрол на финансите в местната власт, следене спазването на основните закони, изготвяне на законопроект и укази, арбитраж при решаването на административни спорове, до 9 септември 1883 г., когато с възстановяването на конституцията от Драган Цанков, мандатът на висшия държавен орган е прекратен.

  Хаджипенчович си построява къщата на 150 метра от лобното място на Апостола, дарява средства на комитета за издигане паметника на Апостола "за Бог да прости!" Следи изкъсо развоя на политическия живот у нас, негласно подкрепя официалната национална политика. Умира на 25 март 1894 г., на 74 години, докато все още Стефан Стамболов (1854-1895) е на власт. Не доживява откриването на паметника на Левски, състояло се в най-тържествена обстановка на 22 октомври 1895 г. Слово произнася някогашният апостол и автор на "Васил Левски Дяконът. Кратка биография" Стоян Заимов (1853-1932). Медиите обаче научават рядко срамен факт – по искане на турски чиновник словото е предварително гледано от външния министър Григор Начович (1845-1920).

  За доктор Кръстев (1866-1919) в статията "Васил Левски. Дяконът" от 25 окт. 1895 г., публикувана в списание "Мисъл", год. V, кн. 8, стр. 872-873, "това е толкова позорно и унизително за един народ, който умее да уважава себе си, щото ний просто не можем да намерим думи да изкажем възмущението си". Пък що се отнася до задължителния банкет след тържествената церемония: "Той бе искрен, топъл, интимен, без много формалности, без хвалби и ласкателства, без дълги речи. Това е добрата му страна, лоша страна той собствено няма – поне в моите очи, но мнозина ни уверяваха, че бил за тях малко безжизнен, мъртъв, правело лошо впечатление отсъствието на някакъв си цвят, някакъв отбор от столичната интелигенция, която при други случаи обичала да се въвира и там, дето не й е място. Ний не можем да съдим за туй, не сме виждали по-добър, по-жив банкет. Ще забележим само, че в залата на същия банкет, който се даваше по случай откриването на паметника на Васил Левски, разпоредителите бяха забравили да окачат поне един портрет на Апостола".

  Опитният държавен чиновник Хаджипенчович е имал повече от 10 (десет) години, оттегляйки се от политиката, да премисли живота си, да подложи на строга преценка всичките си минали действия и да осъзнае, че грешката в живота му е подписаният прословут протокол № 15 от 14 януари 1873 г. Можел да се защити аргументирано или не дотолкова сполучливо, би могъл да напише свои спомени, да разкаже подробно за успехите и грешките си: така постъпва Юрдан Теодоров – член на Извънредния съд, осъдил на смърт Георги Измирлиев (1851-1876), водачът на въстанието през Април в Първи революционен окръг, и като член на Държавния съвет, неколкократно избиран за депутат, последно на 28 ян. 1901 г. чрез листата на Демократическата партия, който през 1897 г. публикува своите "Възпоминания по въстанията в Търновския санджак и по съдението на българските въстаници в Търново". Хаджипенчович обаче мълчи, не пише, не се защитава. Не вярвам да се е смятал за непогрешим, но по-вероятно воден от чувството си за дълг, ще да е смятал, че времето ще отсее добрите от лошите дела и ще оцени мястото му в обществено–политическия живот и Българската история.

  Затова нека да бъдем точни. Да не забравяме достойното му поведение през 1876 г. в Учредителното събрание и като член на Върховния съд, а да изтъкваме вината му спрямо Апостола. Въпреки че е бая любопитно как щеше да постъпи на негово място Никола Михайловски или Юрдан Теодоров! 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 21 uli 2023

Илюстрации:
- Монетата винаги си е имала двете страни.
- Не му бил важен Левски, а да убие попа***.

–––

* Вж. https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/1243923

** Част от автентичния авторов текст ( вж. https://www.desant.net/show-news/38299 ) допълних.

*** Христо Иванов - Големия, вж. https://www.vasil-levski.eu/%D0%B7%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/spodvijnitsi/%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F/ Бел.м., tisss.