ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1328.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1328.)

 Напълни се сцената на обществения живот у нас със зловещи клоуни на ненавистта. Боже мой, това ли било Демокрацията? 

  Ако наистина имаш нещо важно да кажеш на света, кажи го кратко и ясно, като да си го издялал в камък, за да не избледнее от кръговрата на световните океански течения и капризите на слънцето, когато нас отдавна вече няма да ни има. – Аноним (1947)

   20 uli 1987 

АРТИСТ*

Цяла вечер клоунът се премята неумело,
препъва се и в най-дребните си усилия,
и ние весело му ръкопляскахме,
искрено му се смеехме, на него, милия...
Че вижте го само в тези негови панталони,
с тези вехти обуща с огромните им бомбета
как се препъва по арената, как гони
разноцветни парцалени кукли, балони,
как се заплита в осигурителните въжета,
как дразни лъва и после уплашен тича,
как сърцето му лудо бие, ще се пръсне,
и миг подир това – ухилен до ушите,
своите гръмки неумели хвали ръси!
 
Чак толкова смотан, наивен и глупав
с тази фантастично ужасна прическа,
все нещо доказва, все нещо губи
и работите дотам ще оплеска,
че тропайки с нозе, пляскайки с ръце,
превивайки се, примирайки от смях,
не усещайки страх,
публиката едва ли разбира
кого всъщност артистът пунтира.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 20 uli 2023

Илюстрации:
- Сцена от операта "Палячи" на Леонкавалло.
- Клоунът не трябва ли да е добронамерен?!

–––

* От ръкописа "Порто Фино" (1997), стр.34. Бел.м., tisss.