ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1273.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1273.)  

 Шедьовърът на Природата, това е влюбената жена. – Николай Хайтов (1919-2002)*

  30 jan. 1994

МЕЧО ПУХ

  – Здравей! Ка-а-акво правиш?
  – Кой! Аз ли? – попита мъжът плахо, благовъзпитано, като с влажна ръка държеше слушалката на педя от ухото, че тъкмо бе изхвърчал от банята с насапунисани бузи.

  След известно мълчание:
  – Е, как е, как е, питам, шегувайки се...
  – Оле-е-е – откликна на ехидния тон, дръпна щората да погледне какво е времето навън и приседна с озадачена физиономия.
  – Снощи ходихме на бар – продължи гласът откъм другия край на линията. – Беше ужасно... Ама ужасно тъпо, искам да кажа. Мъжете през цялото време се наливаха с тяхното скапано уиски. И все техните там глупости: кучета, ножове, пистолети, коли, каратисти...
  – Че какво друго да правят! – рече, па посегна, откачи хавлията и се наметна, защото бе абсолютно гол, гол като Адам в Едемската градина и вече започваше да зъзне.

  – Извинявай, ама ти сега ли ставаш от сън? – като трънче го боцкаше свежият глас отсреща.
  – Ами не... Размотавам се. Нали ме знаеш!
  – А аз от пет съм на крак. Подредих, правих закуска, изпратих моя човек на работа и... така... Викам, чакай да ти се обадя.

  – Той усеща ли вече? – попита мъжът спокойно.
  – Що! Хайде де, има ли повод? – възкликна възмутена. – Кажи де, що мълчиш!
  – Казах го ей тъй – заоправдава се. – А мъжът ти е готин... И въобще. Мацките си мрат по такива мъже.
  – Кой казва, че не е готин? Казвала ли съм!
  – Не си, бе.
  – Тогава…?!
  – Искам да кажа, че мъжът ти е всичко, което аз няма как да бъда.
  – И това знам.

  – Питам се какво толкова намираш у мен.
  – Хайде сега! – чу ядосания й глас.

  – Не, наистина. Аполон и Терсит*. Място за сравнение не виждам – с нападателен тон продължи. И тъй като отсреща не последва отзвук, духна храбро в слушалката веднъж и още няколко пъти. Притеснен: – Ало... алоооу... Чуваш ли ме?
  – Всичко чувам.
  – Е?
  – Че какво да ти кажа! Той наистина е готин и аз много го харесвам.
  – Друг на негово място отдавна да си е дигнал задника да разбере какво става. Аз, например, хич не бих се стърпял. Като се знам, в един момент ми писва и си дигам задника да разбера кой там ми се мотае. Не-е, не става въпрос да... Бо-о-оже, ами тя щом тоя тип си го е пожелала, какъв смисъл има аз да... Нали? Обаче на всяка цена трябва да го видя тоя кръгъл нещастник, дето... – хвърли око, ядовит и безпомощен навън през замръчкавеното стъкло зад щората.
  – Той знае, че има някой около мен.
  – Наистина?!
  – Не знае кой е, ама и не се интересува. Веднъж му казвам: увлечена съм по един, седни да се разберем като нормалните хора. А той... Тоооой! Знаеш ли той какво ми каза? "Какво е това любов, бе! – каза. – Що за глезотии! Виж какви сериозни работи стават по света и у нас. Хората виж как изнемогват в тая шибана сбъркана държава. Митинги, стачки, убийства, самоубийства, всеки ден катастрофи, палежи, далавери-малавери, партии-мартии, бизнесът се скапва, реколтата мижава, доларът пак пада, цените растат, някаква шибана комета тия дни предстои да се аканяса** в Земята."

  – Хм! Комета, казваш.
  – Какво да му говоря! Не го интересува, и толкоз. Иначе отдавна да е...
  – Дали те обича? – замисли се мъжът с насапунисаното лице, докато барабанеше с пръсти по нощното шкафче: трам-тарарам, трам-тарарам, трам-та, трам-та, трам-та, трам-тарар-р-р-рам.
  – Обича ме, как да не ме обича! Знам, че ме обича. Обаче в ума му на първо място са кучетата, бизнесът. В крайна сметка, нали...!
  – Какво "нали"?
  – Нали всичките си пари от кучетата по мен харчи! Когато и да съм казала, че нещо ми е харесало, тича да ми го купи... И дали за мен ще даде последните си пари, няма никакво значение за него. Той наистина е голям кавалер.
  – Разбирам.
  – Знаеш ли какви огромни букети с червени рози ми е носил! – рече замечтано.

  След известно време мъжът със слушалката в ръка се разкашля ей тъй, нарочно; стана му неловко, че зъзне, че стои като някой Бай Грую, Гюро Михайлов*** на пост, та рече много бавно с внезапно задебелял глас:

  – А аз и цветя не съм ти носил... Нали, Мечо Пух!****
  – Виждаш ли? – подхвана тя отново. – Той е много готин съпруг. И въобще... Много ми е приятно да съм с него в компания. И все повтаря: "Моята жена така, моята жена онака. Моята жена е върхът". Веднъж го пробвах, казвам му: ще взема да се разведа с теб, и той знаеш ли какво ми каза! Каза ми: "Патлак да ми опрат в челото, никога няма да се разделя с теб".

  – Ти наистина си върхът – вметна, колкото да спре отсреща потока от думи.
  – Изтрепва се да ме хвали и... разбираш ли... понеже е бая висок, строен, силен: и телосложение, и лице, и мускули... Нали виждам жените как се въртят покрай него, как му се умилкват! А той... тооой... Ей така ще го присвие онова синьо око, и реже изкъсо. Която и да е патката, ще я тури на място. И на всичките си приятели дава да разберат, че аз съм му на него слънчицето. Не дай, Боже, някой да започне да ми се прехласва, да ми дудне тъпи любезности. Уж нищо не прави, кротичко уж си седи на задника, обаче го усещам какво мисли. Мисли си: и тоя мой приятел излезе боклук.
  – Браво! Много точно казано. Истински мъж!
  – А каже ли го за някого, значи край на приятелството. Край, бе-е! Ако е въпрос да се бие, много е силен, ами че само с вида си ги смазва свалячите. Като се изправи с неговите два метра ръст и напращели мускули, и оня отсреща си подвива опашката, мънка, пелтечи: "Ама аз само тъй, да не си помислиш нещо". Мън-мън-мън, чак жал ми става. Знаеш ли какви досадници сред тия тарикати ги има!

  Мъжът премести слушалката върху другото си ухо, затисна я с рамо и се зазяпа в прясно появило се леке с лайнян нюанс върху вехтичкия мърляв персийски килим.
  – Пък аз май захванах да се бръсна – рече и потърка брадичката с длан. До тавана се разлетя засъхнала пяна. – Искаш ли да ти звънна след малко? Да, след мъничко, ами например, веднага щом се обръсна. А?! – И понеже Мечо Пух от другия край на линията не даваше признаци на живот, с изключително мил мазен глас попита: – Ти, например, сега какво ще правиш?

  Отсреща се чу дълбока въздишка. Наложи му се да добави:
  – Кажи де! Ти сега какво ще правиш?
  – Ами какво-какво!... Какво ли мога да правя! Ще почакам да се обръснеш – отвърна Мечо Пух р-р-р-решително.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 12 jan. 2023

Илюстрации:
- Преследваш ли я, бяга. Не я преследвай ти!*****

- Любовта където се появи, неизменно тя царува.

–––

* Първият – древногръцки бог, образ на мъжка хубост и могъщество, чийто символ е Слънцето, вторият – свадлив гърбушко, единственият отблъскващ образ в Омировата "Илиада".

** Местен пловдивски жаргон: да се удари, да се блъсне.

*** Гюро Михайлов – за местния пловдивчанин нарицателно име за доверчив и наивен честен българин, останал докрая на поста си и загинал в огъня, който изпепелил сандъците с архива на Източна Румелия. Бай Грую е нарицателно за изключително прост българин, когото всички мамят и му се подиграват.

**** Говорещо мече – пухена играчка от едноименната книга за малчугани на Алън Милн (1882-1956),

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%8A%D0%BD_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%BD 

***** От поредицата дванайсет текста, всеки от по шест "газели" (двустишия), писани по време на студентските ми години. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1272.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1272.)  

– Г-жа Габриел е член на ЕК, човек, който комуникира на високо политическо ниво с всички. В следващия миг се сещам за "Урсула вика Киро. И тя ми вика, и аз викам". Да не правим незаслужени комплименти на хора, които не са на нивото на г-жа Габриел – каза Георги Харизанов пред камерите на bTV. Според Харизанов това споменаване е огромен комплимент за лидерите на ПП Продължаваме промяната. Харизанов дебело подчерта, че за него хич не било изненада кандидатурата й за премиер. "Плюсовете й са много и ще бъдат оценени, ако първият мандат се реализира" – категоричен беше Харизанов. Харизанов коментира, че преди време се спрягало името на Кирил Петков, понеже имал бил връзки в Европа, обаче след номинацията на Мария Габриел това изглежда смешно. Според Харизанов, дори ГЕРБ да се договори с ДПС, БСП и ИТН за широко подкрепено правителство, няма начин (всъщност каза: причина) промените, за които са се договорили с ПП-етата, да не минат. "И двете сили трябва да направят всичко възможно: ако има правителство с първия мандат, да се приемат всички там необходими закони" – категоричен бе Харизанов. – Мистичният Г. Харизанов (1978) за прекрасната г-жа Габриел (1979)*

  8 mar. 2019

МИСТИЧНИЯТ ХАРИЗАНОВ

 "Като активист на кварталната ни организация, залесявал съм Западния парк и съм боядисвал огради на детски градини" – хвали се наивно с политическата си дейност любимецът на най-масовите родни телевизии г-н Георги Харизанов (1978). Нямал бил висше образование, понеже работи адски много: копа, сее, върти четка баданарка, та решил: за какво му е диплома! Ама сбъркал, като се изфукал, че през 1998 г. учил бил в Датски колеж. "Извинете, ама какво от това, че нямам диплома от Датски колеж? За мене говорят резултатите" – скромничи пред досадните медии... И като стана дума за резултатите, ето епизоди от личната му история, огласени публично през 2014 г.:

  1) Осъденият за изнудване вече екс-председател на Съвета на директорите на ЕАД "Напоителни системи" Георги Харизанов е с влязла в сила присъда за изнудване по чл. 213 а, ал. 1, издадена от Софийския районен съд и влязла в сила на 15 апр. 2005 г. Осъден на лишаване от свобода две години условно, с тригодишен изпитателен срок и глоба 1000 лв. 

  Романтичната биография на обаятелния Харизанов начева още през 1997 г., когато е момък див едва деветнайсетгодишен. Автомобилът му бил ударен от друг автомобил и Георги заставя левака да се подпише, че му дължи 400 долара за щетите – такива са обясненията, които дава петнайсетина години по-късно. Потърпевшият обаче подава жалба за рекет, и така Георги Харизанов поема към Първото си дело за престъпление от общ характер.

  2) През 2011 г. си вади документ, че е реабилитиран. Сега вече се труди в Съвета на директорите на държавно предприятие "Агроводинвест". През ноември 2011 г. някой добър човек от Министерството на земеделието го включил в борда на "Напоителни системи" ЕАД. Министърът не е слънце, не може да знае, че Готиния е осъждан и има висящи обвинения: за заплаха с убийство към млада жена и за кражба на 53 000 лв. от сейф на строителна фирма. Случаят...

  Бил търговски директор (?) във фирма СТОА на арх. Дамян Стоянов и часове преди обира Готиния сам внесъл няколко хиляди лева суха пара в касата. Привлечен е като обвиняем, че негов пръстов отпечатък открили върху стъклената витрина в кабинета на управителя на фирмата. Според прокуратурата, г-н Харизанов и неустановените му и до днес съучастници проникнали в помещението, където била монтирана касата на фирмата. Свалят облегалката на офис-стол с колелца, курдисали тежкия сейф върху стола, вързали го с кабел и лашнали цялата хитроумна конструкция към кенефа. Зад умивалника там с оксижен разрязали сейфа и го изпразнили. Чистият кяр – 24 хил. лв. и 11 500 щатски долара, кой ти го дава! Авантата – чиста печалба. После влезли в друг кабинет, вече не с взлом, ами с шперц. Оттам влезли и в офиса на управителя, където имало втори сейф. Отключват го, без да го разбиват, и изкярили пак чиста пара близо 2 хил. долара. Към четири след полунощ една от спящите принцеси господа пазачите се събужда и отишла по малка нужда; не щеш ли, съглежда, пикаейки сънен, сейфа на шефа си в кенефа: "Абе-е, ко прай тоз железен сандък тук! – рекъл си. И позвънил да пита управителя и собственик на фирмата, ама и на дежурния момък в столичното VII Районно полицейско управление тоже позвънил да пита. 

  Според отпечатъците в кабинета на г-н управителя, на трудолюбивия г-н Харизанов повдигнали Второ обвинение. Което виси и виси, и виси десет години, и тъкмо преди чиновниците да прекратят обвинението към Георги поради давност, поднесен им бил чистак новичък обвинителен акт. Но Софийският градски съд урежда нещата, понеже отпечатъкът, уви! – не е сигурно доказателство да бъде обвинен толкова честен мъж. Господа следователите единствено установили, че мистър Бил Гейтс тире Харизанов само се е разхождал из стаите с двете изтърбушени каси. След умното заключение на Прокуратурата по обвинението относно грабежа, бая силно озадаченият Харизанов на пресконференция обидено заявява: научил за обира и се озовал там, ама с едничката цел да помогне... Кому да помогне и как да помогне, не уточнил. То са подробности.

  3) Осъден от фирмата "Топливо" за дългове от 210 хил. лв., през 2009 г. Харизанов преживява стрес с частен съдия-изпълнител. През март същата година "Топливо" АД иска от Районния съд - София да приведе в изпълнение заповед, от която е видно, че Харизанов дължи на дружеството 210 хил. лв. И Харизанов много иска да се издължи, обаче не връща, даже и след предложението доброволно да възстанови сумичката. И тогава онези там кожодери го осъждат. Решението е: Харизанов да се издължи! И той пак не се издължава, макар да има голямо желание. И с него се заема частен съдебен изпълнител – от януари, та чак до Коледните празници на 2009 г. Декември на същата 2009 г. "младичкият Бил Гейтс" (както свойски го нарича тогавашният наш земеделски министър Мирослав Найденов) залага имущество като обезпечение за връщането на парата, която дължи, и иска спиране на изпълнението. Урра, молбата му е уважена от Съда! През 2011 г., вече шеф в държавно предприятие "Агроводинвест", наперенкият двойник на Бил Гейтс успява да стопира принудителното изпълнение по вземанията на кредиторите. Преди да заеме постове в двете държавни предприятия, е ответник и по други "некой" съдебни дела, понеже и другаде по онзи отработен свой стил дължи пари. Същевременно няма собствен бизнес, няма имот на свое име, нищичко си няма, освен чиста любов към Партията, която любов и признателност е в съответствие, т.е. в хармония с европейските му духовни ценности** и не му носи никакви приходи.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 11 maj 2023

Илюстрации:

- Слънчев ден за българската демокрация.

- Кварталният активист на партия ГЕРБ***.

–––

* Георги Харизанов: Петков и Василев не са на нивото на Габриел, https://tribune.bg/bg/politika/georgi-harizanov-petkov-i-vasi/
** Ген. Богомил Бонев: "Георги Харизанов, гнидо нещастна, разбираемо е криминални престъпници да мразят ченгета. Неразбираемо е защо ги използват гербаджиите"

Богомил Бонев (1957)

Вж. https://afera.bg/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D0%B4%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B1/

Мистичният Харизанов (1978), двойник на Бил Гейтс

*** Вж. https://www.mediapool.bg/sladurat-harizanov-sam-se-zalichil-ot-sladurcom-bez-namesa-na-gdbop-news190041.html & http://www.mignews.info/kakav-politolog-e-bivshata-kalinka-na-gerb-georgi-harizanov/ ,бел.м. tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1271.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1271.)  

 И аз, щом отдалече те съгледам, в уплаха, бледна изведнъж изтръпвам. Сърцето трепва ми в гърдите, гласът ми става сух и сякаш спира. – Сафо*

  25 jan. 2008 

ПЕНЛИВ ПОТОК

Пенлив поток в пустинята безводна
като храна в стомах, подут от глад,
като мишле във ноктите на котка,
като лоза, надвесена над водопад,

като око, напукано от струпеи,
като коматче сухо черен хляб,
като в хаванче анасона счукан,
като усмивка на индианец сляп,

като звездичка в облака вечерен,
като трева в четвъртък ветровит,
като със стик за голф добре уцелен,
като с откос от автомат убит,

като хлапак, в игрите си отчаян,
като дъжда над цъфналата ръж –
акордеон, от страст по теб запален,
моминска гръд под длан на мъж.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа 

Plovdiv, edited on 10 maj 2023

Илюстрации:
- Играейки си с теб, момичето как изкушава! 
- Кой по-зле от сляпо влюбен мами любовта!

–––
* Стихове на Сафо. 

  Сафо (625-569 г. пр.Хр.) е родена в заможно семейство с политическо влияние върху остров Лесбос, но политическите теми не намират отражение в лириката й. Омъжена за твърде заможния Керкил от остров Андрос, за нея се знае, че има дъщеря на име Клеида. От началото на VI в. пр.Хр. по политически причини живее в изгнание на остров Сиракуза. По онова време е толкова известна, че при пристигането й в полиса местните издигнали нейна статуя от мрамор. Връща се на родния остров през 581 г. пр.Хр. и според някои летописи живяла там до дълбока старост. Вж. Вж. https://chitanka.info/text/13311 Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1270.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1270.)  

 "Що ми е мило и драго, че се е пролет пукнала! Все е излязло на паша, и стока, море, и мака..." Българска народна песен от читанките. Дано не са я затрили заради пустите му европейски духовни ценности! – Аноним (1947)

  10 maj 2023 

НEЩАТА У НАС 

I. Преглед на вътрешното дередже

Гледайки сутрешните политически дебати в нашия национален телевизионен ефир, междувременно научавам такива чудесни знания от рекламките (10 минути ефирно междувремие), че:

1) Всеки нефелен кавалер-мераклия ще може да си вдига самолета, ако редовно пие чудодейното хапче на д-р Христо Деянов* или проф. Анастас Герджиков**, да речем; 

2) Срещу сюргюн (неконтролируемо посиране) разполагаме със сигурни илачи – само за някакви си между 40 и 240 лв.;

3) Дулколакс е супер-чудодейното изобретение на третото хилядолетие против запек.

  От цялата тв-досада най-кефи рекламата с пусналия си ислямска брада мъженствен Васко от рода на Кардарашите в Костинброд и нормалния леко скучен мъж Геро.

  Альо-о-оу, Враца-а-а! Чуати ли мъ? Чуати ли мъ, или пак да питам: Ний, бългърити, банана белен ли да го едем или с кората?

II. Подробности от политическия пейзаж 

1. Учтива дама от месеци ми праща линкове с едно и също послание. Отзивът! "Вече ме е страх да отварям линкове, които ми пращате, че започнах да сънувам любимия Ви Костадинов как изскача от телевизора, хладилника, гардероба, шкафа с бельото, микровълновата фурна, миксера. Не смея да пусна чешмата, тече и оттам. Аман, бее! Не познавате манталитета на българина. Колкото повече някой си хвали сам стоката, толкова повече почвам да страня, да бягам от нея..."

2. Случайно ли медиите напоследък усилено ни занимават с "атентата срещу Главния прокурор"? Или то си е фино отвличане на внимание, да не се вглеждаме в усилията Главният виновник за хаоса в политическия живот в Държавата да си изчисти образа! Г-н Иван Гешев е безобиден, да не беше под влияние на ген. Бойко Борисов.

3. Присъствието на Човека от Банкя във "високата политика" съсипва достойнството на българската политическа каста пред света, доколко от трийсет години в България още можем да говорим за достойнство сред скупчилите се готови на всичко, за да ни управляват, в Народното събрание и властта по общините у нас.

4. Докато изкуствено създадената от разни отломки партия ГЕРБ владее 90 на сто от общинските управи, нищо няма да се промени! Няколкостотин чиновници под строй и по списък ще продължат чинно да гласуват за ГЕРБ-СДС... И като добавим роднините им, семейните им приятели, плюс купения "електорат" от гетата, какво да очакваме?!

5. ПП и ДБ са еднодневки, независимо че Иван Костов влияе по някакъв начин върху втората дружинка. Вгледа ли се човек в генезиса на "костовистите", това са все хора, чието потекло иде от бившата управляваща червена номенклатура по време на соца, докато ПеПе-то на харвардците виси като прани гащи в общественото пространство. Вероятно и те ще последват участта на сценаристите от измислената партия на Слави Трифонов. Нещо като "Тя танцуваше едно лято", пък после става само за патерица.

6. Реши ли човек да се запознае с мимикрията на мамините рожби у нас, възходът на г-н Манол Пейков може да послужи за докторска дисертация по психология на тъгата и щастието да си син на мама.

7. ЦЪФНАЛАТА ДЖАНКА БЕ ПОСЕЧЕНА – Понеже прати по дяволите ловко измислена конспирация за посегателство, което потресе до кикотене недоверчива България. Вж. https://www.dnevnik.bg/analizi/2023/05/07/4480378_novini_s_dobavena_stoinost_koi_otseche_cufnalata_djanka/

III. Негово величество ни натресе онзи от Банкя 

  Не е виновен който руча баницата, а онзи, дето му връчи тавата с прясно сготвената (зашеметена от еуфорията около правата на бившите офицери и редовите доносници на ДеСе, като господата Иво Инджев и Ахмед Доган в Република България. А дали г-н Симеон Кобургготски не си отмъщава: "Като не желаете царство, ще съсипя България с този чудесен дървояд"?

IV. Извод от гореописаното:

  "Бой се от Бога, почитай царя..." – Христо Ботйовъ Петковъ (1847-1876). Понеже г-н Костов не се съобрази с препоръката на националния ни поет Ботев, така ни се пада!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 10 maj 2023

Илюстрации:

- Щом черешите са скъпи, яжте банани!

- Иконата-виновник да ядосаме царя***.

–––

* Разрових в гугъл. Ама, пийпъл, какъв доктор е! То е поп-звезда – дискове издава, не знам си още какво. А не пише къде е работил, освен три години в Кюстендил, обаче като какъв е работил в Кюстендил не пише. Имате ли впечатления от този човек? Аз съм хващала моменти от неговото тв-предаване и винаги съм си мислела, че д-р Христо Деянов има нещо общо с онези съмнителни гадателки и врачки по телевизиите. Вж. https://www.bg-mamma.com/?topic=512534

** Проф. Анастас Герджиков писал текстове за чалга песни... Предизборен фалшификат ли? Да, ама не. Още след като обявиха кандидатурата на професора – ректор на Софийския университет, ми се обади колега да ми каже, че търси касети с чалга от 90-те години, в които може да срещна името му като автор на песни. Герджиков бил в екипа на "Каналето" на Камен Воденичаров; той въобще е в това котило, от което се пръкна "Новото време", на което е учредител... И тогава се фукал, че се печели добре от такива шибани текстове, та чак Карбовски, който също някога бил в екипа на "Каналето", се замислил дали да не пропише и той. По 250 лв. суха пара на текст. И Карбовски разказва тази сладка история в предаването "Студио Хъ" по 7/8-ТВ. Потрудил се запален фен да изнамери текстовете на ректора Анастас Герджиков от сорта "Два мерцедеса карам, 100 гаджета сменявам, на сухо не оставам". Вж. https://fakti.bg/bulgaria/624099-bakalov-prof-gerdjikov-e-pisal-tekstove-za-chalga-pesni-i-ne-ne-e-predizboren-falshifikat

*** Осъдиха България да заплати обезщетение от 3,27 млн.лв. на г-н Симеон Сакскобургготски, вж. https://dariknews.bg/novini/bylgariia/osydiha-bylgariia-da-plati-obezshtetenie-ot-327-mln.-lv.-na-simeon-sakskoburggotski-2346089 Щото сега тези пари Костов и неговите хора да ги плащат! Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1269.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1269.)  

 Миналото живее с нас, докато си го спомняме. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в религиите, а в душата на човека. Тежко на отродника! – Аноним (1947)

  22 uli 1997 

СИНЪТ НА ВОЙНИКА

  Баща ми днес щеше да празнува 3/4 век, да беше жив. Петдесетгодишнината според Стария завет древните хора празнували с юбилей, а 75-годишнината? Този мой баща така и не го разбрах докрай. Защото по време, когато сме били заедно в множеството на живите, съм бил хаотичен, каквато е изобщо младостта, неизяснен дори за себе си, в плен на пламенни желания, на всякакви бесове и розови мечти, амбиции, стремежи. И понеже той, който отстрани ми изглеждаше най-обикновен – като голяма и спокойна река сред тучна морава, за мен, амбициозния му глупав син, оказа се е бил глъбина с мълчанието и с привидната за повърхностния поглед делнична обикновеност. Какво ми е дал, какво към взел от него? Не си го спомням иначе, освен вдаден в работа.

  Като се уверил, че му се родил син, този тих, непонятен в много отношения и досега за мен човек, далечен комай за всякакъв род фасони, ефекти и демонстрации, сторил нещо изключително за своя начин на живот: наел файтон и поръчал на файтонджията да минат през пловдивската Главна (улица), седнал не където сяда клиентът, а върху капрата до файтонджията, и хем размахвал бутилка вино, хем пеел с пълно гърло. Не знам да е пиянствал някога, не съм го чул глас да повиши, камо ли да пее. Пердашил ме е жестоко като хлапе, но не ми е крещял. Не псуваше, не крещеше, биеше – и знам, че причина за това в повечето случаи е била майка ми, лютата пазарджиклийка.

  Като бях шест-седем годишно хлапе, състезаваше се като кросаджия, без да е имал особени успехи. Другите се дупеха зад кормилото, той караше както поп на моторетка вдървен в кръста, като на парад, и с майка отдалеч го различавахме по бялото чисто лице сред оклепаните до уши като коминочистачи пловдивски мотоциклетисти. Беше му драго да вдъхва живот на стари бракми. Придаваше им вид по-добър от онзи вид, когато нови са излизали от завода. Измайстори си сам електрическа планя. Повече от нещата у дома бяха рисувани на груба амбалажна хартия с дърводелския му молив и изработени на дърводелския му тезгях. Пушеше много рядко за салтанат, сякаш да си придаде важност. Карти не играеше, обичаше да играем на шахмат, току някой път ще ми рече: "Я, ела сега да те поизпитам на шаха!" Като изгубя две-три игри, усмихне ми се кротко – ехидниченето, ироничното заяждане, гръмкото самохвалство ги нямаше у него: "Е-е-ех, ама ти никакъв кършалък (отпор) не ми даваш, бе!"

  Не одобряваше женитбата ми, избора ми на момиче за жена; лоша дума обаче за нея не отрони. Насаме ми е казвал: "Това моме за себе си не умее да се грижи, ти го чакаш къща да върти. Кой ли дявол те прати чак в Добруджа!... Кешки да не бях те пускал да учиш в София, да те бях направил един мебелист-дърводелец. Златен занаят е това".

  Докато се състезаваше, в бараката за дърва и въглища в двора на улица "Ниш" № 4 висяха на гвоздей състезателните му номера, елипсовидни две бели табели и кръгло тенеке с червени цифри. Състезателният му номер бе "45" – в това откривам заложен някакъв скрит смисъл. В дъждовната пролет на 1945 г. на фронта край Драва оцелява в най-жестокото сражение, което бойците от Българската армия водят в Унгария през Втората световна война, излиза без драскотина изпод воя на шрапнелите, снарядите и пиукането на куршумите, когато от шейсет войни в лекокартечната им велосипедна рота оцеляват неколцина. Имаше си кожено яке и ботуши с подметка от автомобилна гума и високи кончове, правени специално за състезанията му. Трасето за мотокроса в онзи Пловдив включваше Трихълмието и Бунарджика, обикалят Руския паметник-костница най-горе на Бунарджика, слизат до ул. Пещерско шосе, префучават през жп-линията край Гарнизонна фурна на Сарайкъра, после газ до дупка към село Мечкюр, днешния краен квартал Прослав, после през Царския остров, където е сега Гребната база, пердашат покрай река Дермендерлийка, оттам покрай ресторант "Ловна среща", покрай бахчите на махалицата "Матинчеви градини", до подножието на Джендемтепе, оттам обратно по Пещерска в посока Централната жп-гара, завой пред Втора градска поликлиника по улица "Станционна". Финалната лента бе опъната над множеството развълнувани кибици встрани от парадното стълбище на Офицерския клуб, както по навик наричаха прекръстения мазно по време на соца Дом на народната армия.

  Помня как в дъждовно кишаво време препускаха по Пещерско шосе, покрай нашата бедняшка уличка "Ниш". Бях най-гордото хлапенце. Струпалите се от двете страни на шосето комшии гадаеха, до кости наквасени в калната киша. Точно тогава, когато съм се усещал цял огрян от щастие, горд с този мой храбър и рядко красив баща, мотичка заби в лицето ми внукът на хазяите Дърварови Видко Троплев. Едно от двете рогчета на мотичката ме уцели на сантиметър под окото. Белегът и досега ми напомня какъв луд късмет съм извадил. Да речеш, било е предупреждение да не се възгордявам: че когато съм най-щастлив, злото да не изпълзи от леговището си да ми смачка фасона.

  Един от мотористите, Димитър Баев - Байката яздеше чистак новичка чешка ява 250 кубика, а пък чешките яви бяха по-бързите мотоциклети... Та из калищата на Острова, където още от времето на соца е изтрезвителното за окошарване на пияндета, имаше дълбок ручей. Преминавайки през брода, на Байката му пада веригата. Баща ми карал след него и го подминал. Сетне обаче спрял, върнал се да му помогне... Като потеглят оттам, подкарал подир Байката. Не помня някога да е бил първи. Веднъж беше втори, веднъж пети от трийсетината състезатели. От наградите, помня, една найлонова риза донесе долу, в избата. Найлоновите ризи бяха на мода, и той много й се радваше.

  Получавахме вестник "Патриот", местния "Отечествен глас", а също и седмичното вестниче "Авто-мото". В полутъмната изба на къщата срещу черквата "Свети Георги" в Мараша, където му беше работилничката, имаше вързопи със списания за наука и техника от 1950 до 1960 г., пожълтели, умирисани на мухъл. Странни машини виждах там нарисувани: дирижабъл, хидроплан във форма на два гореви тенекиени галоша, лодка торпедоносец, странни въртолети, подводници и торпили с дизелов двигател, дългоцевни оръдия, бойни коли с гъсенични вериги, автомати, картечници, разните му там видове лично стрелково оръжие.

  Една от последните му снимки, когато е вече 60-годишен, го съхранява някъде сред Родопите покачен върху магаренце. Ръка е вдигнал като за поздрав. Най-хубавото на снимката е усмивката му – усмивка на беззлобен кротък човек. За тази негова снимка майка ми, вече след смъртта му, няколко пъти ми е говорила: "Виж! Не ти ли прилича на Исус? Същински Христос е на тази снимка".

  Не че е бил набожен. "Набожен" винаги ми е звучало като ирония, нещо като думата "лицемерие". Но на дъното на дървена кутия с личните му документи, под ордена за храброст, циганските ножици за тенеке и две конусовидни юзчета (чашки за 30 драма ракия) – едничкото му наследство от баща му бирника Георги от Харманли, след като издъхна, открих цветна иконка на Господ, а на гърба й – послание с почерка на майка му от февруари 1945 г. да се пази. Носил я в джоба на войнишката си куртка, сгъната на четири, евтина цветна хартиена иконка. Хич, ама никак не му се е ходило на война! С всичкия си усет и кожата си го усещам, защото съм му син. От петимата братя той, най-малкият, най-нежният, само той бил пряко на фронтовата линия. Бате Митко (най-големият) служил на пловдивското летище, Насо Гащара (третият) служил на майната си около Бяло море, Дончо Музиканта (вторият) разхождал войнишката си униформа из Харманли, чичо ми Стефан (четвъртият) останал в Пловдив да учи за дактилоскоп, бъдещ кадър на следствието и на МВР. Майка ми споменаваше, че от фронтовия щаб пратили предложение редник Кирил Бояджиев да получи Орден за храброст І степен, в последния момент обаче Орден І степен получили близките на ротния му командир посмъртно, а редник Бояджиев – ІІ степен, че все пак оцелял.

  За войната вкъщи не се говореше. Веднъж, като го подпитвах по-настойчиво, отряза ме: "Какво си ме заврънкал? Войната е кланица. Първата седмица в окопа от вонята на леш, каквото хапнех, повръщах, нощем не можех да мигна". Труповете на мъртвите буквално се разкапвали пред очите им в слънчевите дни. Обичал ли живота? Не мога да си го представя обезверен, отчаян. И неговата увереност не бе дразнеща. Казваше лъчезарен като хлапак: "На стари години, ако не мога вече друго, семки, фъстъци ще продавам с ей това кантарче... и пак ще сме добре". Кантарчето, с което смяташе да поминува честит и в старостта си, ръждясва от половин век в избата на триетажната масивна ъглова къща срещу черквата "Свети Георги" в пловдивския район Мараша.

  Рекъл веднъж на майка ми, както тя ми предава думите му: "Надке, ако се случи да видя друг мъж да те прегръща, двама ви ще убия, после ще свърша и със себе си". И още, пак от майка ми чуто: по цяла нощ случвало се, да не я оставя да спи, говорел й: "Ех, Надке, кому лошо сме сторили, че така се случи с нашия син!" (Оженил съм се за момиче, дето ми изневерява под път и над път: някак узнали, колкото и да съм крил.)

  Когато болките му са били ужасни и полека усещал, че умира – десетина часа преди смъртта, в камионетката, с която го придружавахме по някогашния път до столичната клиника "Пирогов", извръщаше лице към тенекиената стена на зеления военен жук, да не усетим, че от болки плаче... Докато майка ми и сестра ми си бъбреха нещо, виждах как, цял в пот, мърда устни и ей така, без глас, само с устни шепне: "Оле-ле, майчице! Майчице!" Издъхна сам, изоставен, без близък, без какъвто и да било човек наоколо. Отвратих се от българския лекар с касапския му манталитет на студенокръвен. Колко ли са човеците сред възгордели се лекари и нагли адвокати на моята многострадална България! Нечовешко е, че го изолираха в пълно съзнание от всички ни, безпомощен, гаснещ в някаква варосана клетка на десетия етаж, където го откараха с асансьора от преддверието на ада към Отвъдното "Пирогов". И вие смятате, че вярвам на лекари! Аз го обличах в болничната светлосиня пижама на "Пирогов" с лекета от кръв и йод. И пак аз не можах да го позная мъртъв в моргата на "Пирогов" сред останалите шест мъртъвци в онзи 6 септември. Толкова яко се бе подул трупът му. Върви санитарят пред мен, отмята един по един чаршафите над оцъклените умрели и аз само казвам: "Не е този, не е този".  

  До последния си дъх работи. Трудът за него не бе тегоба, а привилегия на здравия жизнен мъж. Като гледам сегашните михлюзи как висят като сополи по пейките, като чувам как кълнат и се вайкат, как одумват света и хленчат, познайте какво си мисля! В деня, когато новичката жигула избухва в пламъци, станал в четири заранта, качили се с майка ми до вилата на сестра ми над Белащица да завардят ред за водата, за да полеят лехичките с доматения разсад. В осем оставил майка ми, слязъл да обиколи адресите по подадени към мебелния магазин на бул. "Малчика" рекламации. Само в блок 51* в жк Тракия (срещу Пощата) хората не си били у дома. Качил се пак на вилата над Белащица. Този път взел със себе си съпруга на сестра ми. Около един по обяд в непоносимата жега на 31 август тримата пътуват обратно към потъналия в мараня и задух Пловдив. Набрал кофа грозде от асмата над гаража, рекъл на майка ми: "Как да седна да ям, докато не видя какво им е на онези хора! Измий грозде, направи салата и ме чакай. Ще оправя и тази рекламация, и се прибирам".

  Година след смъртта му заварвам грубоват непознат на масата във всекидневната. Седи на мястото, където седеше баща ми, наметнал домашната му дреха, а майка ми трака паници край чешмата зад полуоткрехнатата врата на кухничката... Мир на праха ти, непрежалими мой Мълчаливецо! Ти бе строг баща, но и аз не бях послушен син.

  23 uli 1997

  Кога ли заможните безделници ще имат шанс да помечтаят? Бедният мечтае! Ой, как мечтае! И колкото по мечтае, колкото по-невъзможна, толкоз по-красива му е мечтата.

  Гените, дето се плискат в кръвта ни, са ми велика загадка. Шестнайсетгодишен бях, когато рекох на майка ми, изпъчил гърди, преливащ от жизненост: "Баща ми не мога да го настигна, че е излязъл жив от Голямата война, затова си пожелавам да имам малки войни, много малки войни!" Четиринайсетгодишният ми внук Борко, който по случайност сякаш носи името на Борис Дявола, баща на майка ми Надежда, рекъл на майка си, на по-малката ми дъщеря Надя: "Мамо, пък аз съм решил един ден да стана богат, много богат. И повече с теб няма да броим стотинки".

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 9 maj 2023

Илюстрации:

- 1972. С баща ми в местността "Юндола".

- 1978. С дъщеричките в старата квартира.

–––

* Блок 51 в пловдивския жк Тракия беше известен като "милиционерския блок". По онова време вече ме бяха изгонили от редакцията на местния младежки вестник и когато реших да отстоявам правото си, че съм писал истината, от най-високо място в ОК на БКП, от асеновградчанина Крум Марков, пред колега от редакцията изречено: "Много съм малък да му помогна, но нека не рови, да не стане по-лошо". Не само инструктора в ОК на БКП Крум, и други са ме предупреждавали, като съседа Костадин Костов - Коцето, който по онова време бе милиционер, и 77-годишният бай Андон Тодоров – един от инициаторите на стачката на ямболските текстилци през1931 г., пребит някога в пловдивската полиция със сапове за мотика, ходил после шест месеца с метален корсет, и той на четири очи, угрижен ми говореше: "Имаш две момиченца, за тях не мислиш ли?". Бел.м., tisss.