сряда, 10 май 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1271.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1271.)  

 И аз, щом отдалече те съгледам, в уплаха, бледна изведнъж изтръпвам. Сърцето трепва ми в гърдите, гласът ми става сух и сякаш спира. – Сафо*

  25 jan. 2008 

ПЕНЛИВ ПОТОК

Пенлив поток в пустинята безводна
като храна в стомах, подут от глад,
като мишле във ноктите на котка,
като лоза, надвесена над водопад,

като око, напукано от струпеи,
като коматче сухо черен хляб,
като в хаванче анасона счукан,
като усмивка на индианец сляп,

като звездичка в облака вечерен,
като трева в четвъртък ветровит,
като със стик за голф добре уцелен,
като с откос от автомат убит,

като хлапак, в игрите си отчаян,
като дъжда над цъфналата ръж –
акордеон, от страст по теб запален,
моминска гръд под длан на мъж.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа 

Plovdiv, edited on 10 maj 2023

Илюстрации:
- Играейки си с теб, момичето как изкушава! 
- Кой по-зле от сляпо влюбен мами любовта!
–––
* Стихове на Сафо. 
  Сафо (625-569 г. пр.Хр.) е родена в заможно семейство с политическо влияние върху остров Лесбос, но политическите теми не намират отражение в лириката й. Омъжена за твърде заможния Керкил от остров Андрос, за нея се знае, че има дъщеря на име Клеида. От началото на VI в. пр.Хр. по политически причини живее в изгнание на остров Сиракуза. По онова време е толкова известна, че при пристигането й в полиса местните издигнали нейна статуя от мрамор. Връща се на родния остров през 581 г. пр.Хр. и според някои летописи живяла там до дълбока старост. Вж. Вж. https://chitanka.info/text/13311 Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1563.)  Миналото живее, докато го помним. Мъртвите са живи, докато ги помним. Бедата не е в смъртта, а в заб...