ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (645.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (645.)

  Изхвърлят детството като стара шапка. Забравят го сякаш е телефонен номер, дето повече не им е нужен. Били са деца, после станали възрастни, и какво?! Само онези, които порастват и пак си остават деца, са човеци.– Ерих Кестнер (1899-1974)

  12 uli 2000 

СОРЕН ЛЪЖЕЦА

В къщурката под големия кестен зелен
в самия край, сред боклуците на квартала
самичък живееше Дядо Сорен,
педя душица, две педи – брадата му бяла.

Сбирахме се хлапенцата от цялата махала
да послушаме как дядо Сорен ще ни лъже
как ходил в далечни земи,
вършел куп щуротии, че и бели,
срещал разни човеци от кол и от въже,
и от невероятно заплетени положения
с арменската си хитрост се измъквал,
надзърнал, да не повярваш, и в самия Пъкъл,
приет с пиво от дяволите космати, рогати
и как ги метнал, разбира се, без да изпати.

Друг път разправяше за чудните Райски селения,
за онези там необясними небесни знамения,
предвещаващи точно това и онова,

което ще се стовари върху нечия глава,

или някому ще му се усмихне щастието

 и ще се събуди на утринта ужасно богат,

 и ще я кара само на боза, баклава и пасти,

ще носи костюм от най-скъп английски плат. 

Подир обяда – вместо да сме си по леглата,
скришом от майки и лели, и от бабите
се измъквахме и търчахме пак там,
в онова дворче с големите кактуси 

при Сорен Лъжеца, който шеташе сам.

И значи, шепнешком той ни разправи 

как срещнал на улицата веднъж 

ужасно изпусталял опърпан мъж;

и онзи му поискал коричка хляб.

Бил кожа и кокали, толкова слаб,

че Сорен,

 който в онзи момент

най-случайно нямал и залъче хлебец,

изтърчал при бакалина, тоже арменец,

и го помолил: Таквор, дай малко хляб,

че онзи човек зад дувара отзад, 

като го гледам, душа бере.

И Таквор рекъл: Е, ми добре!

И му дал естествено.

Обаче хлябът, който знаем, е бял,

а хлябът на стиснатия Таквор

бил чер като въглен, и не само това,

бил недопечен, влажен, мухлясъл. 

Какво си ми дал? – изкрещял Сорен Лъжеца.

Каквото си заслужил! – отвърнал хитрецът.

И какво да стори бедничкият Сорен,

с този комат търчи при госта необикновен.

Ала госта никакъв го нямало,

независимо че Сорен викал, врещял,

подскачал, дерял си гърлото, 

скубел си косите,

заничал зад бурена и сливата до оградата

и зад кактусите бодливи на двора...

Същата вечер се извила буря там горе, 

в небесата над Пловдив, 

разтресло се Джендем тепе*, 

развълнувала се земята 

като същинското Черно море,

и от забуления с прахоляци свод

треснала светкавица, и Сорен видял

бакалина Таквор да се щура обезумял

по двора,

да кълне насъбралия се беден народ,

че от завист му подпалил милия имот.  

Ей тъй ни омайваше Лъжеца Сорен – 

педя душица, две педи брада,

най-готиния арменец, ако питате мен,

ала що го сънувах като Дявол с рога?

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 4 uli 2021 

Илюстрацията долу:

- Авторът сред приятели, един от които лъже на поразия.

–––

* Най-високият хълм на Пловдив, по чийто пътечки и скалиста снага дузина момци от бедняшката ни махалица се катерехме по цял ден като козлета. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (644.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (644.)

    "Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето..." – Никос Казандзакис (1883-1957)

  18 noe. 1997

ЛЮБОВ КЪМ ПЪРЖЕНИТЕ КАРТОФКИ*

Двама се срещат незаконно и тайно;
двама – значи, мъж и млада жена...
но има ли обществото вина,
че скритото между нас е всезнайно!

За ужас на приятели, врагове и роднини,
тези срещи продължават вече години –
несъобразени с моралната чистота,
дъждовете и пустинните бури,
движението на планетите и онези щури
предсказания за близкия край на света.

Независимо от кандидатпрезидентската

достойна кампания в Щатите,
независимо от самоотвержените

главорези в Близкия Изток,

от напиращите да нахълтат 

мюсюлмани в приятелска Европа,
независимо от глад, недоимък
мор по добитъка,
суша,
потоп,

земетресения,

вулкани
космични катастрофи,
слънчеви изригвания,
кървави бунтове

и освободителни въстания,
все към този мъж стреми се тази жена,
все към нея препуска той запъхтян
и сврени зад някоя

надупчена от терористите стена,
нещо особено интимно си споделят там.

И отиват после в нелегална една квартира,
продължавайки да дискутират оживено:
той пита тя какво толкова у него намира,
а тя – дали с нея не му е студено...

И какво следва от тези невчесани строфи:
очаквате може би кой знае какво да стане,
обаче... 

тя сега бели картофи,
а той просто излива олиото в тигана.

И когато накрая вечерята е сложена,
споглеждат се дяволито 

двамата конспиратори**...
и оказва се тази тяхна среща, 

тайна и някак възторжена,

е най-важното нещо под Небесата.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 03 uli 2021

–––

* От "Порто Фино" (1999), неиздаден сборник с текстове. 

** Които дишат с един дъх (вероятно първичният смисъл на думата), Бел.м., tisss. 

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (643.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (643.)

   "Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето..." – Никос Казандзакис (1883-1957)

  02 uli 1996

АКО ЖЕЛАЕШ

Ако желаеш да ме видиш, ела!
Ела тук, където светът свършва,
житата и булевардите свършват
и човек може да си бъбри с Небето
както дете, което люлее крачета
съвсем в крайчеца на Вселената. 

Ако желаеш да се видим,

сложи пъстрата басмяна рокля,

разпусни косите така, че

вятърът да ги разреше,

евтините червени сандали сложи,
и ела.
Ела по тънката пътечка
в тревите и храстите. Ела,
прекоси разрушения мост
от войните помежду ни и влез,
влез, без да почукаш,
в сърцето, което е
винаги отворено за теб.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 02 uli 2021

____

* От сб. "Кардиф" (1998), бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (642.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (642.)

   "Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето..." – Никос Казандзакис (1883-1957)

  05 avg. 2008

РОКЛЯ ОТ КОПРИНА 

На една жена умираше мъжът й,
с две думи казано, душа береше,
а тя бе млада, тя цъфтеше
и при шивача беше ходила два пъти,
за да й вземе мерките,
да й приготви
една хем траурна 

и хем прилична рокля.

Не понасям запуснати жени,
но този случай си е показателен
и Боже мой, направо назидателен
за драмата на онзи господин,
който – лежейки в брачното си ложе,
навярно си е въобразявал, че умре ли,
съпругата до него ще положи
живота си сред китки и дантели.

За трети път тя при шивача тича
и на шивача позволява
сам
да
я
съблича,
за да й вземе мерките по-точно,
естествено съвсем непорочно.
И там, в ателието 

останали самички
сред купчината блузки,
костюмчета, полички,
пред старото олющено печално огледало,
като видя шивачът това изящно тяло,
обърка всички мерки и грижите си сиви,
иглите и конците, шаблончетата криви
и спусна се,
извади
от дъното на скрина
една такава рокля –
червена,
от коприна,
чак до петите дълга,
с дълбоко деколте...
И седем денонощия мериха я те!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа 

Plovdiv, edited on 01 uli 2021 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (641.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (641.)  

  Партията се стреми към властта изключително заради самата власт. Ние не се интересуваме от доброто на другите, ние сме заинтересовани единствено от властта, чистата власт... – Джордж Оруел

ХАОТИЧНИ ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ НИ РАБОТИ 

  От първия ми бележник, записки по улиците и спирките на моя Пловдив, докато – като шофьор на частно такси, допълващ мизерната си учителска заплата (170 лв.), чакам клиент да ме наеме. Първия ден се чувствах като местна проститутка, излязла на лов по улиците на най-древния град.

   08.03.1995.-01.07.2021. 

  Нямам нищо против ниския ни жизнен стандарт като нация, ако наоколо да не вонеше така остро на гузна съвест. Зловоние излъчва преди всичко телевизията. От трийсетина години насам именно телевизиите вкараха в дома на българина уродите: духовни травестити, курви, отчайващо алчни невежи политически мъже и жени, блестящи с невежеството си и с липса на някогашното домашно възпитание, характерно за дома на българина.

  Някои стоки за обикновения простосмъртен българин, са толкова скъпи, че притежанието им е сигурна улика за следователя (ако си е на мястото).

  В нашата опоскана държава докато бедният храни гладните, заможните тарикати плячкосват и разпродават съграденото с мерак, труд и кръв от поколения българи преди нас. А наивно съм си мислел, че Демокрация е уважение преди всичко към личността.

  С каква цел поставят лика на Левски зад гърба и бюрото си? Може би за да им пази завет, да не ги издуха свирепият вятър на разрухата по план.

  Политиците ни се предлагат като добре узрели тикви на селската сергия. Като наивници, избираме най-голямата тиква, после се чудим защо е куха.

  А дали идеалът не е много по-грозен от действителността?

   18.03.1995. 

  Нация, която е все недоволна от себе си, в никакъв случай не е нация с ниско самочувствие.

  Иззад творбите на Иван Вазов и Йордан Йовков прозира лицето и нрава на угрижения стопанин, зад творбите на Елин Пелин – лицето на ратая.

  На тукашните днешни политици им липсва търпение и великодушие към отсрещната страна. Покаянието на редовия член на бившата управляваща БКП или ГЕРБ си е негова строго лична работа; какво искат – да ни засипе с думи на покаяние и да си скубе косите насред площада?!

  Предпочитам ясните неща. Народ, комунизъм, демокрация са все мътни, неясни понятия. Ако някой тъпак е противна личност, какво значение има в коя партия членува, на чий гроб плаче и пред коя икона пали свещи?

  Ако я няма съвестта, законът се заобикаля леко – скок-подскок и готово!

  Кълнат се в Апостола Левски, защото не е жив да ги прати по дяволите.

  Ако искаш да проумееш подлеца, погледни към него с... любов!

  Отвращението от онова, което наричаха у нас комунизъм, се изплесна в отвращение към онези, които тръгнаха да ни насъскват едни срещу други.

  На отрепката й е лесно да си мени убежденията – тя отлично знае какво иска. Какво ли! Пари. Власт. Слава. И петима папи да я галят по кратуната.

  Нещо пак за отношението ни към миналото... И Византия, и Османската империя страшно много са ни отнели като народ и общество; предстои ни обаче спокойно и трезво да обсъдим какво са ни дали.

  Омръзна ми да се боря с когото и да било; искам най-после да заживея като човек в цивилизовано, в нормално общество; писна ми от фанатици.

  Който не е страдал, не знае да прощава; виж кои най-злобно квакат и си скубят косите по площадите на днешна България, па сам си отговори дали не са именно най-високо квакащите фалшивите страдалци!

  Преди години по поръчение свише ми наредиха да съчиня некролога на известен местен комунистически функционер – на пловдивчанина Никола Балканджиев (1901-1973), излязъл от средите на най-бедните, унижените*. Курдисаха ме в запълнена с шкафове мижава канцелария и огромно като фурнаджийски тезгях бюро пред дебела папка с досието на починалия. И тогава, докато рових из документите му, ми просветна, че християнският Господ прощава, ала Партията ни-каг-да!... Бяха го наказвали, че проявил мекошавост, разбирай: проявявал състрадание пред жалбите на унижени бедни хора, изпаднали в критично положение.

  Антиподи – които едва се изтрайват помежду си, ала губят смисъл един без друг. Политическата сцена у нас е пълна с антиподи; знае се даже кой кому от противниковия политически лагер е антипод. Цирк на тарикатите!

   26.03.1995. 

  Ред в България – начин да разрушат естествената хармония на живота.

  Априлското въстание от 1876 година е жесток, много трагичен опит да се ускори естественият ход на Българското национално съзряване. И вместо образ на българина-стопанин се получили вкиснати гримаси, не личности.

  Бай Ганьо се появява винаги там, където грубият материален интерес и лична изгода разрушават из основи достойнството и националната чест.

  Понякога епохата се оказва тясна две алчни нищожества да се разминат, да кажем, Иван Костов да се размине с Ахмед Доган.

  Европа, към която се стремим, е всъщност стил на живот, но и начин на мислене. Това Алеко го е отчел с онази фраза: "Бе, европейци сме, ама не дотам".

  Наближава времето, когато разбогателите се мошеници ще пожелаят да бъдат възприемани от света на простолюдието като заможни добри хора.

  Какво да правим с шупналата пяна от негодници! Храмът (Народното ни събрание) е препълнен до камбанарията с побеснелите им от лакомия и простотия, от властолюбие и зло лицемерни муцуни. Както винаги, онези, които ни ограбиха, най-много се натискат да ни защитават достойнството и националната чест, а злостният ни призовава да бъдем добри, хе-хе!

   12.04.1995. 

  Понякога се учудвам как силно си приличат гаднярите от двете страни на политическата фронтова линия. 

  Да те принизи до своето ниво и манталитет е идея на всяко нищожество, не забравяй това! С такива не се воюва, такива се заобикалят мълчаливо.

  Че нали гласовитият самохвалко, като вири показалец над множеството, цели точно това – да слезеш на неговото ниво?

  Когато получаваш каквото и да е, без да си дал, Сатаната те кредитира.

   14.04.1995.

  Великден... Важно е не какво казват на висок глас, а какво премълчават. С много приказки нищо да не кажеш: например, Филип Димитров, Симеон Сакскобурготски – за това се иска ум, обигран ум на школуван демагог.

  В името на демокрацията унищожават моралните стойности. Qui bono?**

  Един и същи тип – футболистът Христо Стоичков, сочат като символ на националното ни достойнство, но добре помня как ронеше сълзи и сополи над трупа на топ-мафиота Васил Илиев. Като българин по нрав и потекло, как да го преглътна! Не футболиста, а слабостта у човека имам предвид.

   19.05.1996. 

  Защитник на народа не може да бъде политическа партия или коалиция, а единствено интелигенцията. Как ви се струва, възможно ли е това у нас?

  БСП (префасонираният образ на бившите т.нар. "най-достойни рожби на нацията") ще си иде не когато реши политическият лъже-елит, а кога узрее съзнанието у обикновения българин. Разчитам, вярвам в невежествената лакомия на разбогателите се бивши гробокопачи на капитализма; тя ще ни помогне да прогледнем като общество и нация. Партиите на статуквото от трийсет години насам са до една рожби на БКП и Държавна сигурност.

  Демокрацията е преди всичко култура – само че нека си изясним култура придобива ли се за кратко, даром ли е или е натрупване на низ поколения!

  Съм решително против строителство на християнски параклиси, черкви и манастири, като начин за оневиняване на големите престъпници у нас. 

  Жорж (Ганчев) дава акъл на Жан (Виденов) що да стори с Ахмед (Доган), че да прокопсаме и ние, дето сме с българско национално самосъзнание?

   02.06.1996. 

 Днес обявиха, че някой си Петър Стоянов*** – не особено популярен наш, пловдивски адвокат по бракоразводните дела, известен с готиния прякор Пешо Петолевката, спечелил предварителните вътрешни избори в СДС за кандидат-президент от опозицията. Щастливият г-н Петър Стоянов в тесен кръг приятели на халба пиво и съратници в една от пловдивските хладни механи (според Иво х.Калчев – член на висшия орган в Демократическата партия на фамозния Стефан Савов) казал: Най-доброто в случая било, че предизборната кампания ще докара клиенти в западналата му адвокатска кантора. Виж, за президент, не се и надявал, но Иван Костов тъй наредил.

  В това село, разбирай – в България, умните не знаят, младите не могат, кметът е глух и сляп за местните неуредици, а попът не се разбира с Бог.

  За загладилия козина пес светът е триединен – дивеч, кучки, господар.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 01 uli 2021

Илюстрации:

- Борис Ангелов (1900-1972), внук на Ангел Керемидов от Четата на Бенковски.

- 1937. Джордж Оруел (1903-1950) като войник в Испанската гражданска война.

–––

*Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2
** !лат.) Кой печели, кой има изгода?

*** Вж. http://politika.bg/article?id=47302 Бел.м., tisss.