ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (642.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (642.)

   "Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето..." – Никос Казандзакис (1883-1957)

  05 avg. 2008

РОКЛЯ ОТ КОПРИНА 

На една жена умираше мъжът й,
с две думи казано, душа береше,
а тя бе млада, тя цъфтеше
и при шивача беше ходила два пъти,
за да й вземе мерките,
да й приготви
една хем траурна 

и хем прилична рокля.

Не понасям запуснати жени,
но този случай си е показателен
и Боже мой, направо назидателен
за драмата на онзи господин,
който – лежейки в брачното си ложе,
навярно си е въобразявал, че умре ли,
съпругата до него ще положи
живота си сред китки и дантели.

За трети път тя при шивача тича
и на шивача позволява
сам
да
я
съблича,
за да й вземе мерките по-точно,
естествено съвсем непорочно.
И там, в ателието 

останали самички
сред купчината блузки,
костюмчета, полички,
пред старото олющено печално огледало,
като видя шивачът това изящно тяло,
обърка всички мерки и грижите си сиви,
иглите и конците, шаблончетата криви
и спусна се,
извади
от дъното на скрина
една такава рокля –
червена,
от коприна,
чак до петите дълга,
с дълбоко деколте...
И седем денонощия мериха я те!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа 

Plovdiv, edited on 01 uli 2021