ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (644.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (644.)

    "Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето..." – Никос Казандзакис (1883-1957)

  18 noe. 1997

ЛЮБОВ КЪМ ПЪРЖЕНИТЕ КАРТОФКИ*

Двама се срещат незаконно и тайно;
двама – значи, мъж и млада жена...
но има ли обществото вина,
че скритото между нас е всезнайно!

За ужас на приятели, врагове и роднини,
тези срещи продължават вече години –
несъобразени с моралната чистота,
дъждовете и пустинните бури,
движението на планетите и онези щури
предсказания за близкия край на света.

Независимо от кандидатпрезидентската

достойна кампания в Щатите,
независимо от самоотвержените

главорези в Близкия Изток,

от напиращите да нахълтат 

мюсюлмани в приятелска Европа,
независимо от глад, недоимък
мор по добитъка,
суша,
потоп,

земетресения,

вулкани
космични катастрофи,
слънчеви изригвания,
кървави бунтове

и освободителни въстания,
все към този мъж стреми се тази жена,
все към нея препуска той запъхтян
и сврени зад някоя

надупчена от терористите стена,
нещо особено интимно си споделят там.

И отиват после в нелегална една квартира,
продължавайки да дискутират оживено:
той пита тя какво толкова у него намира,
а тя – дали с нея не му е студено...

И какво следва от тези невчесани строфи:
очаквате може би кой знае какво да стане,
обаче... 

тя сега бели картофи,
а той просто излива олиото в тигана.

И когато накрая вечерята е сложена,
споглеждат се дяволито 

двамата конспиратори**...
и оказва се тази тяхна среща, 

тайна и някак възторжена,

е най-важното нещо под Небесата.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 03 uli 2021

–––

* От "Порто Фино" (1999), неиздаден сборник с текстове. 

** Които дишат с един дъх (вероятно първичният смисъл на думата), Бел.м., tisss.