ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (348.)
Да не си е повече, отколкото да си нещо; да не си, значи да си всичко.
Корана, като глас, гърми, изпълнен е със заповеди и заплахи, обещава ми радости, които не ме вълнуват: мързелуване под някоя дебела сянка и предани жени под ръка за удоволствие на плътта, печално еднообразие. Решително то не е щастието за мен. Опиянява ме представата за огромния Океан от неизвестно, вълнението на страсти и настроения, препускането подир дивеча не за да го убия, а за да го видя в неговото великолепие, и така малко по-ясно себе си да проумея: защо съм такъв, какъвто съм, най-обикновен, нищожен простосмъртен, ала частица, дарена с божествена искрица.
"Дарихме те Ние с Книгата на Истината, да можеш ти съдник да бъдеш сред хората" настоява сура 4, ст.105. Християнската философия, основана върху Любовта между човеците, съветва – лесно е да осъдиш, трудно и по-достойно е да разбереш човека. Християнството казва: обичай човека; Ислямът казва: обичай Аллах. Кое ще да ми е повече на сърце?
Сура 4, ст.110: Който злодеяние извърши (...), а после се помоли на Аллах да прости греховете му, то Аллах всеопрощаващ и закрилник за него ще бъде". Дали това ясно послание, тази склонност да бъде помилван злодеят от най-висшия за мюсюлманина авторитет издържа каквито и да са въпроси от нравствен, от етичен характер, питам се, или нямам усета да проумея, да се докосна до божественото в тази Велика книга? Пак ми се мярна онзи образ на мишлето или къртицата, извадена на видело. Ами тя е съвсем безпомощна, Боже мой! Силна е, когато гризе корени и настройва човеците да се мразят, говорейки от най-високо уж място на мен – непредубедения, неграмотния в тези "тънки работи", или това е пар екселанс възгордяване, надменност и егоизъм, в Библията, сочен като основен и най-тежкия сред Седемте смъртни гряха?
Противопоставянето на правоверните в исляма срещу привързаните към юдеизма и християнството, и изобщо към каквато и да е различна от исляма версия на почит към човешката ни представа за Бог, е сърцевина на ислямската философия; именно противопоставянето на всякаква цена очевидно вълнува т.нар. "правоверен", който съди людете около себе си, понеже смята, че неговият бог му е дал привилегии. Ето как изглежда в автентичния й вид такава препоръка на български език: "Ей, вярващи, недейте да вземате за другар Евреите и Християните!" – сура 5, ст.51. И две групи от милиардното множество човеци на планетата са обявени за неправедни. Но на какво основание, доколкото са споменати евреите, става дума за расистка идея и етническа враждебност, не се наемам да преценявам, понеже, повтарям и потретям може би, ще го казвам докрай: четейки внимателно и с респект Корана, възможно е да нямам усет за внушения, които излъчва свещената за милиард и половина мюсюлмани Книга.
Днес надвечер сред новините, излъчени по Радио Свободна Европа, съобщиха, че в босненски град е изклано семейство сърби – 82-годишен мъж, 79-годишната съпруга и 52-годишният им син. Заклани по традиционен начин, със сатър. Не удовлетворили настояванията да си продадат къщата на местни мюсюлмани, след което да напуснат града. След клането къщата била запалена от същите правоверни косовски албанци. Споменавам го като най-последно по време от поредицата зверски – струва ми се, че са ритуални убийства: отрязване на главата и отделянето й от тялото на жертвата, в последните петнайсет-двайсет години от следващи буквално точно ислямския канон, препоръки на Стария завет по актуализирана от пророка Мохамед версия в Корана.
Сура 5, ст.45: "Предписахме им Ние (Бог) в теврата* така: Душа за душа, око за око, нос за нос, ухо за ухо, зъб за зъб, възмездяват се и раните. Но който прости и откаже се от възмездие срещу милостиня, това за него е едно изкупление. А които не съдят според това, което спуснал е Аллах, именно те са несправедливи". Ала за какъв род справедливост се говори! Убийството на невинни – само защото били християни или евреи, е въведено като препоръчителен от Върховната сила акт за овъзмездяване на сторено зло на убиеца или посегателство някъде по планетата над т.нар. правоверни. Оттук до фанатичната "свещена ярост" лично аз – син на простосмъртни родители, не виждам разлика. Преди шест години, през лятото на 1997 г., когато внимателно, както се вика, с лупа в ръка, въоръжен с куп речници и тълкувания на философи от разни епохи, проучвах текстовете на Стария завет, там, в луксозното издание на Библията от 1993 г., съм си отбелязал встрани, по белите полета на страниците й, че на места тези "свещени писания" са си откровен наръчник за убийства, масов терор и жестоко насилие изобщо над духа и душата на огромни човешки множества върху планетата.
Вчера моят приятел афганистанецът Маруф ми посочи литография на авторитетен тълкувател върху текстовете на Корана, легендарна, както каза, личност в ислямския свят; та уважаваният мъж бил казал (Маруф ми го преведе от тазгодишно книжле на арабски): "Ние взехме от Светото писание ядката, сърцевината, а останалите религии се занимават с черупките на ореха". Само човек с добро самочувствие би го изрекъл, няма що! Превъзходното самочувствие на човек, докоснал се до мъдростта на Бога!
Отбелязал съм си вече някъде из тези мои записки, че Старият завет се отнася за период от развоя на съвременната цивилизация, когато насилието се смята за нещо обичайно, в реда на нещата, когато за личността все още разговорите се водели най-общо. Обсъждал се е преди всичко т.нар. херой... Омировият Ахил е от подобен тип съзнание, докато Хектор е предхождащ детайлизирания литературен и философски образ на модерната цивилизована личност. Да се тълкуват днешните ни нравствени проблеми от позицията на Стария завет е все едно с ковашки клещи, тесла и кирка да правиш фина мозъчна операция. Да убедиш, не да осъдиш, да обгърнеш с разбиране дори най-низшата животинска проява у човека, това може да се обсъжда едва след Христос, след кръвпролитните батаци от неандерталския период между човеците.
Старият завет буди у мен респект преди всичко като историческо свидетелство за това откъде е тръгнала съвременната ни цивилизация.
09.06.2003.
От сура 6, ст.43-44: "Очаквахме те** да Ни се покорят, поне когато ги връхлети това Наше наказание. Но закоравяха твърде много сърцата им, а и Шейтанът*** разкраси за тях онова, което те вършеха. Когато забравиха те за предупрежденията, които им бяха отправяни, изведнъж разтворихме Ние върху тях вратите на всичките блага. И точно когато най-накрая възрадваха се те на така дарените им блага, сграбчихме ги Ние в десницата си нанадейно и тогава изведнъж загубиха те всичките си надежди". За пред кого е предназначено това обяснение? Явно, за пред човек, унижен, страдащ поради чуждото благополучие. Тук гневът на Аллах, както ни го представя този текст в българския му превод, не е защото онези чужди племена или народи са престъпили нравственото, а просто защото не засвидетелствували преклонение пред ислямския бог. Наказанието е плод на изобретателно, злонамерено съзнание. Струва ми се, че в случая примерът се използва, за да внесе трепетен страх и ужас у вярващия унижен страдалец, та да се почувства той успокоен пред благоденстващите: ето, значи, те са щастливи, но Моят върховен бог ще ги накаже жестоко, понеже не са пожелали да му се покланят, докато аз съм респектиран от Него; Той затова ще ме закриля и изпълва със самочувствие и гордост на правоверен Негов слуга.
Напомня ми такава манипулация начина, по който партийните вождове говореха на редовите членове в тоталитарните закрити общества: болшевики, фашисти, нацисти, комунисти. Унижавани и самоунижаващи се пред своя вожд, те се изживяваха именно като избраници на своя върховен бог Карл Маркс, Владимир Илич, Бенито Мусолини или Адолф Хитлер, олицетворение на представа за Върховенство в нравствеността.
Завчера, в събота, мюсюлманинът Маруф, моят симпатичен добър приятел Маруф ми е цитирал част от сура 6, ст. 95: "Аллах е Този, Който разделя плода от черупката".
Жестокостите, препоръчвани в Корана, се изразяват най-често в клане:
- отделяне на главата от тялото;
- отсичане едновременно на ляв крак и дясна ръка или десен крак и лява ръка. Ето например, сура 8, ст. 9: "Ще ви помогна Аз (...) с хиляда ангела, които ще вървят един след друг" и в края на ст.12: "Ще всея Аз страх в сърцата на неверниците, а вие пък незабавно сечете им главите, режете им ръцете". Да се избиват изплашени до смърт, изпаднали до животински ужас човешки същества с усърдието на праведника – това съветва Аллах, ако действително този е верният превод на текст от Свещения Коран на български език. Кого обслужва такава жестокост?
Масовите кланета на невинни, спящи или беззащитни хора в бедняшките селища на Алжир, в селища някъде в Югоизточна Азия, за които гърмят напоследък световните информационни агенции, са дело на мюсюлмани, уверени, че по този начин служат на своя Върховен покровител от Небесните селения на Правата вяра. Подобни кланета, вероятно ритуални убийства в чест на Вярата, се вършат изобщо в Чечения, Косово и Северна Африка, Югоизточна Азия, там, където компактна маса изповядваща исляма си има нерешени житейски, битови или политически проблеми при съжителството си с т.нар. неверници. Но как да се помогне на озверелия фанатик, след като светът ни е потресен от ритуалните кланета, но не забелязваме сякаш, че над тези издевателства стои именно сбърканата представа за Свръхчовешки някакъв космически феномен!
Договарянето между Аллах и обикновения мюсюлманин чрез посредничеството на пророка (пейгамбер, както е наричан в Корана този медиум) звучи като между съдия и престъпника в сура 8, озаглавена "Плячката (ст.29): "Хей, вярващи... ще прикрие Той (Аллах) злодеянията ви и ще опрости греховете ви. Защото Той е най-великодушният сред всички". Откровено изречено, няма що! Прави впечатление настойчивостта при изграждане образа на врага в съзнанието на изповядващия исляма. Толкова мощно, толкова настървено е това манипулиране, та ми напомня основата, върху която се изграждаха тоталитарният тип общества. Премахнеш ли образа на врага, те просто си губят енергията, стават уязвими за логически анализ именно защото са античовешки.
Обобщено – върховна претенция при такъв модел на мислене е представянето на безнравственото (убийства, насилия, унищожение, кланета, палежи), накратко казано, издевателства над огромни човешки множества, като изключителна нравственост от много по-висш, свръхчовешки порядък от свръх-разум за въздействие над човека.
Следва
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа___
* Т.е. в Стария завет.
** В случая: местни жители преди арабските племена да нахлуят в онези земи на Близкия Изток.
*** Дяволът, Сатаната. Бел.м., tisss.
