вторник, 24 ноември 2020 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (345.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (345.) 

  Да не си е повече, отколкото да си нещо; да не си, значи да си всичко.

  02.06.2003. НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ... (2)

  На балкончето съм с книгата за Ванга и с Корана, изд. на бълг. език от 1993 г.

  С.94: ...А Ванга отсече: "Не, не е болна, тя е много лоша! Иска всичко на този свят да бъде само за нея и децата й..., но желанието й за коли, апартаменти, вили е безмерно и алчността й ще я изяде. Това й е болестта, за която не зная лек!"

  За предопределеното. Питат понякога Ванга (с.28): Ако на дадено лице предскажеш смърт или нещо друго фатално, може ли човекът да го предотврати? А може ли Ванга да го предотвратява? "Не – категорично отговаря тя. – И никой не може. Животът на човека е строго определен и никой не може да го променя."

  За човечността и самолюбието. "Идва интелигентна силно издокарана жена, научен работник – с титли и звания. А аз й викам (с.24): "Каква полза от твоите науки, като не можеш и една чорба да свариш. Как ще вървиш към голямото, като не знаеш малкото. Нали и ти си жена и имаш неотменими задължения."

  За съвестта. "Никой от нищо не може да се скрие! И не мислете, че сте свободни да правите каквото ви хрумне, не може, никой не е свободен" (с.20). Ванга казва, че над нас има едно Голямо око, което следи всички наши деяния.

  За Христос. (С.16) Вярва, че има бог. Но на въпрос през 1983 г. виждала ли е Иисус, отговорила: "Да, но той няма фигура. Това е огромно огнено кълбо, в което не можеш да погледнеш от светлина. Само светлина. Друго не се вижда. Ако някой ти каже, че е видял бог, да знаеш, че не е вярно".

  За т.нар. извънземен разум. (С.15) Имала ли е чувството, че ясновидската й дарба е програмирана от по-висши сили? – "Да". А този по-висш разум откъде произлиза? – "От Космоса". Може ли човешката цивилизация да се възприеме като детска възраст на разума? – "Да".

  (С.115) "Тези същества или пришълци... са много строги. Когато говорят, гласовете им кънтят като ехо... Те ни контролират". И пак по-нататък в разговора й с тези двама пришълци, единият, според Ванга, казва.: "Не се страхувай, не виждаш ли, че те (т.е. ние, човеците) са слепи".

  (С.118) "Защо се учудвате? Та те вече ходят между нас".

  На 5/6 май през нощта срещу Гергьовден изпратените от Ванга хора – специалисти и археолози, стават свидетели на особен феномен.

  (С.124) "Скалата, пред която стояхме, светна някак отвътре като екран на телевизор и сред планинската тъмнина тя се отрои в светлосиво. И миг след това се появиха в открояващ се бял цвят... две фигури. Бяха огромни... Фигурите ги виждахме толкова отчетливо и се открояваха така релефно, че имах чувство как всеки момент могат да се отлепят от стената и да тръгнат към нас... Отляво на скалата, на преден план в цял ръст стоеше възрастен мъж, по-скоро бе старец, с дълга до земята роба и дълга до раменете коса. Лявата му ръка бе отпусната по тялото, в дясната, протегната напред, държеше някакъв предмет – нещо като топка, кръгло, но не е топка; по-скоро някакъв непознат уред. И на по-заден план, но по-горе и по-вдясно, стоеше втората фигура. Не знам защо, на мен ми заприлича на фараон. Това бе млад мъж, който седеше в нещо като кресло, с прибрани един до друг спуснати надолу крака и ръце, положени върху облегалките на стола (иска да каже: върху подлакътниците на стола). На главата си имаше висока шапка, на която от двете страни стърчаха над ушите му издатъци като антени... След това скалата угасна, стана отново тъмна и всичко наоколо се покри с непрогледна тъмнина".*

  04.06.2003.

  По повод романа "Джой и Джоан" от някоя си Джой Лори, изд. 1992 г. на български. Твърде претенциозен, твърде личи желанието на Лори романът й да бъде приеман като артистично и перверзно преживяване на духа. Налице са всички повърхностни знаци, напомнящи за култура, и в това му е всъщност слабостта: не мога да приема насилена показност за чиста монета, но романът – защото като литература това си е вид булеварден поп-арт, ми предлага интересна тема за размишление: какво именно отличава любовта от секса, до каква степен в сексуалните си фантазии човекът все пак успява да съхрани божествената си аура. Подобен тип авторки (а не стойностни жени-автори) високо развяват своята дивна женственост, напомнят ми фигурата на новопосветен в религиозните тайнства, който – без да е проумял духовната основа на вярата и любовта, фанатично се тресе от религиозен екстаз.

  Творецът, истинският автор е непременно зареден със здравословна самоирония и скептицизъм, и със спокойствие. Впрочем, ето сериозните ми възражения от прочита до с.45 вкл., от общо 173-те страници на романа-кич, според мен...

  1. Има ли перверзия**, това е бягство от естественото. Перверзното е хищничество, похищение над духовното ни начало. Приемам, че човекът в къси отрязъци от време може и да бъде прелъстен от перверзното; само не бива да остава в неговата сфера, а да побърза да се завърне при нормалността. В ограничени (колко обаче!) дози тази отрова намирам за тонизираща усета ни към естественото. Който не е грешил, как ще знае какво е грях?

  2. Проява на лош вкус е да ровим в животинската подсъзнателност като възхитени воайори; за такива тънки неща трезвото говорене е – за да определим любовта що е.

  3. Многото знаци на аристократизъм често идат да замаскират пошлостта. Истински аристократичното загатва, докосва, пестеливо е, кара ни да го следваме любопитно, а не ни навира в очи лъскавите си дрънкулки и предизвикателно не наддава писъци, не крещи, не си скубе косите като дърта проститутка да привлича вниманието на света.

  06.06.2003.

  Следващият петък е 13-и или "черен петък", единственият черен петък тази година.

  Да дегустирам Корана като една от великите книги с послания от далечното минало ми беше задачка още след прочита на Библията. Библията си купих от книжарничката в двора на Бачковския манастир, когато бях 45-46-годишен. Четири години пролежа в библиотеката ми, докато да се настроя да я чета чак през лятото, преди деня на моята петдесетгодишнина (7 август 1977 г.). Старият завет ме разочарова яко с грубостта и с острата си назидателност и призивите за злодейства уж в името на Бога-отец; Новият завет (евангелието) ми допадна със строгото си човеколюбие. Така открих величието в уязвимостта на Иисус, особено когато Иисус се позовава на Бога-отец, заплашвайки човеците. И така Иисус отведнъж ми се стори великолепен именно със слабостта си.

  От седмица на нощното ми шкафче е Коранът, който измолих за прочит от Емил***. Към желанието ме подтикна епизод от книгата "Ванга" на племенницата й Красимира Стоянова, където е цитиран разказът на ливанския журналист Абдел Амир Абдала**** за срещата му с Петричката врачка през 1981 г. Ванга му казала, според твърдението му: "Ти си мюсюлманин, спазваш празниците на мюсюлманския календар. Вие имате голям свещен текст, Корана. Трябва да го прочетеш целия, и по-подробно глави ІХ, Х, ХІ и ХІІ". Казано било на 2 дек. 1981 г. в 8,45 часа. Та оттам и любопитството ми: какво толкова важно за някакъв си арабин от Ливан съдържат четирите споменати сури от Корана, отключи стария ми рефлекс, едва ли не позабравената тема: мюсюлманската версия и стилът на мислене у т.нар. правоверни поклонници на исляма.

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 24 noe. 2020

___
* По записки на Красимира Стоянова от 1979 г.
** Фр. perversite: извратеност, развала, порочност...; англ. perverseness: 1. опърничавост, своенравност, вироглавство 2. извратеност. 3. превратност, погрешност.
*** Емил Калъчев (цит.съч. с.97-100).
**** Вж. цит.съч., с. 97-100. Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)   28 апр.1997 СЛЕД КОНЦЕРТА   Мина й представлението на Re. Излъчваха го по националната ни телев...