ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (347.)
Да не си е повече, отколкото да си нещо; да не си, значи да си всичко.
Сравнявам дотук двете версии, християнската и ислямската; мисля, християнството, особено в автентичния си вид, както е при ортодоксията или източното православие, е по-човеколюбиво, допуска правото на човека да вярва, без да го стресира, без да го плаши с гнева на бога под каквато и да е форма, а позволявайки му да избира по своя воля и съвест коя да му е пътеводната звезда в живота и в отношението към света.
Сура 3, ст.118: "Ей, вярващи, не
вземайте приятели от онези, които не са от вашите. Защото те няма да се
забавят да ви сторят зло..." И преди това (ст.110): "Вие сте
най-благодетелен народ, призован за доброто на хората"... и пр. Предадено от Мохамед в длъжността му на говорител от име на Аллах. Кои е благодетелен народ?Или "народ" е употребено в по-общ смисъл понятие: хора,
човеци? През трийсетте и четирийсетте години на ХХ в. немският народ – т.нар. арийска раса, бе обявен за благодетелен или за богоизбран сред изостаналите народи да общува с чистата Истина и Правата вяра.
Противопоставянето
на огромни множества от човеци: едното "богоизбрано" срещу
всички останали "неверници" и "тор за арийската раса" и
пр. – не изглежда ли твърде груба манипулация? По този модел и на свой гръб съм се дивил на
подобно, макар и по-фино противопоставяне априори на "верните народни синове и щерки, достойни и крачещи непременно в първите редици", от една страна, и от друга – мнозинството
от простосмъртни безпартийни граждани, които нямат право да обсъждат теорията или практиката на единствената партия ръководителка в рамките на отделната нация.
Сура 3, ст.146: "Аллах
възлюбил е търпеливите". Ст.153: "недейте да скърбите нито заради това, което
загубихте, нито пък за това, което ви се случи". И няма как да не се съглася и с подобна препоръка.
Сура 4, ст.34: "Отправяйте добри
съвети към жените, когато се безпокоите, че може да надигнат глава, оставяйте
ги сами в леглото, и ако това не помогне, бийте ги". Как ви звучи като препоръка от най-високо място,
особено пък в духовната сфера! Който разчита на собствения си разсъдък и що-годе
жизнен опит, нека сам прецени доколко божествено звучи подобно указание в прав
текст... Или изреченото е в иносказателен ключ, в преносен смисъл, което някак не мога да проумея
в своята посредственост?!
08.06.2003.
Сура 4, ст.44: "Я
погледни към тези, които бяха удостоени с Книга! Те сами за себе си купуват
заблуждението и искат и вас да отклонят от Правия път". Сам безписмен и неграмотен,
четирийсетгодишният Мохамед е най-естествено (от моя гледна точка) да недолюбва "удостоените с Книга". Е, нито е първият, нито ще е последният случай на такава чисто
човешка реакция в битов план! Но като изречено свише, посланието тук ми напомня реакцията на Иисус, който се гневи на книжниците и ги поставя редом до фарисеите, които за нас са вече символ на лицемерно
преданите и възгорделите се.
Пита се в задачката: защо божествената мъдрост се съчетава с толкова откровено притеснение и гняв към логически
устроения разум. Съгласен съм, че интуицията е далеч по-могъща от разума, основаващ се на логически умозаключения и причинно-следствени връзки, с последователно натрупване на информация за човека
и света. В интуитивното може би греховната ни човешка
природа не влияе, докато човешката ни същност влияе върху логическата
структура, върху човешките ни умозаключения, върху т.нар. консеквентност
(последователност). Интуитивно аз си се усещам
силен в редки мигове, неподвластни на моята воля и желание. Тези моменти на прозрение
не зависят от мен, не са ми винаги под ръка, когато аз ги пожелая. Докато с логичното, с консеквенцията...
винаги мога да разполагам.
Странна ми се вижда тази ненавист у Бога (Аллах, Бог-отец или самия Извънземен суперстратос) към логическото познание, т.е. към книгата като емблема на
такъв тип достъп до Истината. Защо?
Какво те плаши, Боже, ако си добронамерен към мен, а не ме гледаш като опитна
лабораторна материя за своите величествени експерименти?! Уважението ми към вероятния Извънземен, вероятния Свръхчовек или незнайно още Кого няма да е искрено, ако аз – простосмъртният син на дърводелеца Кирил, не
съм го пожелал в душата и в духа си, а са ми го наложили свише, отгоре като чужда воля.
Пирова победа ли мечтаеш, Боже мой?
Дори и Ти да си ме създал, неприлично ли е да съм по-човеколюбив от Теб, Отче? А в отрязъци от време да влизам в спор с
Теб, особено с нарцисизма ти, с тази отчайваща ме самовлюбеност, която
съзирам у Теб? Кой друг така страстно би настоявал при всяка своя стъпка да му повтарям колко той е велик! Моето смирение не е ли по-добро от Твоята
мания за величие?
Описанието на Джениета (Рая) в отвъдното е еднотипно, повтаря се, само говори
за манталитета на онзи уплашен човек, към когото е отправено, като евентуална награда за
усърдието му във вярата на ислямската религия. Ето малко по-подробно описание
на Рая за изнурения от земните си тревоги, болежки и всякакви други дертове човек...
Сура 4, ст.57: "Тези, които
повярваха и вършат добри дела, ще въведем в Джениета (Рая), дето текат бистроструйни реки и където ще
останат навеки. За тях има пречисти съпруги и ще ги разположа под дебели сенки". Такова е описанието и в сура 18, ст. 31: "Именно за тях
приготвени са Вечните градини, през които текат реки бистроструйни. Там (...) ще седят те на тронове и ще се украсят със
златни гривни, ще облекат зелени дрехи от тънка коприна и златен брокат"... Такава е картината и в сура 22, ст.23: "Там те ще се обкичат със златни гривни и бисери. А дрехите им там ще бъдат от
коприна".
Не ми е нужно повече, да разбера, че обещаното се отнася за хора, които очевидно:
І. Живеят в безводни места, а ако има реки, тези реки са кални, мътни и непригодни за жадния човек под палещото слънце на Близкия Изток в онези някогашни времена.
ІІ. Жените (съпругите) на тези изнурени мъже са
нечистоплътни и покварени: лъжат, преструват се, изнудват, душевно са груби.
ІІІ. Полегнал или поседнал, същият човек, и особено
когато е под дебела сянка, а не под жежките слънчеви лъчи на Близкия Изток, се чувства
най-щастлив. Точно това го прави неизказано щастлив.
ІV. Трябва да си изключително мързелив и лишен от
всякаква любознателност или любопитство, отхвърлящ предизвикателствата към духа ти от
неизвестностите, че да приемеш как ще си останеш навеки на едно място, пък макар и
Раят да е то. Това ли е
върховното благо за човека? Леле, по-скоро това е луксозен концлагер за мързеливи,
сладострастни, мъчени от жажда и усилния труд при адска жега простодушни
човеци. Простодушни – казвам, но не и елементарни: задоволяващи се
с чисто материалните кефове на живота, лишени от любознателност към Космоса (красотата в първичния й смисъл),
като величествено мироздание на уравновесеността и духовната хармония. Съчетанието "повярваха и вършат добри дела" съвсем не е случайно; то внушава, че добрите
дела са възможни единствено за повярвалия именно в тази религия, но не в другите
две съществуващи по онова време и властно наложили се религии: юдеизма и
християнството, в периода, когато Мохамед диктувал сънищата си, около
610-612 г.
Любопитна е и тази претенция, която автоматично
прикачва Доброто само към една раса или общност от човеци на планетата.
Стъпка напред в подклаждането на омраза е и следната повеля – в сура 4, ст.89: "Не вземайте за приятел никой от тях (неверници), чак докато не
тръгне по Пътя на Аллах. Ако после се отвърнат от Него, тогава заловете ги,
убийте ги там, дето ги намерите". И по-нататък, в ст.101: "Неверниците без
съмнение ваши най-върли врагове са те".
Точно сега, в осем нула нула, зазвуча камбана.
Звукът е плътен, нисък; явно това е голяма камбана. Черквата "Св. Петка", откъдето може да иде този набат*, отстои поне на четири километра от моето миниатюрно балконче. От най-ранното ми детство този грохотен звън на големи черковни камбани ме изпълва с трепет и тревожна тишина. Българското национално знаме в хола ми е осветено
на 4 окт. 1994 г., след като нощта срещу неделята престоя в олтара на пловдивския християнски храм "Света Петка".** В строгия смисъл на думата,
не съм религиозен. Трепет към източното православие в християнството ми е генетично
заложен, свързвам го с възхитата от звездното небе и от Космоса вътре в нас,
ала не с присъствието на бога. Бога (ако Го има) усещам като близък, с Когото ми е
уютно да си изяснявам разни неща, като всеки простосмъртен. Темите ги задавам аз. Случва се да споря с Него,
понякога Му се и дразня лекичко, но в никакъв случай не Го възприемам за монолит над главата ми, като Власт, която да ме сковава. И не ми се ще Той да ми се сърди; ами по-добре аз да Му се дразня. Нали сме съмишленици, нали двамата с Него желаем едно и също! Ако не съм Го
разбрал, не виждам защо усещам диханието Му навред около себе си - особено когато съм
сам и всичко в природата ми говори настойчиво нежно и изпълва душата ми със свежест.
Следва
* От рус. Тревожен камбанен звън. Бить в набат на български език ще рече: бия тревога.
** Св. Петка Търновска е застъпник за българския народ, наред със св. Иван Рилски, пред християнския бог според схващането, наложило се през вековете. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар