ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (346.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (346.) 

  Да не си е повече, отколкото да си нещо; да не си, значи да си всичко.

  06.06.2003., прод. НИКОЙ ОТ НИЩО НЕ МОЖЕ... (3)

  Имам странното усещане, че тази книга (Корана в българския превод) се страхува от мен. Прочел съм първите й 17-18 страници и това усещане не ме напуска: зверче, все едно къртица, извадена на дневна светлина, въпреки че не се броя за повече от най- обикновен безпристрастен читател. А може би уравновесеното проникване в тъканта й я плаши? Първите ми впечатления от четенето: озлобление, заплахи, говорене от позицията на грандоман без особена интелектуална енергия. Защо ли да не си запиша поне част от по-гръмките реплики срещу евреите! Първо, срещу евреите, после срещу останалите извън исляма човеци. По стил Корана ми напомня стила на Стария завет.

  1. "От вярата на Ибрахим (мюсюлманския Авраам) се отвръща само онзи, който сам е затънал в безчестие": сура 2, ст.130. Съответства на комунистите, които се смятаха за единствено праведни и пр., само защото се кълнат в Карл Маркс и Вл. Илич Ленин.

  2. "Правдата и истината са това, което идва от твоя Господар Аллах. Никога не бъди един от тези, които се съмняват в това": сура 2, ст.147. И защо? Аллах от логическото размишление ли губи, та забранява и такъв начин на познание!

 3. "Вярващи, позволено ви е да отдадете възмездие за убитите. Нека за свободния – свободен, за роба – роб, и за жената – жена убита бъде": сура 2, ст.178 – но не целият текст. Следващият ст.179 допълва: "Ей вие, люде разумни, в закона за възмездието е животът за вас. Почитате ли този закон, от злини избавени ще бъдете вие". Логиката: живей за отмъщение, и от злини ще си избавен. Но кой си ти, като решаваш, че Аллах говори и върши именно чрез теб? Не разсъждава ли тъй именно фанатикът: убеден, че Бог се е вселил в него не за да обича живота, а за да стори акта на възмездието?

  Ситият духом е весел. Левски, според писмото на Христо Ботйов, бил весел, пеел и не унивал дори в кризисни моменти. Страшно е, когато такъв човек го налегне печал.

  4. Странно противоречие има в ст.190 от сура 2: "Воювайте по Пътя на Аллах с тези, които са ви обявили война, но не започвайте вие, че Аллах не обича войнолюбците", която противостои на ст.191: "Убивайте ги там, където сте ги заловили, прогонвайте ги от местата, откъдето и те са ви прогонили. Сеенето на раздор е много по-лошо от това да убиеш човек". И през едно изречение: "Ако там (в оспорвани територии най-вероятно) тръгнат те срещу вас, то незабавно ги убийте! Това е то наказанието за неверниците". Кого обслужват тези завети, тези внушения? Всеки случай по-лесно ми е да приема, че не са предназначени да послужат на Живота, а да служат на Смъртта.

  5. Сура 2, ст.218: "и тези, които водиха Джихад* в името на Аллах, именно те трябва да се надяват на милосърдието на Аллах". Сура 2, ст.258 приключва чрез рефрена "А наверниците са нечестиви". Понятието "чест" е любима тема за манипулаторите от всички епохи. "Нечестиви" ще рече: нямат чест, лишени от чест, следователно – вие, праведните (йезуити, католици, протестанти, комунисти, фашисти, нацисти, масони, мюсюлмани), имате длъжност да накажете обявения за неверник, да го убиете или да го употребите, като почетени от бога истински господари на чуждия живот и съдба. 

  Ако дотук изобщо нещо съм разбрал, очевидно Корана е по-откровена манипулация на съзнанието от Стария завет, по тон ми звучи като версия на Стария завет. Старият завет обаче стои – според мен, по-величествено поетично, докато Корана е конкретен в посланията си, представя ми се като указание преди всичко друго за ориентираното към материални придобивки и разчистване на сметки с врагове-неверници съзнание.

  "Принуда във вярата не може да има, защото..." и пр. (сура 2, ст.256). С това как да не се съглася? Това – да! Решително смятам, че принуда във вярата не може да има.

  Начало на ст.286 от същата сура 2: "Аллах не възлага на човек повече от това, което може да понесе". И през няколко изречения по-нататък: "Господарю наш, не възлагай върху плещите ни бреме, каквото си възлагал върху тези преди нас. Господарю наш, не ни карай да носим това, което нямаме сили да носим, прости греховете ни, бъди милостив към нас и ни пощади, защото..." и пр. Дотук – един пасаж, в който откривам човечност. Напомня ми стихотворението на великолепния Франсоа Вийон "Балада за обесените", известно под надслова "Епитафия на Вийон във формата на балада"; та ето, впрочем, част от тази балада (1431-1463) от епохата на късното Средновековие:

    О хора, що след нас сте се родили,
    не ни упреквайте със думи зли -
    ако добро към нас сте проявили,
    над вас самите Бог ще се смили...**

  И т.н. Просто звученето е в същата гама.

  07.06.2003.

  Изнасям си вещите (кафе, цигари, книги) на балкончето, и вече чувам, камбанката на черквицата "Св. Илия" звънливо и бистричко струи в пролетното утро на най-големия тракийски полис. Пълно е с пилци наоколо: и всичко хвъркато скача между листата и клоните, цвърчи, джиджика, извива гласче. Толкова радост и спокойствие! Китайската ми роза е обърнала любопитно цветчетата си към мен, като хлапенце занича сякаш с очета да разчете какво пиша, какво ли пък толкова важно за света наоколо записвам.

  Вчерашният петък ми бе ден за разплитане на възли. Разнасях кутията с процесора назад-напред из Пловдив; и в крайна сметка, си оправих компютъра и той пак е готов вярно да ми служи. Срещах се с разни хора – добри и не толкова добри, като капитан прокарах корабчето си покрай скали и подводни рифове, и ето ме сега в открито море с Корана пред себе си, при това с ясното съзнание, че това не е някоя случайна книга, а Велика свещена книга, вдъхновяваща над милиард и половина човеци с духовните си послания, с внушения и препоръки как да живеят или какво да ценят в своя живот.

  Да видя какво послание ще изведа за себе си и аз, синът на дърводелеца Кирил от Харманли, съхранено между кориците на тази Велика книга. Вчера доста се порових из училищната библиотека; интересувам се от автора на този текст – Мохамед, роден на 20 април*** 571 година в град Мека, син на баща си Абдуллах и на майка си Амине. До четирийсетата си година бил беден и неизвестен най-обикновен простосмъртен, а сетне получил прозрение свише и... животът му твърде рязко се въззема нагоре към висините на духовното и материалното благополучие, и все пак умира в своята 63-та година. Текстовете диктувал на писари; твърдял, че са сънувани неща и минават като цветна лента пред очите му. Записвал ги не той, Мохамед, а други човеци, понеже сам не знаел да чете и пише. Твърдял, че посланията му били препредавани от архангел Джебраил (Гавраил за християните), а пък някои – пряко от самия Аллах (Бог-отец за християните). Питам се: какви отпечатъци от личността на този четирийсетгодишен обичаен стил на живот носи това Писание. Звучи ми прекрасно фактът, че Богът се е обърнал да говори не на някой знатен велможа, а на обикновен простосмъртен, за да стане този човек най-успешна личност за всички времена (за които имаме сведения), както твърдят авторите на Британската класация за великите личности на планетата.

  Британците, мисля, са пристрастни към материалното благополучие, дали затова са го поставили на първо място като духовен и светски водач, като завоевател, политик и държавник? А мен образът на Сократ, например, друго ми говори. Допитам ли се до представата си за Сократ, други мисли ми идват на ум, които нямат общо с Мохамед.

  Сура 3, ст.28: "Нека вярващите да не изоставят другите вярващи и да не си вземат за приятели неверниците. Този пък, който стори това, да не се надява на Аллах..." За Иисус Корана твърди в сура 4, ст.59: "Иса (Иисус) пред Аллах е това, което пред Него е и Адем (библейският Адам). Него Аллах го сътвори от пръст". От същата сура ст. 67: "Ибрахим (Авраам) не бе ни евреин, нито християнин, а бе правоверен мюсюлманин".

  Със зараждането си Ислямът тръгва по линията не тотално да оспорва библейската легенда, а я пренарежда като основа за възкресяване на версия според Стария завет. Бог е единствен, той е монарх; за никакво Триединство: Бог-отец, Бог-син и Бог-дух и дума не може да става. Според мен, казвам! Според мен, понеже колкото и да съм все пак професионален читател и тълкувател на текстове в разстояние на над четирийсет години****, не настоявам, че мнението ми е по-меродавно, по-вярно отколкото мнение на всеки друг читател и тълкувател на Свещения Коран, налице – според мен, е силно преработена версия на библейската легенда за бог и света: да изтъкне мюсюлманина като единствения праведен вярващ, отдаден до смърт на върховния свой Повелител.

  Предвид исторически обстоятелства, тази най-велика Книга за милиард и половина мюсюлмани по света – страховито множество праведници, както и да го погледнеш! – се явява идеологически инструмент в чист най-духовен вид, обслужващо единствено мюсюлманина; ако не си мюсюлманин, не се отнася до теб, оттам иде категоричното твърдение, че Авраам и Иисус не били евреи, ни християни – въпреки че логически Авраам, родоначалник на Иисус, няма как да е християнин. Дочувам гръмогласието в претенциите на унижения, беден и неизвестен Мохамед от дни, когато е сътворяван документ за общението му с Бога-отец, според горещите му уверения на неграмотен човек, един настрадал се обикновен арабин, получил неочаквано Озарението свише.

  Следва

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 25 noe. 2020

___
* Война за избиване на неверниците, т.е. на всички, които не са мюсюлмани.
** Превод: Пенчо Симов. В бележка към творбата е приложен следният текст: Предполага се, че е писана непосредствено след като авторът бил осъден на обесване.
*** Пророкът Мухаммед е роден на 20 април, по­неделник, през 571 г. в Мека, в семейс­твото на Абдуллах и Амине. При раждането му помагали Ши-фа хатун, Фатима хатун и Умм Еймен. Според думите им, когато се ражда, стаята била озарена от светлина. Пратеникът на Аллах е споменат в молитви на пророка Ибрахим, за него съобщил Иса, явил се и в съня на майка си Амине. Кратка история за живота на пророка Мухаммед, вж. https://www.vaprosiislam.com/icerik/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D1%83%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%BC%D0%B5%D0%B4-%D0%B0%D0%BB%D0%BB%D0%B0%D1%85-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%BE-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B8-%D1%81-%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%BE-%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8. На 20 април 1889 г. се ражда Адолф Хитлер. Наполеон е роден в деня на християнския празник Голямата Богородица,15 август, ако съвпаденията на дати носят някакъв смисъл. Бел.м., tisss.