ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (341.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (341.) 

  Коефициентът на интелигентност при разгневената тълпа е равен на коефициeнта интелигентност у най-тъпия от тълпата, разделен по броя на събралите се тъпанари. 

  Тери Пратчет (1948-2015)

  12.01.2003. ГОЛЯМОТО ПЛЮСКАНЕ

  Не една кръгла нула живее със самочувствието, че е орбитата, по която се движат Земята, Слънчевата система и дори цялата Галактика.

  Защо медиите детайлно ни занимават със здравето, капризите и семейното щастие (нещастие) на заможния престъпник и на простака-чалгаджия, надълго и нашироко ни занимават със сексуалните щения, личните проблеми на невежеството и напъните му да изглежда титан на духовността? Защо така държат да сме осведомени подробно за проектите, възгледите на самодоволния ни бизнес-елит относно живота и космоса, за неговата чудесна представа що е чест, честност, национално достойнство?

  Представящ се за травестит, иначе нормален манго с изрусена коса и козя брадица тип катинарче се е изтегнал надупен под надпис "Ах, как боли!" срещу лобното място на Васил Левски в днешна София, монтирали го на скромен триметров полиетиленов афиш върху фасадата на отсрещната сграда точно срещу мястото, където Апостолът изпуснал последния си дъх в греховния ни свят на тарикати и политически клоуни. С удължения си полов член и изрусени мигли адашът на Левски от Костинброд е кумир за младежта у нас благодарение не на таланта си, талантът всъщност означава мисия или артист, натоварен с нравствени послания. И това медиите ни представят за връх в изкуството, Боже мой! Кога ще слезеш, Боже мой, да си прибереш вересиите? Нима глупакът, дето го изтипосали надупен срещу паметта ни за Апостола е нещо виновен?

  Заможните чичковци и лелки, които се появиха изпод закърпеното одеялци на Тато, и всъщност харчат парите на нацията и движат бизнеса на демократичната България, къде всъщност ги стяга чепикът? В Тодор-Живкова България този тип хора се криеха, понеже заможният по онова жестоко време не бе изнаглял дотолкова, да си въобрази за нормално да краде и лъже, да лицемерничи, да бъде подлец спрямо собствения си народ в такива мащаби. Партайците от старата им гвардия умееха да спазват някакъв тон на благоприличие пред публиката и света. В делата си бяха пак хищници, ала към нас, нацията, проявяваха известни задръжки, спазваха някак си прилично поведение.

  В редакцията на многотиражния пловдивски вестник "Марица" ми изгря въпросът: ако сред тези тук работни пчелички влезе Иисус, дали биха го забелязали? Открихте ли единствено с кого не се гаври, не се подиграва циничният клоун? Но нима толкова трудно е да се разбере! Мазното леке непременно е около паницата с тлъсти мръвки.

  Когато медиите всеки ден ти навират в очите "подвизите" на престъпния свят, това съвсем не е сърцевината на проблема. Невежеството най-често е бъбриво и хленчи, тъй че това се очаква от нас – да бъбрим глупости и да хленчим. Така същественото се размива в подробности.

  От друга страна щом разбогателите се мародери още не са побягнали от България, за да консумират на спокойствие награбеното на някой луксозен остров сред океана, значи още има какво да се краде от Отечеството, драги смъртни българи. Интересно, кога лъганите ще спрем да вярваме в благите намерения на самодоволния лицемер, който уж ни защитава и се грижи само за нас.

  13.01.2003. 

  В Република България Следствието се занимава със следователя, ала не толкова с престъпилия закона. Зад някои ухилени самодоволно маски се крият злостни образи на класическата трагикомедия. Бедстваща интелигенция и преуспяващи престъпници са две страни на една и съща монета.

  Оптимистичната ми прогноза е, че нацията ни е в състояние да понесе далеч повече лицемерие, без да се изненада. Онези, които гъвкаво кършат стройна снага на парада на Демокрацията, нямат нищо общо със загиналите за България.

  Най-унизително е, когато мафиотския бос да го посрещат бедните и унижените като благодетел на народа. Престъпникът имал трудно детство, израснал в лоша семейна среда, научили го да убива поради зле стекли се обстоятелства. Е, в това отношение очевидно ние, изнудваните и ограбените, сме далеееч по-добре от него. Горкият той!

  И настана времето за Голямото плюскане. В гладната зима на т.нар. демократически преход чудесен човек, артист и бохема световно известен с умението си да приказва мъдро и увлекателно лакърдии по медиите*, събра да нахрани столичния т.нар. елит. За целта тържествено бяха внесени в залата на ресторант "България" 12 (дванайсет) прасенца-сукалчета, току-що опечени, с хрупкава кожа и лимонов резен в муцунката.

  "Бедни ми, бедни Македонски, защо не загина при Гредетин!" – би възкликнал Иван Вазов, да беше зърнал пира на официално яко издокараните празнично развеселени, одухотворени от скъпите вина и подбрани ракии "народни любимци". Колко красиво изглеждаха те за простосмъртния столичанин, за възрастните мъже и женици, които, зъзнейки зяпаха отвън през огромните витрини на ресторанта! Проспериращи родни бизнесмени, красавици, политици, веселяци, спортсмени, хора на изкуството, всички сбрани там от находчивия благодетел, ги обединяваше в онзи сюблимен миг яденето, пиячката, всемирната любов и благоденствие, граждани на чистата и свята Република България. Дотук всичко харно, но да вземе умен човек** да увековечи, да запечата на видеолента пищната идилия на посредствеността. Ах, каква дързост! Кой от елита да проумее, че този именно лъже-елит го заснемат, за да го кепазят и споменават докато е жив, цъфти от щастие? Скъпи модни костюми, златни ланци, плюс кръста на Иисус на шията обесен, физиономии, обветрени, получили приятен загар по най-луксозните курорти на планетата! Ай каква по-добра реклама, че Демокрацията у нас прогресира!

  Завъртяха ни репортажа по време, когато бяхме най-изгладнели, най-опърпани, най-окаяни в дрехите си, купени от магазинчета за вещи втора употреба – само дето не го нарекоха Пир по време на чума този репортаж. Така и не проумя нашият българин, че елитът именно за нас денонощно работи, мъчи се и хаби нерви. И си мисля – добре е от време на време, особено преди избори, да ни го пускат това репортажно филмче с плюскащите първенци и любимци на държавата ни, та белки усетим най-сетне каква е жалката истина и колко велика е манипулацията, на която сме всинца тук подложени!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 22 noe. 2020

___
* Купонът бе уреден от световноизвестния Вежди Рашидов. Присъстваха Жельо Желев, Слави Трифонов, певачката кака Пена, издигнала се до класна софийска проститутка, стойностни хора от артистичния свят, или дето се вика, накуп бе цялото кралско войнство - от бащите на нацията до смешници и най-преданите сред приятелите на мафията в България.
** Идеята да се завърти повторно филмчето по телевизията, мисля, е на публициста Явор Дачков, понеже и преди това го показаха това филмче, но именно чрез тв-предаването "Гласове" на света беше обърнато внимание каква велика наглост е била увековечена. За което пък в "Шоуто на Слави" два месеца бълваха змии и гущери срещу Дачков, подиграваха му се по свойствен начин или маниер, както казват французите. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (340.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (340.) 

  Коефициентът на интелигентност при разгневената тълпа е равен на коефициeнта интелигентност у най-тъпия от тълпата, разделен по броя на събралите се тъпанари. 

  Тери Пратчет (1948-2015)

  16.12.2002. КОГАТО ПРИЕМАШ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

 Някога, кога бях 17-18-годишен, току-що бях почнал да се бръсна и се чувствах горд с едва покаралия под носа ми мъх или мустаци, някога си, значи, преди доста години, познавах товарен парен локомотив, който си мечтаеше да е вагонче от въжена линия. Той бе изключително скромен, понеже, например, съвсем естествено за него би било, ако мечтаеше, да кажем, да се види един ден презокеански туристически лайнер, е-е... нещо от рода на кораба "Титаник", но той се беше влюбил в тази своя мъничка мечта.

Обикновено ние се стараем да изглеждаме по-внушителни отколкото сме, та ето защо ми стана интересен този парен локомотив. Та се постарах да узная с какво вагончето от въжената линия е по-достойно като мечта за едно така внушително чудовище като парния локомотив. Той, въпросният тежък господин, виждаше вагончето тапицирано отвътре с тъмноален плюш, копринени виолетови завески и светлосиньо боядисано таванче, а отвън естествено – зеленичко на бели и жълти точки и по средата от двете страни яркожълта емблемка на планинската туристическа компания, която емблемка представя мече върху бледорозовичък фон с разперени лапки и усмихната муцунка.

  19.12.2002.

  Изкушавам се не от това, което знам, ами от всичко, което дотук ми е неизвестно; но в познатите уж неща, забелязвам, че се крият най-любопитни непознати подробности.

  27.12.2002. 

  Пушачът. Роди се в бедно семейство; толкова бедни бяха родителите му, че нямаха пари за хляб, камо ли за цигари. Пропуши в осемгодишната си възраст – лютеше му и му горчеше, но не се закашля: от инат. Когато навърши своите 56 години, вече имаше жестока кашлица, придобита от пушенето. Посъветваха го да зареже цигарите; накрая съвсем престана да пуши вредните цигари, започна да следи за здравето си и... умря. Накратко казано, целият негов живот е красив пример за вредата от тютюнопушенето.

  02.01.2003. НЕ ЗНАМ ЗАЩО...

   Брадат бабаит* би насред София млад полицай и Президентът на държавата ни** не знам поради какви съображения точно връчи най-престижния наш български знак Ордена "Стара планина" на побойника, а шефът на полицаите в Република България г-н Бойко Борисов обдари въпросния побойник със скъп луксозен боен патлак, дори го разцелува пред камерите, та умилени ги видяхме по всички национални телевизии.

  Дойде си след 45-годишно изгнание царят, който никога не е бил детрониран, юрна се народът да крещи "Осанна", демек: Да живей! И като му се нарадва, захванаха да му подвикват*** апапите да си се връща там откъдето е дошъл. Защото – обясняват, като се отделил по-далече от България, не ги разбирал нашите си български батаци.

  Един баш поет****, като не пожела да го турят министър на културата, разкритикува отношението на държавата към културата. Та всички на терсене, пък ний – наопъки!

  Мутрите, кредитните милионери, банкерите и мародерите на съвременна България се надпреварват да си строят параклиси, черкви, манастири, да побиват християнски кръстове по гори и планини, да даряват икони и тави от злато все в името на Христос.

  Защитниците на ограбените и онеправданите сред българи, турци и прочие влязоха кльощави и бедни в Народното събрание, днес са най-заможните хора в държавата.

  Вчерашни едни честити добре поминуващи граждани на социалистическата Тодор-Живкова България тежко се скараха кой да пише списъка на дисидентите*****, демек, да отличи с дарове враговете на същата онази престъпна Тодор-Живкова управа.

  Нарекоха циганина ром, след като "ром" според най-разпространеното от няколкото техни наречия, значи "човек". По същата тази желязна логика останалите граждани на Република България какви му се явяваме на рома? Един приятел пита, не питам аз.

  Поповете се хванаха гуша за гуша****** канят се кръв да леят, пък се кланят на един Господ, който в основата на всичките ни дела учи да туряме Любовта, но не омразата.

  Едни хора обещават да спрат атомната електроцентрала (І-ІV блок вкл.), обаче после проклинат други хора, които изпълняват тяхното обещание пред Европа и света.

  Главният прокурор******* е най-мразената персона във властта, след като по статут е пръв защитник на закона и правото в чистата свята република, бленувана от Левски.

  Най-големият мафиот у нас******** е месия за най-бедстващите селища край морето.

  Защо се натискат да са по-близичко до тавата с мръвките, след като ги трепят като мухи! Че то на показни екзекуции по улиците и сокаците вече не се ли нагледахме?

  Съвестният гражданин плаща сметките на некадърния политик и крадлив чиновник, но не ползва техните права и него никой не го защитава. Това ли е да си електорат?

  След като комунистите се нарекоха социалисти и отрекоха комунизма, проумяваме все по-определено, че соцът може и да не е бил стока, ама поне сме имали държава.

  Седесарите до такава степен ненавиждат комунистите, че не желаят да замезват от една паница, кога си пият аперитива след кавгите в Народното събрание и след като така яко си мязат по увереност и самочувствие, че са най-най-праведните в България.

  Смятат българина за будала и невежа, пък му се и сърдят на всичко отгоре защо не пожелал повече да се лъже и да гласува за Иван-Костовци (1949), например.

  Наричат "елит" някакви персони, които шупнаха от БКП най-горе в държавата ни.

  06.01.2003.

  Керван от делници насред пустинята, стрелките въртят в кръг като сляпо конче на пресъхнал селски геран. Това е България – преоблякъл се Илия, а онези са пак там.

  Най-ценното се научих да отличавам по това, че сред нас е най-пренебрегвано.

  Когато приемаш предизвикателства, да не знаят, че приемаш предизвикателства!

  07.01.2003.

  Най-жестока критика е мълчанието, най-приятна реклама – отрицателната критика за една литературна творба или за която и да е работа.

  Подлостта чети наопъки, решиш ли да узнаеш какво е чест и достойнство!

  В тоталното отрицание откривам положителните обертонове към обекта на критика.

  Фанатикът прилежно и успешно опровергава идеята, на която служи с крясъка си.

  Умозрителна теория е изяснявана като безсмислие от най-яростните си апологети.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 21 noe. 2020

___

* Скулпторът Вежди Рашидов (1951).

** Историкът по образование Георги Първанов (1957).

*** Основно бяха хора от ръководството на СДС, които най му се радваха отначало.

**** Стефан Цанев (1936).

***** Сред тях блестеше Михаил Неделчев (1942), капацитет в литературната критика.

****** Разделени на два синода, злонамерени служители во имя Христа проляха кръв.

******* Иван Татарчев (1930-2008).

******** Илия Павлов (1960-2003). Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (339.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (339.) 

  Коефициентът на интелигентност при разгневената тълпа е равен на коефициeнта интелигентност у най-тъпия от тълпата, разделен по броя на събралите се тъпанари. 

  Тери Пратчет (1948-2015)

  30.11.2002. ЦЯЛОТО КРАЛСКО ВОЙНСТВО

   На 3 декември в 9,00 часа съм задължен с призовка от 26 юни т.г. като свидетел (но всъщност съм потърпевшият) по дело срещу извършител на пет кражби за период от една седмица, както научавам от постановление – документ на пловдивската Районна прокуратура с подписа на заместник-районния прокурор някой си Б. Мендев. Може би е Борис, може да е Богомил, Богунемил, Бойчо, Бойко и още каквото ми дойде на ум, обаче ми се явява свенливо някак, сякаш се притеснява, срам го да си напише името. За сметка на това относно уважаемия г-н крадец всичко като че ли е подробно и ясно. Казва се въпросният щастливец Андрей Стефанов Атанасов – роден на 21 април 1983 г., което ще да рече, че през въпросната седмица от своя интензивен живот, когато е вършил петте кражби с разбиване на врати, класифицирано като кражба с взлом, ако се не лъжа, та по онова време уважаемият е бил петнайсетгодишен. Живее, научавам от документа на прокуратурата ни, в Пловдив – улица Елба № 21 (прекрасен жилищен блок сред кал и купища смет в гетото Столипиново, но това ще да го науча по-късно).

  Първа отбелязана в постановлението на моята районна прокуратура кражба е на 30 юли 1998 г.,четвъртък; втората на 5 август, сряда; третата на 6 август, четвъртък; за останалите две не разполагам със сведения*, обаче прилежно Прокуратурата ме известява за още две кражби все в тази интензивна за г-н Андрей работна седмица.

  Забележките ми на лаик в юридическата наука по хода на следствието...

  1. Пръстовите отпечатъци по стъклата и вратата на жигулата се виждат отчетливо, папиларните линии са отлично очертани, че мога и да ги нарисувам, но следователят Иванов (и той свенлив, без малкото си име ми се явява; в Пловдив хората с фамилно име Иванов с лопата да ги ринеш!), та въпросният Иванов старателно документирал, че отпечатъци по гаражната врата и по колата ми... липсват. Няма следи, и туй то!

  2. Крадците били петима, все момчурляци около 12-15-годишни, и сред тях едно по-ситно, 9-годишно. Видяла ги съседка, която отказа да свидетелства пред служителите на районното полицейско управление, че мъжът й само месец преди това бил пребит и ограбен в същото това Столипиново, когато след втора смяна се връщал към дома си в 22 часа и нещо от местната Кожухарска фабрика "Пулпудева", дето е около 500 м зад гетото. Каза ми женицата, че не са се оплаквали, понеже – както я заклел мъжът й: Крадците и полицаите са комбина. Тъй рекъл пребитият на наплашената си съпруга.

  3. Крадците в нашия жилищен комплекс Изгрев не се и крият, хората ги знаят, всеки тук се моли да не го набележат. Денем обикалят, оглеждат какво и къде има за грабеж, нощем между полунощ и четири-пет часа – особено лятно време, шетат на глутници в тъмното. Обикновено двама-трима застават по ъглите на съответния жилищен блок и вардят, докато неколцина разбиват врати, върлуват по стълбищата, по етажи, мазета и гаражни клетки. Сигнализират си, като подсвиркват пронизително тъничко. Чуеш ли в непрогледния мрак хайдушко подсвиркване както свирят железничарите на жп-гара, докато композицията си сменя коловозите, демек, маневрира: значи, глутницата ви е на гости, моли се да не нахлуят и при теб, както тръпнеш гол в антрето с тояга в ръка.

  Оборудвани са апапите с лост "козе краче", специални клещи-резачки за арматурно желязо, дебели дълги отвертки, ножици за ламарина, носят си и крик за автомобилни гуми, които евентуално ще се наложи да демонтират от колата ти барабар с джантите. Смутени от свирепия булдог на съседа от първия етаж, докато работели по джантите му току пред спалнята му, двама си бяха зарязали крикчето там, отървавайки кожата. Странно е, че се явяват подир два дена да помолят да им върне крикчето, че без него бизнесът им загива. Ето я, това е днешната ни Република България, драги европейци!

  Краденото се пласира (обществена тайна) на бит-пазара в кв. Секирово, научавам, в град Раковски, пък и на пазарчето в гетото Столипиново. На пазара в Столипиново ми предложиха новичък цветен телевизор "Панасоник" за смешната цена от 120 лева.

  Крадат и по предварителна заявка – все пак си е бизнес. Казваш на съответния бос какво ти трябва, и още на следния или до два-три дена го имаш аламинут, носят ти го на крака и ти го продават супер изгодно. Обхождат паркираните коли и питат какво ти е нужно. Добре облечен, интелигентен на вид, бая учтив индианец ми вървя по петите осем дни, когато тръгвах да карам такси като частен таксиметърджия, да ми предлага първо радиостанция, крадена от таксиметрова кола, и второ: служебна радиостанция от МВР-патрулка, дявол знае как попаднала у него – уверяваше ме, че е настроена на честотите на полицията и ще имам лукса да знам къде се крият катаджиите или какво смятат да правят, в кой край на Пловдив се намират в момента. На съсед предлагали радиокасетофон, бормашина, ъглошлайф, комплект гаечни ключове, стъкла за кола (предно и задно), фарове, стопове, въобще, всичко, което струва бая пара в магазина.

  От времето, когато бях тук председател на кварталното ОФ-е (1983-1986), знам, че в съседното гето Столипиново още от епохата на соца са си изградили професионална организация за кражби и пласиране на краденото. Крадци в повечето случаи са деца:  малолетни или непълнолетни, а тартори – същинските организатори и поръчителите, са мъже между 35- и 50-годишни, които се ползват с особен респект сред жителите на Столипиново. Около приятно ухиления бабаит в модна дрешка и патъци, в луксозния му джип, с лапите в златни ланци и пръстени винаги се навъртат рояци от хлапета. За детето от Столипиново тези чичковци са героите, образец за голям късмет в живота.

  Моят приятел Георги Въргов си беше отворил магазинче за бира и пакетирани стоки в съседния вход на блока и бизнесът му с труд и постоянство спореше; заради това, че го рекетираха, обаче, на три пъти уж да го пазели от крадци точно онези с ланците, хлопна кепенци на павилиончето и отиде да пази на двайсет и няколкогодишна мутра складовете в другия край на Пловдив, като нощна охрана за шейсетина лева месечно. Шейсет лева са си шейсет лева, кой ти ги дава! Макар и да не са кой знае каква пара.

  4. Сред нас, жители на крайния жилищен район отвъд най-голямото циганско гето на Балканите и в Европа, се носи мълва, че част от полицаите служат като информатори и защитници на мародерите. Което на тези хора "на реда и закона" съответно им носи процент от продажбите на крадени вещи. По същата причина съседите ми отказват да свидетелстват, страхуват се както от престъпника, тъй и от полицая, като институция. Ние, които спазваме закона и сме данъкоплатци към община и държава, не можем да кажем, че изобщо тук има който и да било в състояние да ни защитава. И това е факт!
Тази ситуация жестоко подтиска. Учител съм и виждам как моите ученици българчета с лошо око гледат към жителите на Столипиново. Кражбите и изнудванията, на които сме подложени, са връх на отдавна занемарена работа. Гражданинът стана апатичен, отказва съдействие на властта, огромно подозрение към държавните органи го тресе.

  5. Шест пъти ме призовават и се срещам с най-различни следователи. Разпитват ме сякаш аз съм крадецът. Разпитват ме все едно и също, и шест пъти на призовката все пишат погрешно фамилното ми име, та помолих районния зам.-прокурор, въпросния Б. Мендев да си запише най-сетне правилно това име в книжата по делото. Питам се и защо, с каква цел шест пъти ме разкарваха служителите от Следствие и Прокуратура, та се налага всеки път да пускам молба за един ден отпуск от училищната си работа.

  Петима са били крадците, които разбили масивните железните врати към гаража ми. Петима още на следната вечер около полунощ дойдоха да надничат през стъклата на бетонния ми гараж, и когато разбраха, че ги съзерцаваме ние – трима души българи, отдалечиха се смеешком, припявайки игриво рефрена: "Имаш хубава кола... Ала твоя ли е тя!" Защо, обаче, в документите по следствието крадецът е едничък, нямам идея.

  6. От нощта на 5/6 август 1998 г. до 3 дек. 2002 г. са 1215 (хиляда двеста и петнайсет) денонощия. Един от криминалистите на VІ районно полицейско управление, с когото се сприятелихме някак между другото, ми каза още през август 1998 г.: "Знаем кои са крадците. Двама сержанти от нощната патрулка са ги подгонили между блоковете. Но как да ги хванат с краденото, като циганчетата хвърлили касетофона ти в контейнера с боклук, а двете ти бормашини веднага са продадени на бит-пазара в село Пъдарско! Къде ще ги откриеш? От касетофона нищо не става. При гонката циганчетата няколко пъти го изпускали на асфалта, преди да го метнат в контейнера с лайняната каша. Сто и трийсет килограма полицай как ще стигне бързо като вятър циганче! Прескочили са двуметровата телена ограда на детската градина край улица Ландос, а колегата после отишъл да рови в контейнера"...

  Ще ми се да питам уважаемия Съд: "Хиляда двеста и петнайсет денонощия минали от престъплението, докато откриете заседание по делото. Посоченият за извършител през 1998 г. бил петнайсетгодишен момчурляк. За седмица само извършил пет обира с взлом, докато е още почти дете. Може би тези пет кражби, придружени с разбиване на врати, са случайна грешка... и младият мъж днес е принуден да отговаря и за това, че десетки, може би стотици държавни служители отчитат дейност, пишат старателно отчети, всъщност харчат за онзи, дето клати гората, нашите пари на данъкоплатци?"

  7. Същинската вина е другаде. До днес шест пъти са ми разбивали колата, за да ме ограбят – затворих колата в гараж: разбиха ми гаража. От избата в блока на два пъти ми отмъкнаха – веднъж велосипед, втория път – следващия велосипед, който купих; вратата й седи разбита и досега, символично я заключвам. Сред съседите, кажи-речи, единици са онези наши българи, които още не са пострадали. Крием се зад стоманени решетки като затворници, треперим в собственото си отечество и в собствения имот. Колеги, които идват на училище с общинския транспорт на града, разказват за банди по две линии 6 и 26, обслужващи гетото Столипиново. Мародерите се качват и слизат на определени спирки; пътниците вече ги знаят по лице, шофьорите ги знаят кои са. И това не е от вчера, а от години вече.

  Купих си от магазина пистолет. Виждам, и други се въоръжават. Един дори си купил ловна пушка. Зад входната врата на апартамента си нормално е да сме си приготвили желязна тръба и дебела гьостерица. Като да се готвим за гражданска война! Удобно е за Съдебната власт да отсъди: крадецът, престъпникът е причина за това състояние. Започваме някак да проумяваме – другаде е причината. Всеки случай, изяснява ми се напоследък: не крадци, друг има изгода да сме наплашени като стадо овце за клане.

  8. Тази седмица, през нощта на 28/29 ноември, още две гаражни клетки до гаража ми бяха разбити. Отраднати са автокасетофон, по-скъпи инструменти, но и дребни вещи: фарове за кола, тонколони и пр. И никой от съседите не се е обадил в полицията. "От какъв зор да се обаждам точно на онези, които ми пращат крадците! Няма смисъл. Ще хванат някое хлапе за парлама, колкото дейност да отчетат пред началниците, пак ще ги пуснат, нали апашите са техни хора" – размишлява на глас Борката Дърводелецът. Пооправи криво-ляво пантите, смени счупения катинар с по-як. Вече никому и през ум не му минава друго, освен да преглътне, да си замълчи и да си затрае. Че оплачеш ли се в полицията, още по-лошо става. Все пак България ни е родина, българи сме и по-разумно е да не ни сочат чужденците като жертви. Нали сме божем стопани! Понеже престъпникът има вече права, които ние простосмъртните не сме си извоювали още.

  9. Чудя им се защо призовката за това дело ми я изпращат от Пловдивския районен съд 160 (сто и шестдесет) денонощия преди датата за първото съдебно заседание. От 26 юни до 3 дек. са сто и шейсет дни. А дали Следствието, Прокуратурата и Съдът не разчитат да забравя за това дело! Я да взема аз да се обадя и на другите пострадали, призовани като свидетели! Сурова логика има в това разтакаване във времето. Нали!
Вече си мисля, че държавата ни здраво работи срещу мен и другите като мен, които я издържаме на плещите си. Обаче г-жа Държавата зле си прави сметките, ако смята, че нещо от подлите й трикове ще пропусна, няма да разбера аз – Гражданинът. В крайна сметка аз я поя и храня; или българинът е най-големият баламурник на континента!  

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 21 noe. 2020

___
* Кражбите са извършвани в най-удобното за крадците време – нощта на петък срещу събота. Събота е пазарен ден за Секирово, квартал на град Раковски. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (338.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (338.) 

    Не казвам, че моята България е 

    повече достойна от други отечества.
    И не отреждам за Тракия място по-високо 

    от множество земи по света. (...)   

    Тя може да бъде поробвана и оскърбявана, 

    но – Боже мой! –
    пак да си остане Тракия – 

    хилядолетно туптящо сърце,
    колкото открито, толкова и непристъпно. 

  06.10.2002., прод. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРИЯ (6)

   Българинът по природа е самостоятелна личност, вълк единак в най-лоша версия. Изкуственото присаждане на източни или западни, чужди на нашия национален нрав идеологии обслужва посредствеността, унижава талантливото, което носим у себе си като наследство от далечните ни предци траките, носители на цивилизаторска мисия сред разни племена в Европа, Азия, Близкия Изток. Себе си виним, че сме търпеливи, едва ли не овчедушни; това е обаче смирението на творчески устроена личност, най-атакуваната цел за идеологиите на фанатизма. Прилепчивостта на посредствените ни политици към общества и държави, проспериращи в ограничени отрязъци от новата история на света, дали към Третия райх на Адолф Хитлер, дали към СССР на Ленин и Сталин, дали към САЩ и Великобритания, като факт звучи твърде унизително. Защо българската ни интелигенция е обект на толкова настойчив натиск от 1878 г. насам?! Това случайност ли е? Или сме неспособни да ценим собствените си достойнства, та приемаме да ни назидават ту червени комисари, ту мекерета на друга поредна велика самозабравила се, освирепяла в суетата и грандоманията си невежествена империя?

  08.10.2002.

  Ровичкане из речници за често ползвани чуждици. Виртуален (лат. virtus "годност") възможен; който се проявява при определени условия. Имагинерен (лат. imago "само мислимо възможен") въображаем. Афронтирам (фр. affronter "оскърбя, пренебрегвам и не зачитам някого публично"; отблъсквам. Дезавуирам (фр. desavouer "обявявам го за лишен от доверие и пълномощие") снемам доверие от някого. Top-lofty (разг. англ.) надменен, надут, високомерен, горделив. Free and easy (англ.) непринуден, свободен, необвързан от условности; разг.: забавление... Моята внучка Невена днес навършва своите най-първи осем годинки. Чудесна възраст, но нямам какво да й подаря освен увереността, "че утре ще бъде живота по-хубав, живота по-мъдър"*. Осемгодишната госпожица може би най-случайно е дъщеря на първородната ми щерка Вера. И значи, явявам й се дядо. Леле!

Живея, нижейки думи. Живея в дома си като отшелник в сумрачен параклис. Макар да зная, че в параклис не се живее. Думата "сумрачен" ме озадачава с тревожността, която излъчва и придава вкус на словосъчетанието. Този сумрачен параклис е моята наблюдателна кула към вихрещия се наоколо песимизъм и ми принася спокойствие. В оскъдица и сред бесове живеем, разбира се; ала кога ли тук – на Балканите, е било по-леко, по-охолно! И си мисля какъв дар е животът, мила ми Невенче, ако го живеем по съвест и с достойнство. Ето, сготвих си тази вечер супа от леща, а знаеш ли колко вкусна е бедняшката ми гозбица, когато нямаш от какво да се срамуваш, хубавичко си огладнял, а сметките ти са наред! Започнах несвършваща книга за нас, които крачим преди теб в живота на простосмъртни българи; наченах я кажи-речи в часа на твоето рождение (нощта на седми срещу осми октомври 1994 г.; сякаш вчера беше). Ето, цели осем години до днес я пиша, и сега, в този час, си мисля, че някой ден, като пораснеш, няма да е зле да я попрелистиш оттук-оттам; а пък може и да се почувстваш поне две пръстчета по-висока, когато узнаеш, че не сме толкова лоши и толкова посредствени ние, българите от твоите два рода. Пък аз съм от майчиния ти род, мила.

  17.10.2002.

  Кога Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и му се поклони. А Петър го подигна и му каза: стани, и аз съм човек! Когато влиза при очакващите го мнозина, роднини и близки приятели на същия тоя Корнилий, стотник от Италийския полк в областта Кесария, Петър добавя: Бог ми яви да не смятам никой човек мръсен или нечист. И после, вече беседвайки: Бог не гледа на лице.** Да, в моменти на печал и разочарование бива да си припомням това "да не смятам никой човек за мръсен" и да не гледам и не съдя за хората според както изглеждат, представят ми се "по лице". Понеже същността на човека е нежна и уязвима; а пък когато този човек е наранен и прокървява, душата му хълца, размазва сълзи, него го е страх да не го усетят слаб – а той наистина е слаб духом в онзи момент – и тогава настръхва, тежки думи изрича, нахвърля се да кълне, да ме хапе, с думи да ме бие. Голяма глупост е да вземам тези негови остроти насериозно; но ще продължа да го предизвиквам, да го разкървявам, Боже мой, за да изгребе, да изстиска от себе си цялата мръсотия и духовна смрад от дън душата си. Какво, че я плиска срещу мен! Това аз го искам: за да изтече тази гной. И през това време ще мисля, като го чакам да се измори, да се изразходва в гнева си: Само да не ми се разсипеш на късове пред очите, да не побеснееш съвсем, миличък!

  Постъпвам тъй понякога с най-нагли от тези, дето са ми пратили за ученици, с онези между тях, които са хем невъздържани и без усет за скритите мелодии у самите себе си, крайно честолюбиви, груби. Отминава бурята в душата им, разбират, че не съм им отстъпил, не са постигнали нищо с мен. И тогава ги виждам озадачени, учудени – все едно очите им питат: този човек защо ни гледа с такава кротост! И вече не ехидничат, идват разколебани, заничат какво върша и как го върша; чудно им е защо и аз не съм им се ядосал, не съм се разкрещял от омраза.

  Вчера тъй ми се разкрещя дванайсетокласничка една (Петя от ХІІ-а), че съм й писал тройка на писмената работа; пък ми провали учебния час, не си предадох урока, както е по учебната ми програма за деня, но защо да съжалявам!? В яда си стигна дотам, че стана противна на повечето от съучениците си. А мен ми стана особено мила, когато рече извън кожата си от гняв: "И не ми казвайте, господине, че съм ви симпатична!" Преди години същата Петя ме беше напсувала в час по литература; после идва сама да ми се извинява, после на няколко пъти ми е казвала или показвала, че не желае да пропуска уроци при мен. Напомня ми жребче, което хем хапе юздата, хем с копитцата си къчове хвърля. От такива жребчета след време излизат най-разкошни млади жени. Разгневи ми се, и какво! Ами това е част от работата ми, може би най-чаровната, най-тънката част, когато се изковава доверието между учител и ученик. Изкушават ме да ги съдя; пък не бива да ги съдиш, просто трябва да направиш известно усилие да ги приемеш такива, каквито ти се явяват, даскале. И после всичко си идва на мястото.

  21.10.2002.

  Homo scribens*** да озаглавя цялата книга; точно с латинските букви заглавието ще подсказва, че става дума не за нещо, отнасящо се единствено и само до българските ни домашни истории, а за неща, които касаят християнския свят, или за християнския рефлекс към човека и света. И ми иде в ума онази фигурка, изобразяваща египетския писар на фараон Незнамкой си. Не Фараонът, мен този простосмъртен писар живо ме интересува. А последната част от книгата да се нарича "Гарваново око" или "Окото на гарвана", под което за девиз да е текст, който пояснява що за символ е тази птица.**** Имам лична претенция, че гледната ми точка, записващото свръх-аз е много отвисоко вгледано в случващото се наоколо. И всъщност, ароматът на книгата би трябвало да се получава от моята гола човешка безличност в материалното, простосмъртието ми на преходен, един от множеството най-обикновен тип човек и високата уравновесена, доколкото ми е било възможно, гледна точка за оценки. Та в такъв смисъл България с цялата й трагична История и мрачно настояще е оста, пъпната връв на тези записки; антената е забита в прото-българската тракийска камениста пръст на дълбочина над осем хилядолетия. Имам ли право да се вглеждам тъй самоуверено, ми е проблемът.

  05.11.2002.

  ...И само малцина разбират пълната, абсолютната несъвместимост между партия и изкуство, партия и култура. (...) Когато партията тържествува, няма изкуство. А когато изкуството тържествува, няма партия.*****

  22.11.2002.

  Това, което пиша тук за България, надявам се, се отнася до всяка държава по света. Навсякъде подлостта се явява гримирана с пищни привидни достойнства, навсякъде истинското достойнство е принудено да се сблъсква със стени – яки турски зидове от пренебрежително снизхождение или просташка назидателност.

  Всяка власт очертава обилна паша за хрантутници, които да я прославят. И пак така старателно и неизменно всяка власт по-рано или по-късно строи тъмнични подземия за крилете на духа. Това е от хилядолетия; по-точно, от времето, което разумът може да обхване, без особено напрягане на фантазията, т.е. от две хиляди години насам.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 20 noe. 2020

___
* Никола Вапцаров (1909-1942), из стих. "Вяра".
** Библията, Деяния, гл. 10.
*** От лат.: "пишещият човек", или по-точно: "записващият".
**** Ирма Димитрова, "Литературен вестник", с.6, 29.03.1993 г.: Гарванът е птицата-медиум между света на живите и света на мъртвите. Гарванът е пратеник на Смъртта, но и говорител на Истината, тъй като не е обвързан с фалша на отсамното.
***** Георги Марков, из есето "Вечният и неизбежен конфликт". Бел.м., tisss.