ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (339.) Коефициентът на интелигентност при разгневената тълпа е равен на коефициeнта интелигентност у най-тъпия от тълпата, разделен по броя на събралите се тъпанари.
Тери Пратчет (1948-2015)
Първа отбелязана в постановлението на моята районна прокуратура кражба е на 30 юли 1998 г.,четвъртък; втората на 5 август, сряда; третата на 6 август, четвъртък; за останалите две не разполагам със сведения*, обаче прилежно Прокуратурата ме известява за още две кражби все в тази интензивна за г-н Андрей работна седмица.
Забележките ми на лаик в юридическата наука по хода на следствието...
1. Пръстовите отпечатъци по стъклата и вратата на жигулата се виждат отчетливо, папиларните линии са отлично очертани, че мога и да ги нарисувам, но следователят Иванов (и той свенлив, без малкото си име ми се явява; в Пловдив хората с фамилно име Иванов с лопата да ги ринеш!), та въпросният Иванов старателно документирал, че отпечатъци по гаражната врата и по колата ми... липсват. Няма следи, и туй то!
2. Крадците били петима, все момчурляци около 12-15-годишни, и сред тях едно по-ситно, 9-годишно. Видяла ги съседка, която отказа да свидетелства пред служителите на районното полицейско управление, че мъжът й само месец преди това бил пребит и ограбен в същото това Столипиново, когато след втора смяна се връщал към дома си в 22 часа и нещо от местната Кожухарска фабрика "Пулпудева", дето е около 500 м зад гетото. Каза ми женицата, че не са се оплаквали, понеже – както я заклел мъжът й: Крадците и полицаите са комбина. Тъй рекъл пребитият на наплашената си съпруга.
3. Крадците в нашия жилищен комплекс Изгрев не се и крият, хората ги знаят, всеки тук се моли да не го набележат. Денем обикалят, оглеждат какво и къде има за грабеж, нощем между полунощ и четири-пет часа – особено лятно време, шетат на глутници в тъмното. Обикновено двама-трима застават по ъглите на съответния жилищен блок и вардят, докато неколцина разбиват врати, върлуват по стълбищата, по етажи, мазета и гаражни клетки. Сигнализират си, като подсвиркват пронизително тъничко. Чуеш ли в непрогледния мрак хайдушко подсвиркване както свирят железничарите на жп-гара, докато композицията си сменя коловозите, демек, маневрира: значи, глутницата ви е на гости, моли се да не нахлуят и при теб, както тръпнеш гол в антрето с тояга в ръка.
Оборудвани са апапите с лост "козе краче", специални клещи-резачки за арматурно желязо, дебели дълги отвертки, ножици за ламарина, носят си и крик за автомобилни гуми, които евентуално ще се наложи да демонтират от колата ти барабар с джантите. Смутени от свирепия булдог на съседа от първия етаж, докато работели по джантите му току пред спалнята му, двама си бяха зарязали крикчето там, отървавайки кожата. Странно е, че се явяват подир два дена да помолят да им върне крикчето, че без него бизнесът им загива. Ето я, това е днешната ни Република България, драги европейци!
Краденото се пласира (обществена тайна) на бит-пазара в кв. Секирово, научавам, в град Раковски, пък и на пазарчето в гетото Столипиново. На пазара в Столипиново ми предложиха новичък цветен телевизор "Панасоник" за смешната цена от 120 лева.
Крадат и по предварителна заявка – все пак си е бизнес. Казваш на съответния бос какво ти трябва, и още на следния или до два-три дена го имаш аламинут, носят ти го на крака и ти го продават супер изгодно. Обхождат паркираните коли и питат какво ти е нужно. Добре облечен, интелигентен на вид, бая учтив индианец ми вървя по петите осем дни, когато тръгвах да карам такси като частен таксиметърджия, да ми предлага първо радиостанция, крадена от таксиметрова кола, и второ: служебна радиостанция от МВР-патрулка, дявол знае как попаднала у него – уверяваше ме, че е настроена на честотите на полицията и ще имам лукса да знам къде се крият катаджиите или какво смятат да правят, в кой край на Пловдив се намират в момента. На съсед предлагали радиокасетофон, бормашина, ъглошлайф, комплект гаечни ключове, стъкла за кола (предно и задно), фарове, стопове, въобще, всичко, което струва бая пара в магазина.
От времето, когато бях тук председател на кварталното ОФ-е (1983-1986), знам, че в съседното гето Столипиново още от епохата на соца са си изградили професионална организация за кражби и пласиране на краденото. Крадци в повечето случаи са деца: малолетни или непълнолетни, а тартори – същинските организатори и поръчителите, са мъже между 35- и 50-годишни, които се ползват с особен респект сред жителите на Столипиново. Около приятно ухиления бабаит в модна дрешка и патъци, в луксозния му джип, с лапите в златни ланци и пръстени винаги се навъртат рояци от хлапета. За детето от Столипиново тези чичковци са героите, образец за голям късмет в живота.
Моят приятел Георги Въргов си беше отворил магазинче за бира и пакетирани стоки в съседния вход на блока и бизнесът му с труд и постоянство спореше; заради това, че го рекетираха, обаче, на три пъти уж да го пазели от крадци точно онези с ланците, хлопна кепенци на павилиончето и отиде да пази на двайсет и няколкогодишна мутра складовете в другия край на Пловдив, като нощна охрана за шейсетина лева месечно. Шейсет лева са си шейсет лева, кой ти ги дава! Макар и да не са кой знае каква пара.
4. Сред нас, жители на крайния жилищен район отвъд най-голямото циганско гето на Балканите и в Европа, се носи мълва, че част от полицаите служат като информатори и защитници на мародерите. Което на тези хора "на реда и закона" съответно им носи процент от продажбите на крадени вещи. По същата причина съседите ми отказват да свидетелстват, страхуват се както от престъпника, тъй и от полицая, като институция. Ние, които спазваме закона и сме данъкоплатци към община и държава, не можем да кажем, че изобщо тук има който и да било в състояние да ни защитава. И това е факт!
Тази ситуация жестоко подтиска. Учител съм и виждам как моите ученици българчета с лошо око гледат към жителите на Столипиново. Кражбите и изнудванията, на които сме подложени, са връх на отдавна занемарена работа. Гражданинът стана апатичен, отказва съдействие на властта, огромно подозрение към държавните органи го тресе.
5. Шест пъти ме призовават и се срещам с най-различни следователи. Разпитват ме сякаш аз съм крадецът. Разпитват ме все едно и също, и шест пъти на призовката все пишат погрешно фамилното ми име, та помолих районния зам.-прокурор, въпросния Б. Мендев да си запише най-сетне правилно това име в книжата по делото. Питам се и защо, с каква цел шест пъти ме разкарваха служителите от Следствие и Прокуратура, та се налага всеки път да пускам молба за един ден отпуск от училищната си работа.
Петима са били крадците, които разбили масивните железните врати към гаража ми. Петима още на следната вечер около полунощ дойдоха да надничат през стъклата на бетонния ми гараж, и когато разбраха, че ги съзерцаваме ние – трима души българи, отдалечиха се смеешком, припявайки игриво рефрена: "Имаш хубава кола... Ала твоя ли е тя!" Защо, обаче, в документите по следствието крадецът е едничък, нямам идея.
6. От нощта на 5/6 август 1998 г. до 3 дек. 2002 г. са 1215 (хиляда двеста и петнайсет) денонощия. Един от криминалистите на VІ районно полицейско управление, с когото се сприятелихме някак между другото, ми каза още през август 1998 г.: "Знаем кои са крадците. Двама сержанти от нощната патрулка са ги подгонили между блоковете. Но как да ги хванат с краденото, като циганчетата хвърлили касетофона ти в контейнера с боклук, а двете ти бормашини веднага са продадени на бит-пазара в село Пъдарско! Къде ще ги откриеш? От касетофона нищо не става. При гонката циганчетата няколко пъти го изпускали на асфалта, преди да го метнат в контейнера с лайняната каша. Сто и трийсет килограма полицай как ще стигне бързо като вятър циганче! Прескочили са двуметровата телена ограда на детската градина край улица Ландос, а колегата после отишъл да рови в контейнера"...
Ще ми се да питам уважаемия Съд: "Хиляда двеста и петнайсет денонощия минали от престъплението, докато откриете заседание по делото. Посоченият за извършител през 1998 г. бил петнайсетгодишен момчурляк. За седмица само извършил пет обира с взлом, докато е още почти дете. Може би тези пет кражби, придружени с разбиване на врати, са случайна грешка... и младият мъж днес е принуден да отговаря и за това, че десетки, може би стотици държавни служители отчитат дейност, пишат старателно отчети, всъщност харчат за онзи, дето клати гората, нашите пари на данъкоплатци?"
7. Същинската вина е другаде. До днес шест пъти са ми разбивали колата, за да ме ограбят – затворих колата в гараж: разбиха ми гаража. От избата в блока на два пъти ми отмъкнаха – веднъж велосипед, втория път – следващия велосипед, който купих; вратата й седи разбита и досега, символично я заключвам. Сред съседите, кажи-речи, единици са онези наши българи, които още не са пострадали. Крием се зад стоманени решетки като затворници, треперим в собственото си отечество и в собствения имот. Колеги, които идват на училище с общинския транспорт на града, разказват за банди по две линии 6 и 26, обслужващи гетото Столипиново. Мародерите се качват и слизат на определени спирки; пътниците вече ги знаят по лице, шофьорите ги знаят кои са. И това не е от вчера, а от години вече.
Купих си от магазина пистолет. Виждам, и други се въоръжават. Един дори си купил ловна пушка. Зад входната врата на апартамента си нормално е да сме си приготвили желязна тръба и дебела гьостерица. Като да се готвим за гражданска война! Удобно е за Съдебната власт да отсъди: крадецът, престъпникът е причина за това състояние. Започваме някак да проумяваме – другаде е причината. Всеки случай, изяснява ми се напоследък: не крадци, друг има изгода да сме наплашени като стадо овце за клане.
8. Тази седмица, през нощта на 28/29 ноември, още две гаражни клетки до гаража ми бяха разбити. Отраднати са автокасетофон, по-скъпи инструменти, но и дребни вещи: фарове за кола, тонколони и пр. И никой от съседите не се е обадил в полицията. "От какъв зор да се обаждам точно на онези, които ми пращат крадците! Няма смисъл. Ще хванат някое хлапе за парлама, колкото дейност да отчетат пред началниците, пак ще ги пуснат, нали апашите са техни хора" – размишлява на глас Борката Дърводелецът. Пооправи криво-ляво пантите, смени счупения катинар с по-як. Вече никому и през ум не му минава друго, освен да преглътне, да си замълчи и да си затрае. Че оплачеш ли се в полицията, още по-лошо става. Все пак България ни е родина, българи сме и по-разумно е да не ни сочат чужденците като жертви. Нали сме божем стопани! Понеже престъпникът има вече права, които ние простосмъртните не сме си извоювали още.
9. Чудя им се защо призовката за това дело ми я изпращат от Пловдивския районен съд 160 (сто и шестдесет) денонощия преди датата за първото съдебно заседание. От 26 юни до 3 дек. са сто и шейсет дни. А дали Следствието, Прокуратурата и Съдът не разчитат да забравя за това дело! Я да взема аз да се обадя и на другите пострадали, призовани като свидетели! Сурова логика има в това разтакаване във времето. Нали!
Вече си мисля, че държавата ни здраво работи срещу мен и другите като мен, които я издържаме на плещите си. Обаче г-жа Държавата зле си прави сметките, ако смята, че нещо от подлите й трикове ще пропусна, няма да разбера аз – Гражданинът. В крайна сметка аз я поя и храня; или българинът е най-големият баламурник на континента!
___
* Кражбите са извършвани в най-удобното за крадците време – нощта на петък срещу събота. Събота е пазарен ден за Секирово, квартал на град Раковски. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар