ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (340.)
Коефициентът на интелигентност при разгневената тълпа е равен на коефициeнта интелигентност у най-тъпия от тълпата, разделен по броя на събралите се тъпанари.
Тери Пратчет (1948-2015)
Обикновено ние се стараем да изглеждаме по-внушителни отколкото сме, та ето защо ми стана интересен този парен локомотив. Та се постарах да узная с какво вагончето от въжената линия е по-достойно като мечта за едно така внушително чудовище като парния локомотив. Той, въпросният тежък господин, виждаше вагончето тапицирано отвътре с тъмноален плюш, копринени виолетови завески и светлосиньо боядисано таванче, а отвън естествено – зеленичко на бели и жълти точки и по средата от двете страни яркожълта емблемка на планинската туристическа компания, която емблемка представя мече върху бледорозовичък фон с разперени лапки и усмихната муцунка.
19.12.2002.
Изкушавам се не от това, което знам, ами от всичко, което дотук ми е неизвестно; но в познатите уж неща, забелязвам, че се крият най-любопитни непознати подробности.
27.12.2002.
Пушачът. Роди се в бедно семейство; толкова бедни бяха родителите му, че нямаха пари за хляб, камо ли за цигари. Пропуши в осемгодишната си възраст – лютеше му и му горчеше, но не се закашля: от инат. Когато навърши своите 56 години, вече имаше жестока кашлица, придобита от пушенето. Посъветваха го да зареже цигарите; накрая съвсем престана да пуши вредните цигари, започна да следи за здравето си и... умря. Накратко казано, целият негов живот е красив пример за вредата от тютюнопушенето.
02.01.2003. НЕ ЗНАМ ЗАЩО...
Брадат бабаит* би насред София млад полицай и Президентът на държавата ни** не знам поради какви съображения точно връчи най-престижния наш български знак Ордена "Стара планина" на побойника, а шефът на полицаите в Република България г-н Бойко Борисов обдари въпросния побойник със скъп луксозен боен патлак, дори го разцелува пред камерите, та умилени ги видяхме по всички национални телевизии.
Дойде си след 45-годишно изгнание царят, който никога не е бил детрониран, юрна се народът да крещи "Осанна", демек: Да живей! И като му се нарадва, захванаха да му подвикват*** апапите да си се връща там откъдето е дошъл. Защото – обясняват, като се отделил по-далече от България, не ги разбирал нашите си български батаци.
Един баш поет****, като не пожела да го турят министър на културата, разкритикува отношението на държавата към културата. Та всички на терсене, пък ний – наопъки!
Мутрите, кредитните милионери, банкерите и мародерите на съвременна България се надпреварват да си строят параклиси, черкви, манастири, да побиват християнски кръстове по гори и планини, да даряват икони и тави от злато все в името на Христос.
Защитниците на ограбените и онеправданите сред българи, турци и прочие влязоха кльощави и бедни в Народното събрание, днес са най-заможните хора в държавата.
Вчерашни едни честити добре поминуващи граждани на социалистическата Тодор-Живкова България тежко се скараха кой да пише списъка на дисидентите*****, демек, да отличи с дарове враговете на същата онази престъпна Тодор-Живкова управа.
Нарекоха циганина ром, след като "ром" според най-разпространеното от няколкото техни наречия, значи "човек". По същата тази желязна логика останалите граждани на Република България какви му се явяваме на рома? Един приятел пита, не питам аз.
Поповете се хванаха гуша за гуша****** канят се кръв да леят, пък се кланят на един Господ, който в основата на всичките ни дела учи да туряме Любовта, но не омразата.
Едни хора обещават да спрат атомната електроцентрала (І-ІV блок вкл.), обаче после проклинат други хора, които изпълняват тяхното обещание пред Европа и света.
Главният прокурор******* е най-мразената персона във властта, след като по статут е пръв защитник на закона и правото в чистата свята република, бленувана от Левски.
Най-големият мафиот у нас******** е месия за най-бедстващите селища край морето.
Защо се натискат да са по-близичко до тавата с мръвките, след като ги трепят като мухи! Че то на показни екзекуции по улиците и сокаците вече не се ли нагледахме?
Съвестният гражданин плаща сметките на некадърния политик и крадлив чиновник, но не ползва техните права и него никой не го защитава. Това ли е да си електорат?
След като комунистите се нарекоха социалисти и отрекоха комунизма, проумяваме все по-определено, че соцът може и да не е бил стока, ама поне сме имали държава.
Седесарите до такава степен ненавиждат комунистите, че не желаят да замезват от една паница, кога си пият аперитива след кавгите в Народното събрание и след като така яко си мязат по увереност и самочувствие, че са най-най-праведните в България.
Смятат българина за будала и невежа, пък му се и сърдят на всичко отгоре защо не пожелал повече да се лъже и да гласува за Иван-Костовци (1949), например.
Наричат "елит" някакви персони, които шупнаха от БКП най-горе в държавата ни.
06.01.2003.
Керван от делници насред пустинята, стрелките въртят в кръг като сляпо конче на пресъхнал селски геран. Това е България – преоблякъл се Илия, а онези са пак там.
Най-ценното се научих да отличавам по това, че сред нас е най-пренебрегвано.
Когато приемаш предизвикателства, да не знаят, че приемаш предизвикателства!
07.01.2003.
Най-жестока критика е мълчанието, най-приятна реклама – отрицателната критика за една литературна творба или за която и да е работа.
Подлостта чети наопъки, решиш ли да узнаеш какво е чест и достойнство!
В тоталното отрицание откривам положителните обертонове към обекта на критика.
Фанатикът прилежно и успешно опровергава идеята, на която служи с крясъка си.
Умозрителна теория е изяснявана като безсмислие от най-яростните си апологети.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар