Ars Poetica – БАЛАДА ЗА МАСАТА

В памет на Петър Ненов Петров (1917-1983)

БАЛАДА ЗА МАСАТА

Косата ти е вече сива,
ти в миналото пак отиваш
и кучето от студ се свива
под твоя стар стол,
а зад усмивката ти крива
витае глух стон.

Как весело и тъжно тече
животът ти, и ти си вече
пред прага на един далечен
спокоен стар път,
че няма-няма нищо вечно –
ни камък, ни пън.

Таз маса тук отдавна знае
на младостта ти всички знаци:
какво под името ти значи
сърцето без връх
и че носил си нявга знаме
и в боя бе пръв.

Тя помни чашите със вино,
китарата на някой Дино
и панделките светлосини
край трепкаща свещ...
Че случва се подир години
да спомниш лик свеж.

Тук сядаше до свойта мила
и удряше със всичка сила
по масата с юмрука жилест,
а днес си тъй слаб,
че да разчупиш си безсилен
парчето сух хляб.

И тук зачена синовете,
под таз икона, дето свети
за вярата от памтивека,
но крехки са те,
щом сбогом с масата си взеха
и даже със теб.

Не се сърди, не им прощавай –
ти вече тръгваш, те остават:
от масата ще ти направят
голям нов ковчег
и всеки дълго ще заравя
спомена за теб.

Но ти напролет ще израснеш
и ще напъпи тази маса
край онзи с бурени обрасъл
селски стар път
и някой ще бере цветята
от твоята плът.

 Пловдив – европейска културна столица 2019

Dobrudzha, Trigorci, 1974 – еdited 24 uni 2018

Илюстрации: 

- "Автопортрет", Винсент ван Гог (1853-1890);

- Платно на художника.

Този текст е част от "Завещание" (пролетта на 1972 г.).

Ars Poetica – БЪЛГАРИН ПО РОЖДЕНИЕ

БЪЛГАРИН ПО РОЖДЕНИЕ

Изпадам в плен на всякакви измами
и лъжат ме тъй, сякаш съм глупак,
по-доверчив от мен тук просто няма,
но бългaрин докрай оставам пак.

Купуват ме и ме продават, само
достатъчно е да им вярвам аз,

и може би в това е мойта драма –
срамувам cе да изкрещя на глас.

В съгласие у мен живеят двама –
наивник, но и влюбен, та напук

чувал жито заменям с наръч слама,

щом вадят ми душата със памук.

Тъй милозлив към тариката мазен,
пред грандомана – в смут, на колене,
не мога истински да ги намразя

или да им обърна гръб поне.

На всякакви небивалици вярвам,
крадеца да пожаля съм готов,
на лицемера с грозната му врява
 отвръщам с най-смирената любов

Ала каквото и да стане, зная –
щастливец съм, роден на този свят,

и чувствам се почетен като в рая,

където за мизерника е ад.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 30 оkt. 2008 – edited 23 uni 2018

Публицистика – КИПЯЩА ДЕЙНОСТ НА ПОЛЗУ РОДУ

КИПЯЩА ДЕЙНОСТ НА ПОЛЗУ РОДУ

http://www.blitz.bg/news/article/287930

Проф. д-р Мария Радева – род. 30 септ. 1943 г. в с. Обединение, Великотърновско, завършила история и философия в СУ"Климент Охридски". Води курсове по "Методика на обучението по История и Българска културна политика през ХІХ–ХХ век" в Историческия и Философския факултет на Софийския, както и в Шуменския университет (1993–2004). Работи по проекти на ФАР (1996–1998) и Съвета на Европа (2000–2004). Участва в колективи за съставяне на учебни програми по предметите "История и цивилизация" и "Човек и общество". Съавтор при написването на над 40 учебници и учебни помагала за днешното Българско училище.

НЕ, ТОВА НЕ Е МАНИПУЛАЦИЯ!

    Според учебника "Човекът и обществото" за деца от ІІІ клас, "Левски е заловен от полицията". Днешното дете трябва да уважава полицията, поне тъй е в условия на демокрация. Апостолът Левски ПО ТАЗИ ЛОГИКА, ще е я крадлив АПАШ, МУТРА или НАРКОДИЛЪР. Що да се обяснява, че Левски е заловен от полицията на онази Османска империя, която 485 години е процъфтявала по Българските земи! Според учебника на двете университетски светила, "Априлското въстание продължило кратко, потушено бързо, избити са хиляди мъже, жени, деца" и... дотам. Ама от кого потушено, защо се вдигнали нашите на въстание, какво да се обяснява. Баташкото клане не е било, и това е логично. Защо? За да има мир. Което го няма в Историята, то не е било. Няма Батак, няма клане!

   "Цар Симеон водил продължителни войни с Византия, но те не оставили трайни следи в Българското минало". Трайни следи в ума на днешния българин кой друг да оставя, освен дербито между двата накуцващи супер-мега-гранда на Българския футбол "Лефски" и ЦСКА? Наслади се, моля, на чудния пасаж: "Хората в Западна Европа, Съединените щати и Русия протестирали срещу Султанската власт". Урра! Протестирали е евфемизъм. На мода са протестите; по тази изпитана логика нищо особено не се случило! От протест глава не боли, най-много полицейска палка по задника да отнесеш или текме от опонента. Мазни турски сериали по трите ни лъже-български телевизии ще разкажат на българчето липсващото в учебника по лъже-история.

 Мария Радева – професор в най-елитното българско учебно заведение: "Шест месеца седя и наблюдавам, седя и наблюдавам спокойно това, което той е написал, както и неговите фенове, вкл. до груби обвинения, вулгарни заплахи. Нека говорим за посланията в учебника" – заяви разстроена, нажалена до сълзи професорката. Милата Радева! Седяла и наблюдавала, седяла и наблюдавала. Както рекъл би наш Ганю: Наший Президент да се не помайва, ами орден да му връчи на тогоз! То аслъ каквато ни дEржавата, таквиз ни и професоритe, архонтите, царят, митрополитите, патриархът. Фалш, дами и господа, всичко тук е суета, тоест, фалш, фалш и фалш. Гаче си нямаме друга работа в бахчата, та таквозинака... за байряка сме се фaнали.

   Пловдив, 2 септември 2014 година

* * * 

ЗАБРАВАТА*

   Изумителна е способността на един народ да забравя какво му се случило, кой му е бил враг, кой му помогнал и кой дал кръв, за да живеем днес в "европейска" държава и в "демокрация". И си пишем по фейсбук-стените шегички КОЙ? Знаем ли КОЙ ден сме днес? Ама шегичките – и те едва след напомняне в новинарските сайтове, че днес честваме 129 години от Съединението на България. Не е проблем дали да цитираме датите на Берлинския конгрес или създаването на комитетите "Съединение". Не става дума и да сме енциклопедия на исторически факти, макар някои факти да трябва добре да помним. Въпросът е усещаме ли пулса на нацията, ценим ли родовата си памет. Понеже в родовата ни памет е кодирана Историята.

Иди в Батак. Ще видиш, в черквата "Св. Неделя" няма жива душа. Има кости. Има сух кладенец, дълбан с нокти и фиби от майките, ритуално в черковния двор сетне клани от ислямския башибозук. Майките, които като вода не открили, навлажнявали устиците на бебчетата си с олио от кандилцата, сетне – и с кръвта на умиращите.

   Тази Гробница днес пустее насред Батак. Няма ги българите да се поклонят. Във вътрешността на черквата – от кореспонденция на някой си Джанюариъс Макгахан, американски свидетел, разказал на света за зверствата. И тогава, както и особено днес, държавата ни управляват слуги на надменен чужденец. Макгахан влиза в черковния двор заради гниещите трупове на хиляди с куршум убити или с нож и сатър клани на дръвник българи (към три хиляди) – Баташкото клане...

   Джанюариъс Макгахан (1844-1878), военен кореспондент на лондонския "Дейли Нюз" по време и след Априлското въстание от 1876 година ето какво пише: 

    "Това беше ужасяващо зрелище, което ще ни преследва цял живот. Къдрави главици, смазани от камъни в разкапваща се маса, краче колкото пръста ми, върху което плътта, преди да се разложи, изсъхнала от адската жега; бебешки ръчички, протегнати; бебета, застинали в смъртта учудени от блясъка на ятаган и от окървавените ръце на убиеца; деца, издъхнали сред писъци на ужас; момичета, погинали в ридания и молба за милост; майки, издъхнали в последно усилие да заслонят с тяло детенцето си... Те лежат тук заедно, разпадащи се в пихтиеста воняща маса, завинаги млъкнали".

   "...Огледахме вътре черквата, почерняла от изгорялата дървения, но не и разрушена, не и особено пострадала. Сградата бе с нисък покрив, поддържан от тежки неравномерно разположени сводове, които, доколкото можахме да видим, поглеждайки вътре, бяха с такива тавани, колкото висок човек да стои изправен под тях. Това, що видяхме, бе твърде страшно, ако човек задържи погледа си. Огромно количество частично обгорели тела, овъглени и почернели останки, натрупани до половина от пространството до тъмния таван, правейки го да изглежда по-мрачен, тъй като лежащите в процес на гниене тела бяха страшни за гледане. Човек не би могъл да си представи такъв ужас. Отвърнахме поглед замаяни и се заклатушкахме да излезем от този дом на страшната напаст, щастливи да се озовем пак навън.

   Обиколихме селото и видяхме същото отново и отново, над сто пъти. Скелети на мъже с прилепнали по тях дрехи и висяща плът – гниещи заедно, главите на жени, чиято коса се въргаля в прахта, разхвърляни навред кости на деца и пеленачета. На едно място ни показаха къща, където двайсет души са изгорени заедно; на друго – десетина момичета клани едно по едно, след като ги открили – за което изобилно свидетелство са костите им. Навсякъде – ужас подир ужас..."

    Според Макгахан, войниците на исляма насила вкарват една част от селяните в черквата, която след това запалили; останалите живи измъчвали, за да кажат къде са скрили пари, ценности. Oт седем хиляди оцеляват не повече от две хиляди. По изчисленията му петдесет и осем български селища са разрушени от главорезите, пет манастира – изравнени със земята и над 15 хиляди са изкланите българи.

    Забравете, съветват ни от Щатите. Колко му е да съкратят от учебника ни по История темата "Батак и Перущица, Априлското въстание", ще си предпазим така дечурлигата. Извисени нашенци вече изпитват неудобство от думата "родолюбие". Нали не сме задръстени и в плен на бла-бла-бла? Всяко споменаване на трагичното ни минало и мъчениците ни предприемчиви нашенци превърнаха в популизъм за наивници по избори. Новоизпедепцал се политик (Бареков) го каза по националната телевизия: Hие не празнуваме Съединението, ние го честваме. От телевизора зоват: Дни като този не са в календара на българина само за хапване и пиене на корем.

   Независимо от това, според Западния тертип за обслужващи нации не бива да помним. Държим се в отечеството си като чужденци, срам ли ни е от Миналото? Срам ни е, че предците ни били като животни клани, помохамеданчвани, бесени, драни, горени, заравяни, живи с камъни претрепвани, и вече анджак цивилизовано, в изпълнение на препоръките Отвъд Голямата вода, вече няма да наричаме игото робство, ами благо-благо и с кеф: Османско присъствие. Да не дразним до зъби въоръжени комшии) не турско, а османско, да не ни броят в Европа и САЩ за роби. Нали? Не били роби, само клани, третирани и продавани по пазарите като роби.

    Дали да не помислим какъв щеше да ни е животът, ако в онази 1885-а момците на смятания от мнозина учени хора у нас за изперкал Чардафон (Продан Тишков**) не бяха тръгнали да свалят властта в Източна Румелия, ами просто бяха измислили анекдот срещу властта. С едно иронично ха-ха и уста, разчекната до уши, би ни се разминало всичко неприятно с подкупените отвън професори историци, нали?

   6 sept. 2014

   Вж. http://www.lentata.com/page_5966.html 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 7 sept. – edited 22 uni 2018 

___
* Автор: Ева Истаткова.

** Човекът, пръв прогласил Съединението на Княжество България и Източна Румелия, което празнуваме днес, е Продан Тишков (1860-1906). Историята го пише Чардафон Велики. Авторът на "Строители на съвременна България" Симеон Радев го нарича смешник, пияница и патриот, който бил много обичан. А Захари Стоянов му дава прозвище Чардафон и пак той, Захарий, добавя към Чардафон присмехулното Великий.

Заради острите си изказвания габровецът Продан Тишков е принуден да напусне Княжеството и иде в Източна Румелия. Когато започва подготовката за Съединението, той обикаля селищата с коня си Треперко паша да агитира населението. "В комитетската група - пише С. Радев, - в която хъшовските нрави бяха на голяма почит, Чардафон – смешник, пияница и патриот, бе много обичан..."

В с. Голямо Конаре край Пловдив Продан Тишков сбира войска и пари за революционно знаме. Ролята на Райна Княгиня възложил на Недялка Шилева, ученичка от последния клас на гимназията. Чардафон й дал зеленото сукно, на което Георги Данчов нарисувал златен лъв, а Недялка рекла: "На драго сърце ще го ушия, господине. Като българка, кога виждам моите братя селяни да работят деня и нощя, и то за кого – само да плащат тлъстите заплати на чиновниците на пашата". Казват, Недялка Шилева заедно с Чардафон поради липса на време да се шие изрисували знамето с боя. Написали: "Съединение на България. Долу Румелия! Да живей Н.В.Българский князъ. Свобода или смъртъ. Напред, юнаци!"

Ars Poetica – СЛУЧАЙНИ ЛЮБОВНИЦИ

СЛУЧАЙНИ ЛЮБОВНИЦИ

Разхвърляна е стаята ни, виж! –

мотелът стар е бойното поле,

и гола още докато лежиш,

на глътки пия сутрешно кафе.

Опитвам да запомня този миг,

за да останеш някак си у мен,

макар едва да сдържам онзи вик,

на мъж, усетил се внезапно в плен.

На пода сме разхвърляли със страст

милувки, финтифлюшки, суета

и друго просто няма – ти и аз,

случайни двама в края на света.

Един въпрос обаче ме гори:

това ли е неземната любов –

жената да се люби за пари

с мъж, който да я купи е готов? 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 26 oct. 2014 – edited 20 uni 2018

Ars Poetica – ПРЕГАРЯШЕ ПШЕНИЦАТА

ПРЕГАРЯШE ПШЕНИЦАТА

Прегаря пшеницата, съхне тревата,

къде ли остана онзи пламък зелен;

в полята спокойни няма го вятъра,

дано ти остане поне спомен за мен.

Пак съм си същият, няма промени,

може би огледалото нещо греши,

като ме гледа с ей такива големи

очи, състарени от мъртвешки души.

Тичай в тревата зелена, момиче,

някой те чака там страстен, смутен;

този някой на мен вероятно прилича,

но аз съм отминал в жежкия ден.

И какво от това, и защо ли са драми!

Мен ми е хубаво да си мисля за теб –

нищо, че мен там отдавна ме няма,

дъжд пак ще вали и трева ще расте. 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 16 uni 2015 – edited 18 uni 2018

Ars Poetica – ИЗПИЙ ДОКРАЙ ГОРЧИВАТА ЧАША

…Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж…*

ИЗПИЙ ДОКРАЙ ГОРЧИВАТА ЧАША 

Тича хубавата Джени – цялата е вир-вода,
а ръжта е до колени и вали дъждът...

Ах, дали ще я дочака онзи мъж любим;
над полето пада мракът, над селцето – дим

и една самотна врана, сгушила се в храст,
там на пътя й застана и с човешки глас

дрезгаво изграчи, значи, стресна я дори:
Мила Джени, ах, глупаче, я, за миг се спри,

твоят принц целува друга в тази киша с дъжд;
трябва да си доста луда да търчиш по мъж –

глупав мъж, за чийто ласки глупави жени
падат в тънките си мрежи, влюбени сами.

Чу я Джени, запъхтяна; даже и не спря
и онази мокра врана се стопи в дъжда,

а селцето, към което Джени продължи,
ще я мами пак, проклето и с торба лъжи.

Истината се узнава в кишав някой ден,
че е Любовта такава, ако питат мен.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 6 sept. 2009 – edited15 uni 2018

    В памет на баща ми (с очилата долу), на когото хич не му се ходило на война, но бил принуден; и се връща от касапницата на фронта с орден за храброст. 

––––

* От стихотворението "В цъфналата ръж" на шотландския поет Р. Бърнс (1759-1796).

Ars Poetica – AISTHETIKA

AISTHETIKA*

Не знам защо съблече се Лучия**;
мъжкари трима лочехме вино
зад дюните, далеч от гюрултия
и дъх на плажно всякакво масло.

Заровен в пясъка, уж тих и кротък,
облещил беше първият очи
и с облик на разгонено животно
на екс изпи я цялата почти.

Полъхна лек ветрец в тревите сухи,
обви ни облак адска мараня;
ний с втория обущата изухме
и рече той: Божествено, Жена!

Е да, жена – ехидно отговорих, –
ала, приятелю, не е за нас!

То сякаш Господ гледаше отгоре
и даже ни се смееше на глас.

Бе гола там щастливата Лучия,
извиваше се гъвкаво без свян;
като моряк, останал без гемия,
за миг и аз усетих се пиян

и гледах я как се отдалечава
по пясъка, обърнала ни гръб,
и гола на морето се отдава –
сълза, отронена от спомен скъп.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 13 uni 2018

–––

* От гр. наука за прекрасното.

** От лат. lux, lucis, светлина. Бел.м., Jores.