Разхвърляна е стаята ни, виж! –
мотелът стар е бойното поле,
и гола още докато лежиш,
на глътки пия сутрешно кафе.
Опитвам да запомня този миг,
за да останеш някак си у мен,
макар едва да сдържам онзи вик,
на мъж, усетил се внезапно в плен.
На пода сме разхвърляли със страст
милувки, финтифлюшки, суета
и друго просто няма – ти и аз,
случайни двама в края на света.
Един въпрос обаче ме гори:
това ли е неземната любов –
жената да се люби за пари
с мъж, който да я купи е готов?
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, 26 oct. 2014 – edited 20 uni 2018
Няма коментари:
Публикуване на коментар