Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 23 юни 2018 г.

Ars Poetica – БАЛАДА ЗА МАСАТА

В памет на Петър Ненов Петров (1917-1983)

БАЛАДА ЗА МАСАТА


Косата ти е вече сива,
ти в
миналото пак отиваш
и кучето от студ се свива
под твоя стар стол,
а зад усмивката ти крива
витае глух стон.

Как весело и тъжно тече
животът ти, и ти си вече
пред прага на един далечен
спокоен стар път,
че няма
-няма нищо вечно
ни камък, ни пън.

Таз маса тук отдавна знае
на младостта ти всички знаци
:
какво под името ти значи
сърцето без връх
и че носил си нявга знаме
и в боя бе пръв.

Тя помни чашите със
вино,
китарата на някой Дино
и панделките светлосини
край трепкаща свещ...
Че случва се подир години
да спомниш лик свеж.

Тук сядаше до
свойта мила
и удряше със всичка
сила
по масата с юмрука жилест,
а днес си тъй слаб,
че да разчупиш си безсилен
парчето
сух хляб.

И тук зачена синовете,
под таз икона, дето свети
за
вярата от памтивека,
но крехки са те,
щом сбогом с масата си взеха
и даже със теб.

Не се сърди, не им прощавай

ти вече тръгваш, те остават:
от масата ще ти направят
голям нов ковчег
и всеки дълго ще заравя
спомена за теб.

Но
ти напролет ще израснеш
и ще напъпи тази
маса
край онзи с
бурени обрасъл
селски стар път
и някой ще бере цветята
от твоята плът.

 Пловдив – европейска културна столица 2019

Dobrudzha, Trigorci, 1974 – еdited 24 uni 2018

Илюстрации: 
- "Автопортрет", Винсент ван Гог (1853-1890);
- Платно на художника.
Този текст е част от "Завещание" (пролетта на 1972 г.).

Няма коментари:

Публикуване на коментар