ПРЕГАРЯШE ПШЕНИЦАТА
Прегаря пшеницата, съхне тревата,
къде ли остана онзи пламък зелен;
в полята спокойни няма го вятъра,
дано ти остане поне спомен за мен.
Пак съм си същият, няма промени,
може би огледалото нещо греши,
като ме гледа с ей такива големи
очи, състарени от мъртвешки души.
Тичай в тревата зелена, момиче,
някой те чака там страстен, смутен;
този някой на мен вероятно прилича,
но аз съм отминал в жежкия ден.
И какво от това, и защо ли са драми!
Мен ми е хубаво да си мисля за теб –
нищо, че мен там отдавна ме няма,
дъжд пак ще вали и трева ще расте.
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, 16 uni 2015 – edited 18 uni 2018
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар