Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 13 юни 2018 г.

Ars Poetica – AISTHETIKA

AISTHETIKA*

Не знам защо съблече се Лучия**;
мъжкари трима лочехме вино
зад дюните, далеч от гюрултия
и дъх на плажно всякакво масло.

Заровен в пясъка, уж тих и кротък,
облещил беше първият очи
и с облик на разгонено животно
на екс изпи я цялата почти.

Полъхна лек ветрец в тревите сухи,
обви ни облак адска мараня;
ний с втория обущата изухме
и рече той: Божествено, Жена!

Е да, жена – ехидно отговорих, –
ала, приятелю, не е за нас!
То сякаш Господ гледаше отгоре
и даже ни се смееше на глас.

Бе гола там щастливата Лучия,
извиваше се гъвкаво без свян;
като моряк, останал без гемия,
за миг и аз усетих се пиян

и гледах я как се отдалечава
по пясъка, обърнала ни гръб,
и гола на морето се отдава –
сълза, отронена от спомен скъп.
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, edited 13 uni 2018
–––
* От гр. наука за прекрасното.
** От лат. lux, lucis, светлина. Бел.м., Jores. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар