Ars Poetica – ЖИВОТЪТ СЕ ИЗНИЗВА

ЖИВОТЪТ 

СЕ ИЗНИЗВА 

Във тънките ти мрежи уловен,
със себе си не знам какво да сторя,
животът се изнизва като ден
априлски зад прозореца затворен.

В коприна и сатен е вечерта,
и ето, бих си тръгнал безвъзвратно,
готов и глупостта си да простя,
и клетвите ти миналото лято.

Достатъчно е да те има, знам –
където и да си, пак ще те мисля;
човек навярно е най-много сам,
когато, влюбен, любовта потиска.

Пловдив – европейска културна столица 2019


Plovdiv, 13 uli 2012 – edited 26 apr. 2018

Ars Poetica – ИЗКУШЕНАТА ВЕДНЪЖ ДУША

ИЗКУШЕНАТА ВЕДНЪЖ ДУША

Ти обеща й Райските градини,

а в тръните от страст я насади;

сега и просяк сляп оттам да мине,

събужда похот в нейните гърди.

Умът й вино евтино опива

и тя – кралица на безлунна нощ,

е трижди по-коварна и красива,

узнала теб, мъжа проклет и лош. 

Вълната тъй към огъня се втурва

в прегръдка страстна да го угаси

и плахото момиче става курва,

прикрило голотата си с коси.

Тя докато е жива ще те помни, 

насън ще мами други с нежен глас –

изящна амфора, а всъщност стомна,

нещастна от любов, разбита с бяс. 

Пловдив – европейска културна столиця 2019

Plovdiv, edited 26 apr. 2018

Ars Satira – ЕЗЕРОТО АРИАНА

 ЕЗЕРОТО АРИАНА

Представяте ли си, госпожо,
Русия върнала си Крим!
Отнюдь, това е невъзможно,
нам Крим си ни е обходим.

Ще ги накажем, ще ги смажем,
хем с люти клетви кат един –
на Чичо Сам за да докажем,
че френд сме му незаменим

с два стари бойни самолета,
тук-там несрязана ракета,
шест-седем танка след ремонт
и газ до дупка чак до Дон.

Че ние, сестро, сме от тия,
за чест едничка пак готов –
на всяка манджа мерудия,
на гол тумбак чифте пищов.

 Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 25 apr. 2014 – edited 25 apr. 2018

–––

* Управляват ни авантюристи. Илюстрациите са от май 1970 г., втора група на випуск 1967-1971, специалност Българска филология в Софийския университет. Бел.м., tisss.

Документи – ТЕЛЕВИЗОР С ОГРОМЕН ЕКРАН

ТЕЛЕВИЗОР С ОГРОМЕН ЕКРАН

   Купих си преди около две години телевизор с огромен екран, надявах се да ми носи радост и веселие, ала през огромния цветен екран в дома ми нахлуха неканени сума политически наглеци и техните оръженосци – куп пропаднали типове с по няколко присъди за изнудване, кражба, побоища. Върхът на менажерията от турски и испански сериали обаче е дебелак, който с жестове и лигав глас на идиот от Варна върти шкембе край паници и тенджери в тв-студиото.

    Ей този най ме дразни, та не смея да си пусна телевизора. Което иде да покаже, че понякога дребен тарикат е в състояние да ме извади от кожата, докато големите далавераджии в политиката ги минавам метър. Боже, нека ме отмине тази чаша!

 Пловдив – европейска културна столица 2019

С поздрав: Уилям Шекспир, 24 апр. 2018

Ars Poetica – СТАРАТА БАНЯ ОРТА МЕЗАР

СТАРАТА БАНЯ ОРТА МЕЗАР

На Арон Амар

Пред банята на припек в лакърдии
зевзеците на родния ми град
разгръщат стар тефтер за случки дивни
и хилят се – низ дяволски благат.

Коя сред най-засуканите булки
току-що къпана и с мек копнеж
въртяла кръшни чупки, подочула
мераците на местната младеж,

как старият бакалин бай Миале
търчал към булката си по чаршаф,
заметнат в кръста, щото го обрали,
пък тя го чакала корав и здрав,

и как я псувал на провала щуро:
Мизернице, все туй ли ти е теб
в акъла женски! Дреме ми на кура,
живота ни замяза на вертеп;

как обущарят Митре лъгал Пена,
че три дни лее плоча от бетон,
и Пена как го нашла разгневена
с комшийката гол в онзи чужди дом.

Заливат се от смях, та чак хълцукат,
въртят ракийка в омагьосан кръг,
сербез по раменцата се почукват,
та пука чак старешки някой гръб.

Брадясали, в ушите – мъх старешки,
сами зоват го "гробищна трева",
един рече, друг го допълня вещо –
от смях тресе се банята едва.

Отдавна тука никой се не къпе,
Орта мезар ще рухне някой ден,
но тези старци страшно са ми скъпи,
макар и от цинизма им смутен.

Зад ъгъла полечка се задава
процесия… Уж жалят едного,
а пък мъртвецът с китките се дави
от кикот в траурното си легло.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 5 sep. 2009 – edited 24 apr. 2018

Илюстрации

Горе: Еврейската баня Орта мезар – архитектурен бисер на Пловдив.

Долу: За палежа на Орта мезар джами или Таш-кьопрю джами през февруари 2016 г. Цацаратурата (главният прокурор Цацаров ми е бил някога комшия, когато живяхме с жена ми и децата ми в Мараша) се произнесе, че пожарът не е умишлен. Някогашното преддверие на храма е разрушено и през първата половина на ХІХ век обновено в стил Пловдивска възрожденска къща. Банята се ползваше до края на 70-те години на ХХ век, в чифт дни от седмицата - женска, в тек дни - мъжка. Колкото и да е странно, до десетата ми година майка ми ме водеше там да се къпем, когато банята беше женска. Тъй че запознат съм от невръстен с анатомията на голото женско тяло.
Най-долу: Резултатът след отлично свършената работа на огнеборците.

Ars Poetica – МОМИЧЕ ОТ ПРОВАНСА

Не зная нищо по-красиво от жена, която простира пране.* 

МОМИЧЕ ОТ ПРОВАНСА 

Матилда е израснала в несгода,

беднячка е, напомня всички нас –

готова да мете, да лъска пода

на всеки богаташ от тази част

на парцаливия мой роден Пловдив,

да мие топките ти, бизнесмен –

държавник тъп, душманин на народа,

с лъжица сребърна в уста роден,

тъй скъпите ти ризи да изглади,

с умилни думи да те весели,

и докато е още много млада,

леглото ти на туз да сподели.

Пък и за гувернантка става

и с пръстче само да я позовеш,

ще ти допърха мигом тя такава,

че да усетиш прежния сърбеж

по истините вечни на живота,

където да е Да и не е Не

и сам си носиш кръста и хомота

както Матилда – коша ти с пране. 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 4 apr. 2014 – edited 23 apr. 2018

___

* Вж. http://liternet.bg/publish13/v_ianev/cigulkata/ne_dokosvajte.htm

Ars Poetica – ЕНЕРГИЯ

В памет на поета Михаил Берберов (1934-1988)*

ЕНЕРГИЯ

За правдата говорехме с Поета. Това
бе разговор съвсем не поетичен
между
Идеята
и
Съвестта, трещяха
пушечните изстрели не тъй парадно,
не тъй площадно празнично.

За правдата говорехме; бе разговор
нелицеприятен, но виждах как
тачанките браздят жестоки бръчки,
как ни заливат полкове червенознаменни,
как в ъгълчето –
там, където зазорява погледът,
красиво-злобни светкавици просветкат.

За правдата... За нея си говорехме
като деца, за миг изгубили най-скъпото.

Гневеше се Поетът; аз го слушах.
Злобеех аз; и той не искаше да чува.
И сплетоха се на кълбо две злоби
в името на Революцията,
дявол да я вземе...

...Сега, когато пепелта на дните
засипва онзи ден, онази маса,
сега – облакътен на вечерта в Пловдив,
в дома на един от нейните художници,
в центъра на нашата Тракийска и световна
низина,
надничайки сам иззад рамото си,
обръщам шапката широкопола
на хоризонта, плесенясал от обяснения,
от покаяния и сладки лъжи за Демокрацията.

Разкошна звездна вечер ми нашепва
нещо мило, нещо топло
и сърцето само отива,
да хлопа по вратите,
по прозорците и по стените,
търсейки Човека. Винаги...

Пловдив – европейска културна столица 2019

 

Plovdiv, 9 apr. 2008 – edited 22 apr. 2018

___

* Мишо почина на рождения ми ден 7 август. Поне две години не бяхме се виждали, не бяхме говорили. Цяла нощ на шести срещу седми август не можах да заспя, писах-брисах някакви стихове; две години не се бяхме чували, но рано сутринта на седми звъннах по телефона в софийския квартал Павлово и жена му Антоанета каза, че около три часа след полунощ издъхнал. Наред с Константин Павлов, той бе сред най-храбрите експериментатори в Българската лирика след 1956 година. От студентските ми години в София Мишо си остана за мен по-големият ми духовен брат (според неговия израз, изречен пред сестра му Петя в деня, когато погребаха баща си), по-малкият ми духовен брат е добруджанският поет Йордан Кръчмаров - Данко (1948-1986). Бел.м., tisss.