четвъртък, 26 април 2018 г.

Ars Poetica – ЖИВОТЪТ СЕ ИЗНИЗВА

ЖИВОТЪТ 
СЕ ИЗНИЗВА 

Във тънките ти мрежи уловен,
със себе си не знам какво да сторя,
животът се изнизва като ден
априлски зад прозореца затворен.

В коприна и сатен е вечерта,
и ето, бих си тръгнал безвъзвратно,
готов и глупостта си да простя,
и клетвите ти миналото лято.

Достатъчно е да те има, знам –
където и да си, пак ще те мисля;
човек навярно е най-много сам,
когато, влюбен, любовта потиска.

Пловдив – европейска културна столица 2019


Plovdiv, 13 uli 2012 – edited 26 apr. 2018

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1557.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1557.)     Не се плаши от локвата – душа и свят й е да те окаля! Намачканото празно тенеке вдига глъч до...