ЖИВОТЪТ
СЕ ИЗНИЗВА
Във тънките ти мрежи уловен,
със себе си не знам какво да сторя,
животът се изнизва като ден
априлски зад прозореца затворен.
В коприна и сатен е вечерта,
и ето, бих си тръгнал безвъзвратно,
готов и глупостта си да простя,
и клетвите ти миналото лято.
Достатъчно е да те има, знам –
където и да си, пак ще те мисля;
човек навярно е най-много сам,
когато, влюбен, любовта потиска.
със себе си не знам какво да сторя,
животът се изнизва като ден
априлски зад прозореца затворен.
В коприна и сатен е вечерта,
и ето, бих си тръгнал безвъзвратно,
готов и глупостта си да простя,
и клетвите ти миналото лято.
Достатъчно е да те има, знам –
където и да си, пак ще те мисля;
човек навярно е най-много сам,
когато, влюбен, любовта потиска.
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, 13 uli 2012 – edited 26 apr. 2018
Plovdiv, 13 uli 2012 – edited 26 apr. 2018
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар