Ars Poetica – ЕНЕРГИЯ

В памет на поета Михаил Берберов (1934-1988)*

ЕНЕРГИЯ

За правдата говорехме с Поета. Това
бе разговор съвсем не поетичен
между
Идеята
и
Съвестта, трещяха
пушечните изстрели не тъй парадно,
не тъй площадно празнично.

За правдата говорехме; бе разговор
нелицеприятен, но виждах как
тачанките браздят жестоки бръчки,
как ни заливат полкове червенознаменни,
как в ъгълчето –
там, където зазорява погледът,
красиво-злобни светкавици просветкат.

За правдата... За нея си говорехме
като деца, за миг изгубили най-скъпото.

Гневеше се Поетът; аз го слушах.
Злобеех аз; и той не искаше да чува.
И сплетоха се на кълбо две злоби
в името на Революцията,
дявол да я вземе...

...Сега, когато пепелта на дните
засипва онзи ден, онази маса,
сега – облакътен на вечерта в Пловдив,
в дома на един от нейните художници,
в центъра на нашата Тракийска и световна
низина,
надничайки сам иззад рамото си,
обръщам шапката широкопола
на хоризонта, плесенясал от обяснения,
от покаяния и сладки лъжи за Демокрацията.

Разкошна звездна вечер ми нашепва
нещо мило, нещо топло
и сърцето само отива,
да хлопа по вратите,
по прозорците и по стените,
търсейки Човека. Винаги...

Пловдив – европейска културна столица 2019

 

Plovdiv, 9 apr. 2008 – edited 22 apr. 2018

___

* Мишо почина на рождения ми ден 7 август. Поне две години не бяхме се виждали, не бяхме говорили. Цяла нощ на шести срещу седми август не можах да заспя, писах-брисах някакви стихове; две години не се бяхме чували, но рано сутринта на седми звъннах по телефона в софийския квартал Павлово и жена му Антоанета каза, че около три часа след полунощ издъхнал. Наред с Константин Павлов, той бе сред най-храбрите експериментатори в Българската лирика след 1956 година. От студентските ми години в София Мишо си остана за мен по-големият ми духовен брат (според неговия израз, изречен пред сестра му Петя в деня, когато погребаха баща си), по-малкият ми духовен брат е добруджанският поет Йордан Кръчмаров - Данко (1948-1986). Бел.м., tisss.