петък, 1 септември 2017 г.

Ars Poetica – КРАЯТ НА ЛЯТОТО

КРАЯТ НА ЛЯТОТО

Очевидното не забелязвам, скритото ме изкушава.
Отива си от мене Август, виж, Септември се задава...

Морето, пясъците топли, притихналата реч на плажа
и ти – която идеш точно за любовта си да ми кажеш.

По-дълги залезите – вечер, а утрините – по-сънливи,
започвам да сънувам вече, и лятото май си отива.

Жужи моторът на колата, едва след няма километър
защо внезапно се разплака и сложи длани на сърцето?

Ще се завърнем почернели, объркани, поуморени
и в низа скучен от недели навярно ще забравиш мене.

Очевидното не забелязвам, скритото ме изкушава.
Надникна ли и в твойта пазва, катастрофираме тогава

и ще останем с тебе в Август, Септември ще отмине;
дано поне да каже някой: От обич тези се пребили.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 27 avg. 2007 – edited 1 sep. 2017

Ars Poetica – ДЪЛГОКОСАТА НИНЕТ

    Най-изкусителното, най-възбуждащото у нея е гласът. Израснала в лишенията на бедняшкия бит, чарът й е далеч по-изискан от кукленската прелест на разхвалените медийни фльорци. Името Нинет, разбира се, не съответства на истинското й име.

ДЪЛГОКОСАТА НИНЕТ

Виждал ли си ти Нинет с дългите коси?
Ти в горещата Нинет влюбен бил ли си! 

Който и да питаш вред, знаят я Нинет
и бленуват по Нинет тук момци безчет. 

Тя е гъвкава и мила, тя танцува – не върви, 
зарад нежната й сила сума мъжки свят кърви,

сума кротки домакини побесняват, дето мине, 
вдига на мъжа си свада както дърта, тъй и млада – 

че заплаха е Нинет за семействата, проклет  
чара й наричат всички, просто няма безразлични:

от побойника хлапак до плешивеца сакат,  
щом по улицата мине дългокосата Нинет,

пулят зъркелите, сякаш поразени са от гръм 
и сънува всеки в мрака от мераци своя сън. 

Да, същинска Афродита в пяната на този свят, 
нявга кльощава, изпита – тя разцъфна като цвят.

Пощръкляло е градчето, леле, хич не е добре! 
И така ще е додето мъж Нинет си избере. 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 1 sep. 2017

сряда, 30 август 2017 г.

Story – IN MEMORIAM

IN MEMORIAM

    Бай Луканов! Е-ей, Бай Луканов!

    Аферим бе, бай Луканов! Виж, тъй те харесвам. Няма да им се даваме на разни драскачи по газетите. То как е тръгнало, и на раменете ни ще се качат акъл да дават... Туй както и да е, ама да вземат да пишат как си си бил устроил покрив над главата за теб и семейството ти... E-е, това вече на нищо не мяза. Може ли да не им издърпаш ушите на таквиз?

    Те какво си въобразяват! Ако за Иван и Драган всеки може да си драще, що му текне на ум, това тук е ръководител на правителството, бе! Ми ний трябва да пазим авторитетя на таз наша чиста и свята република. Фърлят кофите с помия връз тебека, живия символ на човешките свободи и на демокрацията, а то цапат бляскавий образ на Майка България пред Европа и пред наште сакъ приятели янките. Въх, отиде ни имиджа!

    Изхвърлили му били с полиция багажа на улицата... Че кой пък е тоз к.т.н. инж. Оризарски, Иван Оризарски
*, та ще ми се жалва! Кой му дал това право, питам, да занимава не само правасудието, ами и цял един конгрес на нашата Партия-столетница! Да не си му изнел грънците и чергите па ти! Да не би баш па ти да си го заплашвал с Държавна сигурност и Управление за безопасност и охрана към нашто родно Политберо?

    Пък и кой ще да е чул някой да го е заплашвал? Свидетели има ли? Санким, напълнил гащите, толкоз се притеснил… А ето проявява смелост да търчи да се жалва, явно не се е баш посрал от зор. Колкото до свидетели, не вярвам да се явят. Тук е България, бе, ееей, тук народът – хем завистлив и хем шубелия. Па и ти естественно нищичко не знаеш!

    Да би знаял, щеше ли да си нанасяш покъщнината? Ама че камфуз, мама му стара!... Хич, бива ли и да си помисли чиляк, че ще допуснеш таквоз нящо, да страда някой си eнджилер к.т.н. зарад тебе. Ти, дето и на мравята път сторваш. Ама на! Немало кой да те уведоми. Е вох, е вох, е вох!

    Неизпипана работа, гиди майкя му врачанска!

    Поне адреза да не би дали газетите. Сега кьораво и сакато току ще се фукне да занича като как сте се наредили с госпожа Луканова в онуй апартаментче на улица "Латинка", нумер петнаесе.

    Пък си мисля, що да си го слагаш тоз дерт на сърце. Го-оооляма работа, те малко ли ни лъжат! Строил бил г-н енджилерят със собственните си ръце туй жилище... Ми то са сто дивендисе и един квадрата жилище бе, аланкоолу! Как тъй сам си ги построил? Сигур си крал. Еще пясък от Искъра, еще бичмета от Борисовий дървосад
**, еще пирони от Кремиковци.

    Ама пък може… може да се докаже, че е строил, като е крал. Свидетели ще се намерят. Може и аз да поназнайвам туйцък-онуйцък, да се явя пред съда в твоя подкрепа. Хора сме, българи най-сетне, една ни майка раждала, дет има една дума, ще си дадем по едно рамо в сублимен момент. Аз на тебе сегинка, утре ти пък на мене. Важно е делото ни да будет працветается, и как беше там твоят девиз в животя и полютиката – "Да се не срамуваме от себе си"
***.

    То от какво ли по-напреж да се срамуваме, ама нейсе, запуши я!

    Идеално заглавийце му лепнали наште в "Дума": "Г-н Луканов опровергава клеветите и ще потърси съдебна отговорност"... Та пишат на 6-ий юни того в "Демокрация", и твоя милост пак на шестий моментално отговаря писменнно. Върнал си се вечерта уморен от държавни дела и прочие, отваря госпожата портата пред тебе и оооп!... "Демокрация" в суратя – тоз седесарски парцал! Вечерял-невечерял, каталясал, брадясал... и кво, седнал си да съчиняваш, собственноръчно отговор:

   
"В столицата и в страната отдавна се разпространяват слухове, а именно, че опозицията"... и т.н. "последен и отчаян опит да склони нашия български избирател на своя страна"... и т.н. "засягат различни аспекти... (красива дума, ашколсун – ассспекти!) от моята обществена дейност и личния ми живот"... и т.н.
"че една сляпа ярост се стовари (и стовари е харна дума!) върху мен в този момент"... и т.н. "При тез масирани клевети и лъжи срещу моите другари щях да понеса твърде тежко такова недоглеждане"... и т.н. 

    Туй горньото е и от Шекспирт по-драматично. Я да взема аз да си го запиша в тефтеря. И подире: 
"чисти лъжи и полуистини, и инсинуации... съм впечатлен от факта, че вестник "Демокрация" се вижда принуден да се осланя на хора като Тодор Живков и Огнян Дойнов".

    Лелеее! А па че кои са тия Живков и Дойнов, бе? Не ги познаваме, ама ха! И Оризарски, ей го и него, келешът му с келеш! Хубаво казваш, че нямаш честта лично да се познаваш с таз нагла личност Оризарски. Чел си нейде в криминалната сводка нещичко (?!) относно неговия духовен облик, ама в кой вестник беше? Пуста памет, за кое по-напреж!

    И моля ти се, проскубаните гарги от синия парцал "Демокрация" ровичкали и по документацията (за апартаментчето, де). Няма да додат лично тебе да питат като хората, ами подло и в гръб – ай тъй на!... Хряяяяс, в бъбрека. Амче ти нали нямаш какво да криеш, нямаш и от що да се срамуваш в твоя интимен и обществен живот.

    Ай, че абдали!

    Едно нещо ще те замоля, Бай Луканов. Не заяждай се с моя милост, молим те... Какво лошо си видял от мене, та говориш за Байганьовска бруталност и безочие? Е, може ли таквоз нещо!!! Ако утре, да речем, не дай си, боже, стане некой сакатлък при броенето на бюлетини и писане на протоколи, кой друг освен Бай ти Ганя ще ти се притече на помощ, а? Кой??? Питам, и отговор не ща.

    Всички сега яко преданни на правителството ни ще се разбягат като плъхове из тонущий "Титанник". Пази, Боже милостиви, от предатели и кокошкари! А ако те е яд на вестникарчетата, съди ги, скъсай им шортите, щом ти е кеф, но с Бая си Ганя... не те съветвам.

    Та аз живота си за теб давам, бре! Ако искаш да знаеш, за таз наша Партия на най-достойните аз такваз агитация по села, паланки и катуни съм организирвал, съм играл на криеница с полицията, съм се скитал бос по шумата, съм страдал, жадувал, гладувал, нагъвал коравия краищник с пита кашкавал в гората, че...

    То грехота баш сега да си вадим един-другиму кирливите ризи. Точно баш кога удържахме и тойзи път управлението и й въртим куйрука на Майка България пред Запада, и кога Запада вече ни се радва кат на зряла попска круша, дето сама му се навряла в устата, ний патриотите ама хич нямаме повод да се цепим. Тъй де! Ред, Законност и Справедливост му е дамара. Свобода на съвестта, бабам, и по-строга вътрешно-партийна дисциплина, че демокрацията си е демокрация, обаче сиренето си е с пари!


    Юний, лето (не се чете) от Христа

    С чест и почитания: Г. Балк.-ский, бизнесмент, собственник на казан с изгледи да стане един ден комбинат за розово масло

    Послеслов:

    Четохте ли, Бай Луканов, що писал тоз нещастник Оризарски в броя от 15-и юний того на страница четвърта в "Демокрация"? Писал: "Очевидно вие не сте запомнили името ми не за друго, а защото се събуждате в жилището, което построих на законно основание и с мои средства и в което живях около десет години". 

    Ай че наглост! Ай че безочие! Тъй да те кепази баш пред изборите... 

    Аз се питам що дремят наште, че го не попритиснат малко, та повече да ни не излага. Срамота! На някои главни прокурори и министри от правасудието ще се наложи да им се опънат по-ячко ушите, дето позволяват на опозицията да си вей байряка.

    Цял обладан от Ваший образцов пример, съм вечно и до гроб Ваш!

    Още веднъж чест и почитания: Сущий. Подпис: (не се чете)



* * *
    Текстът – в бр. 11 от 1990 г., вестника на първата регистрирана след 10.IX.1989 г. Демократическа партия в България, "Демократическо знаме" – Пловдив.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 31 avg. 2017
___
* Действителна личност, случаят нашумя по медиите през пролетта на далечната 1990 г.
** Така глезено наричат сладникавите софийски поети Борисовата градина в столицата.
*** Личен девиз на г-н Луканов, според изявленията му около този случай. Бел.м., tisss. 

вторник, 29 август 2017 г.

Публицистика – МАГИЯТА НА ПИСАНЕТО

МАГИЯТА НА ПИСАНЕТО

    Чисти листове хартия, химикалка, чаша силно кафе, цигара и утринната свежест с тишината и трепета на изгряващия ден току над моето северно ориентирано, с изглед към Марица балконче, и аз – пред сгъваемата, удобна за писане походна маса. Какво повече е нужно за тези записки! Достатъчно ми е това вътрешно пространство, населено с образи и случки от преживяно и чуто през изтеклите дни, месеци, десетилетия; и като отправям поглед, т.е. вътрешното си (като у всеки човек) зрение, съзнанието уголемява изплували настроения и страст от миналото; и застават пред мен хора и събития, които като че само това чакат: да ги нарисувам, доколкото мога, с думи.

    Думите се подреждат от само себе си в стройни низи, в изречения и пасажи като ята от риби с блестяща ризница от люспи в необятната шир на океана, такива едни плашливи, а излъчващи енергия, своенравни, всякак склонни да се отклонят ту в една, ту в друга посока заради капризи на подсъзнанието. Аромат, шумове или звук, дреболия около мен е в състояние да ги изкуши и те внезапно изплуват пред учудените ми възхитени очи.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 30 avg. 2013 – edited 30 avg. 2017

понеделник, 28 август 2017 г.

Документи – КУЛТУРНА ДИСКУСИЯ С ОБИЧАЙНИТЕ ТРОЛОВЕ

КУЛТУРНА ДИСКУСИЯ С ОБИЧАЙНИТЕ ТРОЛОВЕ
    17 август 
    George C. Boyadzhiev:

     - СТАЛИНИЗЪМ ИЛИ БОЛШЕВИЗЪМ... ПЪРВИТЕ МАСОВИ ЕКЗЕКУЦИИ В НАЙ-НОВАТА ИСТОРИЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО. По статия, публикувана в руски сайт, вж. http://maxpark.com/community/3782/content/3344468

    Георги Вълчанов
    - Болшевизъм или Сталинизъм? Глупости! Първите концлагери и извършваните екзекуции в тях, са създадени в Австро-Унгарската империя по времена на Първата световна война...

    G.C.В. към Г. Вълчанов за репликата "...Първите концлагери и извършваните екзекуции в тях са в Австро-Унгарската империя по време на Първата световна война"

    - Аз ли, Боже, криво ти се молих, ти ли, Боже, криво ме разбра! Става дума за МАСОВИ екзекуции.

    Г. Вълчанов
    - Браво, бе! И според тебе колко екзекутирани на ден трябва да бъдат, за да говорим за масови... и обратното? Дал ли си някакви критерии, посочил ли си данни за съпоставимост? Най-лесното е да се обърнеш нагоре към Господа и да завъртиш броеницата, както си и направил...

    Живко Ангелов
    - Геноцидът над индианците, "подвизите" на англичаните в Индия, в Южна Африка са нещо недостижимо по своята античовешка същност. +0-те години в САЩ са несравними по обхвата на унищожение на фермерски стопанства и масовия мор по това време.

    Владимир Младенов
    - Първите масови екзекуции се извършват в Индия от англичаните. Следващите са в Конго когато е Белгийска колония. Пич, преди да пишеш глупости, научи елементарни неща от историята!

    Г. Вълчанов към Вл. Младенов: - И аз това щях да му посоча, но реших да спестя данни за невежеството му! Разбира се, първите масови екзекуции са в Индия през 1856г., веднага след въстанието на сипаите... някои даже са били завързвани на оръдията и палят фитила. А още по-страшни са тези в държавата Белгийско Конго, лична колония на белгийския крал Леополд II. Всичко за времето на колониално робство след 1880 г. кралят избил над 10 милиона конгоанци, практически 1/2 от населението.

   Невежите са най-лесно манипулируемата маса. Най-гласовити и кресливи не означава най-често срещани!

    G. C. В. 27 август 2017 г. 20:59

    Към Владимир Младенов & Георги Вълчанов:
    - Господа съдебни заседатели, намирам ви очевидно в кофти настроение, за което дълбоко съжалявам и искрено съчувствам. Може и да сте прави относно моето невежество, което се дължи на неблагоприятна семейна среда и лошите ми другари в махалата. Не ща да съм прав, искам да съм щастлив, господа. Поздрави!

    G. C. В. към Вл. Младенов по повод репликата "...опит да се измъкнете по терлици, но напълно безуспешен..."
    - Обаятелна личност сте Вие, г-н Младенов. Ето, можело значи да се пише и по темата. Поздравления!

    G. C. В. към Г. Вълчанов
    - Чети бе, Гьорги. Чети статията, с която биде открита темата. То четенето не е като писането.

    Г. Вълчанов: 
        - Ами, ще четем! Щом е за твое удоволствие...

    27 август 2017 г. 21:07
    G. C. В. към Вл. Младенов:

    - Благодаря! Тролене ли се казва да отклониш темата в посока кой е по-по-най, господа? Благодаря за вниманието, но темата е БОЛШЕВИЗМЪТ и пр. За сипаите в Индия и конгоанците от епохата на крал Леополд II вероятно друг път ще да обсъдите подробно и с тънкости. Още веднъж благодаря!

    П.П.: Забелязвам, и извод сте си извели, което дълбоко засегна моето самочувствие на типичен невежа.

    Вл. Младенов
    - Ако намираш щастие в невежеството, то бъди щастлив! И приеми моите съболезнования!

    Г. Вълчанов
    - G.C. Boyadzhiev, считай съболезнованията като удвоени!... Можело е да посочиш критерий, например, масовите екзекуции през ХХ век? А не изобщо в историята!

    Вл. Младенов към G.C.B.:
    - Добър опит да се измъкнете по терлици, но напълно безуспешен. Дадох факти, които опровергават тезата ти за най-масовите убийства. А и в посочената статия е пълно с цифри и факти, които нямат нищо общо с действителността и са оборени с документи.

    Вл. Младенов към G.C.B.:
    27 август 2017 г. 22:02
    - Ами мога, и писах!

    Г. Вълчанов към G.C.B.:
    27 август 2017 г. 22:03
    - Само за твое сведение: Най-новата история на човечеството, както си написал по-горе в заглавието, започва от 1779* г. - Френската буржоазна революция и превземането на Бастилията. За целта слушай "Марсилезата" и недей разсъждава чак толкова, вредно е за тебе... 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 28 avg. 2017
___
* Годината е 1789 (вж. http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=1&article=622781503 ), ала се отнася до Великата френска революция (1789-1799), а относно т.нар. Френска буржоазна революция историците и прочие умни люде си чешат езиците върху събития, случили се маааааалко по-късничко (вж. http://www.conseil-constitutionnel.fr/conseil-constitutionnel/francais/la-constitution/les-constitutions-de-la-france/constitution-de-1848-iie-republique.5106.html ).

Ars Poetica – СБОГУВАНЕ С ДЯДО

Борис Ангелов – Дявола (4.VІІІ.1900 - 26.VІІІ.1972)
СБОГУВАНЕ 
С ДЯДО*

Безплодна, спечена земя.
Копаят двама нискочели.
А над ковчега на умрелия
е августовска мараня.

Отеква под небето свеж
звънът на кирка и лопата.
И се отваря сред Земята
най-неуютният градеж.

С очи в изровената яма
наоколо е моят род.
И сякаш не копаем гроб,
ами заравяме имане.

В безоблачния хубав ден
щурче под тока ми подсвирна.
Навярно дядо от Всемира
сигнал изпращаше. До мен.**

Добруджа, Тригорци, лятото на 1977 г.

Plovdiv, 26 avg. 1972 – edited 28 avg. 2017
___
* От сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г.
** Пет години подир смъртта на дядо ми, в деня, когато е роден през 1900, т.е. три дни преди тридесетия ми рожден ден 7 август – на 4 август 1977 между селата Тригорци и Гурково край Балчик, докато с трактор беларус тегля ремарке с 4,5 тона суров силаж, преживях катастрофа, която можеше да е край на живота ми. Съвпадението – че още като студент през 1970 г. туркиня, състудентка от хасковските села, се вмъкна неканена в редакцията на студентската многотиражка "Софийски университет" само да ми предскаже за инцидента на връх тридесетия ми рожден ден.  
    Долу: Аз – праправнук на показно заклания от турците Ангел Керемидов през май 1876 за назидание на мегдана в някогашно Калугерово, и внук на Борис Ангелов - Дявола (4.VІІІ.1900-26.VІІІ.1972). Снимката на Борис Дявола е от есента на 1943 г. Ангел и Георги (брат му) Керемидови са сред имената на четници в Хвърковатата чета на Георги Бенковски върху паметна плоча в центъра на днешния град Калугерово, двайсетина километра северозападно от Пазарджик.

неделя, 27 август 2017 г.

Документи – МЕЧТАЯ ДА СЪМ ТИХ И СКРОМЕН

МЕЧТАЯ ДА СЪМ ТИХ И СКРОМЕН

    Мечтая да съм тъй скромен, че сам да си изкопая гроба, да легна в ковчега и да произнеса кратко надгробно слово в своя чест, да запаля свещички в лапите на попа и гробарите, и като им помахам приветливо за сбогом, да хлопна капака над себе си. Притеснява ме само дали ще се намери кой да хвърли десетина-двайсет лопати тракийска пръст отгоре и да засее малко троскот в моя чест.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 27 avg. 2017

Из ДНЕВНИКА НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1715.)

19 май 2026! На днешния ден през 1990 година на бял свят се появи политическият пловдивски вестник "Демократическо знаме", печатен...