Ars Poetica – КРАЯТ НА ЛЯТОТО

КРАЯТ НА ЛЯТОТО

Очевидното не забелязвам, скритото ме изкушава.
Отива си от мене Август, виж, Септември се задава...

Морето, пясъците топли, притихналата реч на плажа
и ти – която идеш точно за любовта си да ми кажеш.

По-дълги залезите – вечер, а утрините – по-сънливи,
започвам да сънувам вече, и лятото май си отива.

Жужи моторът на колата, едва след няма километър
защо внезапно се разплака и сложи длани на сърцето?

Ще се завърнем почернели, объркани, поуморени
и в низа скучен от недели навярно ще забравиш мене.

Очевидното не забелязвам, скритото ме изкушава.
Надникна ли и в твойта пазва, катастрофираме тогава

и ще останем с тебе в Август, Септември ще отмине;
дано поне да каже някой: От обич тези се пребили.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 27 avg. 2007 – edited 1 sep. 2017