МАГИЯТА НА ПИСАНЕТО
Чисти листове хартия, химикалка, чаша силно
кафе, цигара и утринната свежест с тишината и трепета на изгряващия ден току
над моето северно ориентирано, с изглед към Марица балконче, и аз – пред
сгъваемата, удобна за писане походна маса. Какво повече е нужно за тези
записки! Достатъчно ми е това вътрешно пространство, населено с образи и случки
от преживяно и чуто през изтеклите дни, месеци, десетилетия; и като отправям
поглед, т.е. вътрешното си (като у всеки човек) зрение, съзнанието уголемява
изплували настроения и страст от миналото; и застават пред мен хора и събития,
които като че само това чакат: да ги нарисувам, доколкото мога, с думи.
Думите се подреждат от само себе си в
стройни низи, в изречения и пасажи като ята от риби с блестяща ризница от люспи
в необятната шир на океана, такива едни плашливи, а излъчващи енергия,
своенравни, всякак склонни да се отклонят ту в една, ту в друга посока заради капризи
на подсъзнанието. Аромат, шумове или звук, дреболия около мен е в състояние да
ги изкуши и те внезапно изплуват пред учудените ми възхитени очи.
Пловдив – европейска
културна столица 2019
Plovdiv, 30 avg. 2013 – edited 30 avg. 2017
Няма коментари:
Публикуване на коментар