Ars Poetica – СБОГУВАНЕ С ДЯДО

Борис Ангелов – Дявола (4.VІІІ.1900 - 26.VІІІ.1972)

СБОГУВАНЕ 

С ДЯДО*

Безплодна, спечена земя.

Копаят двама нискочели.

А над ковчега на умрелия

е августовска мараня.

Отеква под небето свеж

звънът на кирка и лопата.

И се отваря сред Земята

най-неуютният градеж.

С очи в изровената яма

наоколо е моят род.

И сякаш не копаем гроб,

ами заравяме имане.

В безоблачния хубав ден

щурче под тока ми подсвирна.

Навярно дядо от Всемира

сигнал изпращаше. До мен.**

Добруджа, Тригорци, лятото на 1977 г.

Plovdiv, 26 avg. 1972 – edited 28 avg. 2017

___

* От сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г.
** Пет години подир смъртта на дядо ми, в деня, когато е роден през 1900, т.е. три дни преди тридесетия ми рожден ден 7 август – на 4 август 1977 между селата Тригорци и Гурково край Балчик, докато с трактор беларус тегля ремарке с 4,5 тона суров силаж, преживях катастрофа, която можеше да е край на живота ми. Съвпадението – че още като студент през 1970 г. туркиня, състудентка от хасковските села, се вмъкна неканена в редакцията на студентската многотиражка "Софийски университет" само да ми предскаже за инцидента на връх тридесетия ми рожден ден.  

    Долу: Аз – праправнук на показно заклания от турците Ангел Керемидов през май 1876 за назидание на мегдана в някогашно Калугерово, и внук на Борис Ангелов - Дявола (4.VІІІ.1900-26.VІІІ.1972). Снимката на Борис Дявола е от есента на 1943 г. Ангел и Георги (брат му) Керемидови са сред имената на четници в Хвърковатата чета на Георги Бенковски върху паметна плоча в центъра на днешния град Калугерово, двайсетина километра северозападно от Пазарджик.