Документи – ДВАНАДЕСЕТИ УРОК: БЪЛГАРИН СЪМ!

Властта в България почти винаги е зависела от външни сили

ДВАНАЙСЕТИ УРОК: БЪЛГАРИН СЪМ!

    До вчера търсихме научно обяснение за комунистическите золуми. Да чуем днес обикновените хора.

РАЗКАЗВА ГИНА БОЕВА:

    – След 9.IX.1944 г. у нас в село Айдемир ни дойде на гости Вельо Максимов, по-късно първи секретар на БКП в Силистра, да убеждава баща ми Христо да стане член на БКП, тъй като искал да го прави кмет на селото, понеже преди Девети баща ми много им помагал. Баща ми отказа, под предлог че не е млад, на 56 години е. След около месец дойдоха и го арестуваха...и вече никога не го видяхме. По-късно чухме, че го убили Петър Дойков и Петър Кудинов. Всички опити да научим къде е погребан баща ни останаха напразни. 

РАЗКАЗВА ГЕОРГИ ЛИПЧЕВ:

    – Христо Липчев беше само с основно образование, ореше и сееше парче полупланинска земя, за да храни семейството си. Баща му дядо Георги бил доброволец в армията на генерал Гурко. Синът Христо имаше три ордена за храброст от войните. Участвал и в щурма на Одринската крепост. През 30-те години убеждава хората от село да си прокарат централно водоснабдяване и електрификация. И хората го уважаваха. След 9-ти го арестуваха. „Признай, че си фашист”, крещели палачите. Той отговарял: "Не съм фашист, българин съм". На 10.X.1944 г. полумъртъв го хвърлят в камион с двамата му съселяни Георги Дойчев и Иван Драгнев. Убити са тези трима някъде в Средна гора, по поречието на Тополница. Гробът им е неизвестен. По същия начин са убити Пею Лещаров и Георги Рашков. Семействата им са тормозени от властта, пращани в концлагер.

РАЗКАЗВА ЛИЛЯНА ДЖАРОВА:

    – Въпреки куршуми от гъстите автоматни откоси, пронизали тялото му, баща ми не е улучен смъртоносно. През нощта идва на себе си, разбутва лежащите около него трупове; като се убедил, че около него са само мъртъвци, със сетни сили се добрал до село Сенгельово. За него се погрижили бай Божин –лечител от село Петрово, и Иван Попиванов. Но тайната им научава Никола Хаджиев – Кривия даскал от село Пиперица, който рекъл: "Спасението на Джаров е два метра под земята". И партията (властта) праща трима убийци: Давко, Лисничката и Стилян. Някъде по пътеките край село Пиперица спират, принуждават го да си изкопае гроба и го разстрелват. А моят баща имаше само една мечта – да види, че Македония отново е българска.

РАЗКАЗВА ПЕТЪР ЛЮТАЧКИ:

    – В онези дни в сградата на милицията на Неврокоп били затворени всички интелигентни хора – учители, търговци, офицери, кметове, адвокати, лекари, свещеници. На 5 и 6 октомври 1944 г. в Пиринска Македония са убити стотици невинни. Случи се, че разбрах кой е извергът, екзекуторът. Името му трябва да се знае: Иван Тутев. Самият той описвал престъпленията си. Разказаха ми как режел пръсти, уши, чупил кости. Полуживи изнесли жертвите му, и ръцете им били вързани с бодлива тел. Откарали ги в местността Предела. Кметът на града Крум Радонов разпоредил да си изкопаят гроба и после ги избили. По-запазените дрехи и часовници Тутев прибрал. Освен Тутев, организатори и екзекутори бяха всички членове на тяхната партия и техните ятаци. Децата им се изучиха и заеха ръководни места в държавата.

РАЗКАЗВА ПЕТЪР ДАСКАЛОВ:

    – На 21 септември 1944 г. в 9.30 ч. вечерта у нас въоръжени влязоха Михаил Стоянов от село Черноконево, Илия Гочев от село Целина и Владо Велчев от село Златна ливада. Вързаха баща ми и дядо ми и ги поведоха. Край Марица в местността Чалтали ги съсекли с брадва.

РАЗКАЗВА МАРГАРИТА ТОШЕВА:

    – "България, България щастлива е сега. В ръцете й, в ръцете й са всичките блага" – тази песен обичаше да пее моят баща Душко Георгиев. Пееше в Радио София хумористични и злободневни песни. Предполагам, мотив за убийството му е песента: "Рим, Берлин и Токио". Търсехме го и в списъците на избитите от Народния съд, не открихме името му.

РАЗКАЗВА ГЕНАДИ ВЪЛЧЕВ:

    – Васил Вълков е сред Ботевите четници. Арестуват сина му Димитър през септември 1944 г. И повече не го видяхме. Внукът, с името на дядо си – Васил Василев, е секретар на Комисията по правосъдие в ХХV Народно събрание. Осъдиха го на смърт, 5 милиона лева да платят близките му и конфискация на имуществото.

РАЗКАЗВА ИВАН ИВАНОВ:

     – Семейството на 23-годишната Мара Рачова* – секретарка на Никола Петков, получава ковчег с тялото на дъщеря им с обяснението, че се хвърлила от ІІ етаж в Дирекция на народната милиция. Ковчегът й не е запечатан, и когато близките й го отварят, виждат, че:

 Мара Рачова

                1. Всички нокти на краката й са изтръгнати.

                2. Трите пръста на лявата й ръка – пречупени.

                3. Двете й уши – отсечени.

                4. Изтръгнато – зърното на дясната й гърда.

                5. Изтръгнат – езикът й, всичките й зъби – избити.

                6. Парче кожа около 5 см дълго – одрано от корема й.

РАЗКАЗВАТ БОНКА ДЕНЧЕВА, ХРАБЪР КОБИЛАРОВ:

    – Стамо Керезов, о.з.генерал Славейко Джаков – Турчина, о.з. полковник Бончо Атков, Луко Ценов, Георги Цветанов, Георги Лесев, Коле Чалъка, Георги Кърлев, Милко Кривмилев избиваха ихтиманчани в началото на октомври 1944 г. Било им наредено с окръжно № 6 от ЦК на БКП. Ето имената на убитите:

    Йордан Косачев – юрист,

    Борис Кобиларов – търговец,

    Васил Коцев – кафеджия,

    Боче Бочев –търговец,

    Георги Пелтеков – банков чиновник,

    Владо Трендафилов – служещ,

    Атанас Търнаджийски – дървдоделец,

    Иван Ачкаканов – служещ,

    отец Иван Хаджийски – свещеник,

    Заре Кашмеров – служещ,

    Кръстьо Марков – мелничар,

    Йордан Попов – стражар,

    Кръстьо Кривмилев – полски пазач,

    Киро Караиванов – служещ,

    Стефан Даврамов – полицай,

    Ангел Даврамов – говедар,

    Стоян Паунов – полски пазач,

    Цветко Цветков – юрист,

    Милчо Пашев – абитуриент,

    Никола Главинов – началник криминална полиция,

    Никола Стоянов – юрист,

    Станчо Петков – студент,

    Стефан Заров – земеделски стопанин,

    Георги Цонев – мелничар,

    Георги Гергов – служещ,

    Станчо Гергов – служещ,

    Владимир Бичев – дърводелец,

    Пане Бичев – директор на криминалната полиция,

    Владимир Велков – кафеджия,

    Васил Деянов – говедар,

    Стамо Колчев – депутат и др.

РАЗКАЗВА СВЕТОЗАР ДЪРВАРОВ:

    – Открих, че "легендарният" Леваневски в родното си село Стряма заедно с помощниците си умъртвил 60 души. В съседното Стрелци ловната му дружинка убива 15 души, в близкото Брезово – 27 души, в Старосел –10 души умъртвили само в един ден.

РАЗКАЗВА БОГДАН МОРФОВ:

    – В Перущица на 12 септември 1944 г. "прочистването" извършват Димитър Кънев със синовете си Георги, Страхил, Рангел и жена си Живка. Мъчителите са Енчо Мишев (самоубил се по-късно), Иван Динев – Динения вълк, Рангел Велчев (самоубил се по-късно), Тодор Ловчинов – Кривия Тошо, Драган Куртов, Георги Владиков (партизанин, после член на ЦК на БКП и пазител на документите за концлагерите в Татова България, тъст на Филип Боков). 28 са разстреляни "по късата процедура". Когато почва строежът на язовир "Антонивановци", костите им са открити от багерист, който тайно ги събрал в два сандъка и ги заровил.*

ОБОБЩЕНИЕ

    Това са само песъчинки в морето от кръв, през които е минал българинът след 9 септември 1944 г. На всички езици извършеното у нас след тази дата има само едно название – геноцид, при това геноцид от българи срещу българи. Кой е вдъхновител на кървавото издевателство срещу нацията ни?

    От фейсбук-профила на Михаил-Милко Кръстев**. 
    Редактирал: tisss

 Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, edited 22 apr. 2017

____

* Мара Петрова Рачова е родена на 29 май 1920 г. в София. Отрано се включва в земеделското движение. Следва право, а през 1943 г. защитава докторат на тема: "Проблемът за ненамесата в гражданската война от международно правно гледище".

    Секретарка е на д-р Г. М. Димитров, а след оставката му през януари 1945 г., и – на Никола Д. Петков. За последните й дни се знае от разказаното от нейни близки. На 23 май 1945 г. д-р Г. М. Димитров, който бил под домашен арест в апартамента си на ул. "Граф Игнатиев", напуска дома си и търси убежище у семейство Рачови. Приела го майката Ружа Рачова, а по-късно се прибират Мара и леля й, предлагат пари, готови са да помогнат. Гемето моли Мара да го придружи до дома на британски дипломат, което го спасява от преследване, вероятно от смърт, като по-късно е изведен от страната със съдействие на Британската легация. 23-годишната Мара е арестувана на следния ден – 24 май 1945 г. Вж. http://www.faktor.bg/bg/articles/obshtestvo/ulitsata/ulitsa-v-sofiya-shte-nosi-imeto-na-sadistichnoto-ubitata-ot-komunistite-mara-rachova-79607 

** Автор на първоначалния текст е Александър Йорданов Александров. Вж. "Целите на Народния съд" -http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/02/01/2460804_rekviem_za_edna_strana/, вж. "Най-масовата екзекуция от Народния съд на български офицери и политици"  https://www.actualno.com/chronicles/naj-masovata-ekzekucija-na-narodnija-syd-na-bylgarski-oficeri-i-politici-news_520986.html

Документи – КУЛТУРНА ДИСКУСИЯ (ІI)

КУЛТУРНА ДИСКУСИЯ*

        28.11.2006 

         malampay

ОТГОВОР 

Георги К. Бояджиеву

О, Господи, защо сега изпращаш
един бездарник книжен срещу мен? 

(Л. Левчев)

На свободата верен рицар –
ще прекосявам своя век
със устрема висок на птица
и със размаха на човек.

Изгнаниците ще повторя
със всички болки и мечти.
Със всички ветрове ще споря,
гласът ми в мрака ще кънти.

И ако маршовите звуци
във стонове се предрешат
и пламенната революция
заглъхне в нечия душа,

и моята достойна класа,
подмамена от хитреци,
изтегли някой ден в запаса
най-доблестните си бойци –

ще звъннат огнените струни
и гневно ще отронят звук.
В един тържествен Втори юни
ще вдигна яростно юмрук

и устните ми ще потръпнат
чрез думичката: С в о б о д а!
И ако живите не тръгнат,
аз мъртвите ще поведа. 

Отзиви за ”Отговор”

28.11.2006:

        shisho 

       – Браво, чудесно е . Поздрави! 

        tisss 

 ПОНЯКОГА

Понякога ми иде да прегърна
целия народ, да го целуна
по устните изранени, да го погаля
по перушината
изкаляна, мокра
и едно розово перце от крилата
огромни
да си взема за спомен.

Понякога, като гледам звездите,
си мисля, че българинът всъщност
е някой много голям,
много тих,
много добър...

Ах, понякога!

30.11.2006:

         Silver Wolfess

      – Много бойно си настроен, Malampаy!

01.12.2006

    malampay

     – Абе не мисля, че е нещо особено, но като гледам постинга на този, комуто е посветено... ми той е загубил и ума, и дума. Човекът не може да си подреди мислите, ето на – обърка се, не знае какво иска да каже. Както сам намеква – звезди по пладне са му изскочили пред очите. Тъжна работа... 

02.12. 2006:

      nedoverchiva (към Мalampay)

    – Благодаря ти за истинския стих! Беше истинско удоволствие да прочета. 

03.12.2006:

       Анонимен

    – Стремежът да изживееш дните си високо. Това е най-важното. Другото са временни категории.

    malampay

    – Аз вярвам, че този стремеж е заложен у всеки човек. В този смисъл в стихотворението не се казва нищо ново. Но у мнозина, включително и при мен, той е потиснат от товара на ежедневието или е закърнял поради други фактори - отчаяние, доволство, апатия, борба за насъщния, грижа за други, близки хора, изпаднали в беда, отчаяни и съсипани, болнави и бедни, обиждани и наранявани от бързащите да живеят. Да, може би ни е нужно понякога да се сещаме за него. И да го събуждаме. 

     malampay

    – Да, наистина така се получи. Мислех да не се занимавам с пространните и всеядни монолози на Г.К.Б. Това момче явно си търси някакъв дразнител, за да могат глупотевините му да намерят някакъв смисъл, някаква посока, някаква цел. То не остави нищо нецитирано от световната съкровищница и въпреки това така и не се разбра какво иска. Не се разбра кой е и за какво се бори. Накрая взе, че ми посвети един заядлив, но крайно мизерен стих. Отговорих му, колкото да му покажа как стават тези неща и нищо повече.

    Сега обаче виждам, че след като Достоевски, Фройд, Библията, Сократ, Платон, Шекспир...софийският университет (спирам да изброявам) не са го научили на нищо, шансът да го науча аз е почти равен на нула. Заслепен от алчността си да се изкара г-н Някой, Г.К.Б дори не си и дава сметка, че авторите, които е цитирал досега, не е възможно да бъдат изчетени за един човешки живот, а камо ли да бъдат осмислени. Убеден съм, че нищо друго не е прочел, освен цитатите, които е копи-пействал слепешком. А в някои случаи, като му гледам коментарите, започвам да се съмнявам дали е прочел и това, което цитира. Нека го оставим да си блъска ангелите, може би така му харесва, може би има някакви авто-садо-мазохистични натрапчиви идеи, от които трябва да се лекува.

    Всъщност, като гледах постинга ти, ми хрумна да посветя това стихотворение на Волен Сидеров (на него по би му прилягало) и да го подаря за химн на Атака. Ти как мислиш?

       Анонимен

    – Може и да е заложено. Всички се раждаме равни, но на някои не им пречи да останат при влечугите. Не знам какво трябва да се случи с човек, за да осъзнае, че може и да лети, макар полетът да се заплаща с крилата, защото при всички случаи са восъчни.

      malampay

    – Не мога да реагирам адекватно на светкавичния ти отговор. Но се сещам за един стих от Красимир Обретенов, може би ще го цитирам малко неточно:

"Икар е само тема за поети,
а продължава да лети Дедал."

       C'est la vie (Мариета Н.)

     – А-а-а, научили сте го, уважаеми Пуйете! Така красиво го завлякохте с пари, че хак му е дето се перчи толкова със световната мъдрост. Само Тартюф може да бъде добър учител по лицемерие. Между другото, делото срещу Вас още ли не е в ход? Или парите на tisss са малко и чакате и други наивници? Бъдете здрав и жив, Пуйете (искрено желая)! Че иначе как ще върнете откраднатото?!

04.12.2006:

     malampay 

     – Никого не съм завличал с нищо. Даже трябва да припомня на господина, че съм неговия литературен кръстник. Именно аз издадох навремето първата му книга "Сутрин рано", а не Петър Анастасов, както безсрамно си позволява да лъготи. Ми то на самата ти книга е написано бе, аланкоолу! И "Ламски" му издадох, и занаят му дадох в ръцете (страниране и предпечат), ама на него интригантството, изглежда, му е в кръвта. Аз не му ща благодарностите, още по-малко ми трябва неговата андрешковщина. Той даже още не си е платил всичко, сега да не ми се прави на щипана мома и да не занимава форумите с простотиите си. Защото подлостите също се заплащат. И то доста скъпо. А като го знам колко е кекав и тялом, и духом... 

     Архг.Гримаил

     – Готино скандалче! Тенкс!

     malampay

     – Карааай, купонът да тече! 

13.12.2006:

     malampay Re: "Благодаря ти за истинския стих! Беше истинско удоволствие да прочета". 

    – Благодаря ти, Недоверчива! Тук стана някакво стълпотворение от гении, таланти, бездарници, кретени и сноби; псевдоадвокати, ищци, комплексари, сеирджии, които сметнаха, че тук е мястото да дефилират своята нечистоплътност. И аз взех, че им уйдисах на акъла, та не можах да обърна внимание на твоя постинг.

    Да, стихотворението наистина е написано по конкретен повод. Но поводът не е Г.К.Бояджиев, на когото е посветено в случая. Той просто е от същия тип хора, на които съм реагирал така спонтанно и вдъхновено. Аз прекрасно зная, че е наивно да се смята, че някакви си стихотворения могат да им въздействат. Познавам наживо техния гьонсуратлък и примитивните им реакции. Виждал съм ги на улицата, по етажите на властта, в институциите, има ги и в литературата. Обикновено те действат подмолно и поединично, и само когато някакво обстоятелство ги съюзи, излизат на повърхността със своята войнственост и агресивност. Тогава няма друга правда, освен тяхната, тогава скрупульозността, която иначе доста умело имитират, изчезва и пространството и времето се изпълват с бездуховната им същност. Те стават мярката за нещата, те стават критерия. Наистина ли е така, или аз просто си бая на бълхите?

    Вин 

    – И аз съм виждал такива хора, че и познавам. Вярвам, че се съюзяват, блесват и властват, когато няма какво да им попречи. А в днешно време бол липса на адекватни хора и мерки, които да служат за коректор.

     tisss

    – Абсолютно сте прав, драги Ивайло Василев (Вин). Затова съм си поставил фотографията горе, та да имате предвид как изглежда подъл, отвратителен, нагъл, посредствен, неблагодарен, некадърен и противен тип, един Георги К. Бояджиев, бездарник, който... и т.н. Бъдете здрав!

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 1 fev. 2007 – edited 21 apr. 2017

____

* Между другото, гарванът се храни с мърша и така почиства природата.

Документи – КУЛТУРНА ДИСКУСИЯ (І)

КУЛТУРНА ДИСКУСИЯ*

о

1.

     

16.05.2007

      malampay  

    – Гошко, Гошко, Гошко!

    Ти май насериозно се вземаш за един съвременен Захарий Стоянов? Ако имаше дарбата да сюжетираш, бих те наел за личен летописец. Но все пак да опитаме, и аз ще помагам: Като начало се спри на факта, че Рогош е селище, основано около 1214 година от кръстоносците. И това следва да е отправната ти точка, когато разглеждаш биографията ми. Второто важно нещо е да се опиташ да бъдеш страничен наблюдател, какъвто всъщност си; твоето его омаловажава събитията, респ. четивото, освен това се напъваш да бъдеш праведен и умен – нещо като за пример, което, да си го кажем направо, осира работата. Така например, аз това и друг път съм ти го казвал, представени чрез твоя прочит, титани като Шекспир и Достоевски, Тодор Чонов и Умберто Еко и т.н. изглеждат твърде маломерни и неправдоподобни.

    А там, на хижа "Здравец", писателят Васил Попов те изхвърли като парцал не заради познанията ти относно Антоан дьо Сент Екзюпери, а защото каза една огромна глупост, при това свързана с футбола, а срещата беше божем между писатели. Васил Попов с основание попита "Какво прави тука тоя кретен?", и ние, дето ни изброяваш, наистина не можехме да отговорим какво правиш там, и се засрамихме.

    Но метафорично погледнато писателят Васил Попов тогава те изгони не просто от хижата, а от литературата, и аз сега от дистанцията на времето, не мога да не се съглася, че е бил прав. Ето, пак правиш отчаяни опити да влезеш в тая пуста литература, обаче там не приемат дрисльовци, ако ще и да се скъсат от писане.

    Гошко, Гошко! Не ме натъжавай повече!  

. 

2.

     tisss (До C'est la vie)

    Между другото, ако не си изпадал в ужасни положения, никога нямаш шанс да разбереш що за хора са около тебе. У един и същи човек с изненада, но и неведнъж съм откривал, че може да бъде както изключително подло същество, тъй и изключителен благородник. Има някаква алхимия тук, някаква магия точно кой образ в неговата природа събуждаш в дадения момент у човека отсреща.

    Безпомощен пред подлостта изглежда честният, C'est la vie. Фарисеят се отдалечава горд на вид с осанката на закоравял измамник. С Вас знаем, че току-що оттук е минал посредствен нагъл тип. Той не е имал какво свое да каже на света, никога не е бил поет и няма как да бъде.

    Наподобявайки изкуство, фалшивото най-предизвикателно лъщи.

ЗА ТЕБ…

Надушваме лентяя зъл и хитър –
две кончета сме в гъстата трева. 
Усетя ли сърдитото в очите, 
аз знам, това е твойта синева.

Такива като нас са доверчиви,
ний мъкнем своя делничен ярем
и аз те виждам гневна и красива
до смърт да се сражаваш зарад мен.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 1 fev. 2007 – edited 20 apr. 2017

____

* Между другото, гарванът се храни с мърша и така почиства природата.

Ars Poetica – ТАКА ГОЛЯМ СИ, ЖИВОТ!

ТАКА ГОЛЯМ СИ, ЖИВОТ!

Така голям си, Живот,
че стоя в подножието ти като дете,
както хлапе стои пред огромна сграда,
чийто връх се губи високо нейде,
в Небесата
и там се кълбят страховити облаци.

То не знае къде започва и къде
свършва всичко това. То само може да пита
с ей такива блестящи очи. Но няма
кой да му отговори. Лъжливи са
представите ни, ограничени от сетивата,
от усета ни за течението на времето,
за явленията в пространството
и взаимодействията между събития и тела.

Човечество, душата ти е дете. То знае
цветовете на измамата, ала не знае как
да се справи с тях. Сега се учи.
То знае какво е Любов и Предателство,
но не знае как да се справи с тях. Сега се учи.

Време! Дай ни възможност, Време! Дай ни
усет да довършим каквото наченахме
и пак да започнем... Дай ни бистрия ум
и чистотата на детското зрение
пред високата сграда на живота безкраен. *

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, edited 20 apr. 2017

____
* От сб. "Кардиф", изд. 1997 г.