Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 20 април 2017 г.

Ars Poetica – ТАКА ГОЛЯМ СИ, ЖИВОТ!

ТАКА ГОЛЯМ СИ, ЖИВОТ!


Така голям си, Живот,
че стоя в подножието ти като дете,
както хлапе стои пред огромна сграда,
чийто връх се губи високо нейде,
в Небесата
и там се кълбят страховити облаци.

То не знае къде започва и къде
свършва всичко това. То само може да пита
с ей такива блестящи очи. Но няма
кой да му отговори. Лъжливи са
представите ни, ограничени от сетивата,
от усета ни за течението на времето,
за явленията в пространството
и взаимодействията между събития и тела.

Човечество, душата ти е дете. То знае
цветовете на измамата, ала не знае как
да се справи с тях. Сега се учи.
То знае какво е Любов и Предателство,
но не знае как да се справи с тях. Сега се учи.

Време! Дай ни възможност, Време! Дай ни
усет да довършим каквото наченахме
и пак да започнем... Дай ни бистрия ум
и чистотата на детското зрение
пред високата сграда на живота безкраен.
*

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, edited 20 apr. 2017
____
* От сб. "Кардиф", изд. 1997 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар