Документи – КУЛТУРНА ДИСКУСИЯ (ІI)

КУЛТУРНА ДИСКУСИЯ*

        28.11.2006 

         malampay

ОТГОВОР 

Георги К. Бояджиеву

О, Господи, защо сега изпращаш
един бездарник книжен срещу мен? 

(Л. Левчев)

На свободата верен рицар –
ще прекосявам своя век
със устрема висок на птица
и със размаха на човек.

Изгнаниците ще повторя
със всички болки и мечти.
Със всички ветрове ще споря,
гласът ми в мрака ще кънти.

И ако маршовите звуци
във стонове се предрешат
и пламенната революция
заглъхне в нечия душа,

и моята достойна класа,
подмамена от хитреци,
изтегли някой ден в запаса
най-доблестните си бойци –

ще звъннат огнените струни
и гневно ще отронят звук.
В един тържествен Втори юни
ще вдигна яростно юмрук

и устните ми ще потръпнат
чрез думичката: С в о б о д а!
И ако живите не тръгнат,
аз мъртвите ще поведа. 

Отзиви за ”Отговор”

28.11.2006:

        shisho 

       – Браво, чудесно е . Поздрави! 

        tisss 

 ПОНЯКОГА

Понякога ми иде да прегърна
целия народ, да го целуна
по устните изранени, да го погаля
по перушината
изкаляна, мокра
и едно розово перце от крилата
огромни
да си взема за спомен.

Понякога, като гледам звездите,
си мисля, че българинът всъщност
е някой много голям,
много тих,
много добър...

Ах, понякога!

30.11.2006:

         Silver Wolfess

      – Много бойно си настроен, Malampаy!

01.12.2006

    malampay

     – Абе не мисля, че е нещо особено, но като гледам постинга на този, комуто е посветено... ми той е загубил и ума, и дума. Човекът не може да си подреди мислите, ето на – обърка се, не знае какво иска да каже. Както сам намеква – звезди по пладне са му изскочили пред очите. Тъжна работа... 

02.12. 2006:

      nedoverchiva (към Мalampay)

    – Благодаря ти за истинския стих! Беше истинско удоволствие да прочета. 

03.12.2006:

       Анонимен

    – Стремежът да изживееш дните си високо. Това е най-важното. Другото са временни категории.

    malampay

    – Аз вярвам, че този стремеж е заложен у всеки човек. В този смисъл в стихотворението не се казва нищо ново. Но у мнозина, включително и при мен, той е потиснат от товара на ежедневието или е закърнял поради други фактори - отчаяние, доволство, апатия, борба за насъщния, грижа за други, близки хора, изпаднали в беда, отчаяни и съсипани, болнави и бедни, обиждани и наранявани от бързащите да живеят. Да, може би ни е нужно понякога да се сещаме за него. И да го събуждаме. 

     malampay

    – Да, наистина така се получи. Мислех да не се занимавам с пространните и всеядни монолози на Г.К.Б. Това момче явно си търси някакъв дразнител, за да могат глупотевините му да намерят някакъв смисъл, някаква посока, някаква цел. То не остави нищо нецитирано от световната съкровищница и въпреки това така и не се разбра какво иска. Не се разбра кой е и за какво се бори. Накрая взе, че ми посвети един заядлив, но крайно мизерен стих. Отговорих му, колкото да му покажа как стават тези неща и нищо повече.

    Сега обаче виждам, че след като Достоевски, Фройд, Библията, Сократ, Платон, Шекспир...софийският университет (спирам да изброявам) не са го научили на нищо, шансът да го науча аз е почти равен на нула. Заслепен от алчността си да се изкара г-н Някой, Г.К.Б дори не си и дава сметка, че авторите, които е цитирал досега, не е възможно да бъдат изчетени за един човешки живот, а камо ли да бъдат осмислени. Убеден съм, че нищо друго не е прочел, освен цитатите, които е копи-пействал слепешком. А в някои случаи, като му гледам коментарите, започвам да се съмнявам дали е прочел и това, което цитира. Нека го оставим да си блъска ангелите, може би така му харесва, може би има някакви авто-садо-мазохистични натрапчиви идеи, от които трябва да се лекува.

    Всъщност, като гледах постинга ти, ми хрумна да посветя това стихотворение на Волен Сидеров (на него по би му прилягало) и да го подаря за химн на Атака. Ти как мислиш?

       Анонимен

    – Може и да е заложено. Всички се раждаме равни, но на някои не им пречи да останат при влечугите. Не знам какво трябва да се случи с човек, за да осъзнае, че може и да лети, макар полетът да се заплаща с крилата, защото при всички случаи са восъчни.

      malampay

    – Не мога да реагирам адекватно на светкавичния ти отговор. Но се сещам за един стих от Красимир Обретенов, може би ще го цитирам малко неточно:

"Икар е само тема за поети,
а продължава да лети Дедал."

       C'est la vie (Мариета Н.)

     – А-а-а, научили сте го, уважаеми Пуйете! Така красиво го завлякохте с пари, че хак му е дето се перчи толкова със световната мъдрост. Само Тартюф може да бъде добър учител по лицемерие. Между другото, делото срещу Вас още ли не е в ход? Или парите на tisss са малко и чакате и други наивници? Бъдете здрав и жив, Пуйете (искрено желая)! Че иначе как ще върнете откраднатото?!

04.12.2006:

     malampay 

     – Никого не съм завличал с нищо. Даже трябва да припомня на господина, че съм неговия литературен кръстник. Именно аз издадох навремето първата му книга "Сутрин рано", а не Петър Анастасов, както безсрамно си позволява да лъготи. Ми то на самата ти книга е написано бе, аланкоолу! И "Ламски" му издадох, и занаят му дадох в ръцете (страниране и предпечат), ама на него интригантството, изглежда, му е в кръвта. Аз не му ща благодарностите, още по-малко ми трябва неговата андрешковщина. Той даже още не си е платил всичко, сега да не ми се прави на щипана мома и да не занимава форумите с простотиите си. Защото подлостите също се заплащат. И то доста скъпо. А като го знам колко е кекав и тялом, и духом... 

     Архг.Гримаил

     – Готино скандалче! Тенкс!

     malampay

     – Карааай, купонът да тече! 

13.12.2006:

     malampay Re: "Благодаря ти за истинския стих! Беше истинско удоволствие да прочета". 

    – Благодаря ти, Недоверчива! Тук стана някакво стълпотворение от гении, таланти, бездарници, кретени и сноби; псевдоадвокати, ищци, комплексари, сеирджии, които сметнаха, че тук е мястото да дефилират своята нечистоплътност. И аз взех, че им уйдисах на акъла, та не можах да обърна внимание на твоя постинг.

    Да, стихотворението наистина е написано по конкретен повод. Но поводът не е Г.К.Бояджиев, на когото е посветено в случая. Той просто е от същия тип хора, на които съм реагирал така спонтанно и вдъхновено. Аз прекрасно зная, че е наивно да се смята, че някакви си стихотворения могат да им въздействат. Познавам наживо техния гьонсуратлък и примитивните им реакции. Виждал съм ги на улицата, по етажите на властта, в институциите, има ги и в литературата. Обикновено те действат подмолно и поединично, и само когато някакво обстоятелство ги съюзи, излизат на повърхността със своята войнственост и агресивност. Тогава няма друга правда, освен тяхната, тогава скрупульозността, която иначе доста умело имитират, изчезва и пространството и времето се изпълват с бездуховната им същност. Те стават мярката за нещата, те стават критерия. Наистина ли е така, или аз просто си бая на бълхите?

    Вин 

    – И аз съм виждал такива хора, че и познавам. Вярвам, че се съюзяват, блесват и властват, когато няма какво да им попречи. А в днешно време бол липса на адекватни хора и мерки, които да служат за коректор.

     tisss

    – Абсолютно сте прав, драги Ивайло Василев (Вин). Затова съм си поставил фотографията горе, та да имате предвид как изглежда подъл, отвратителен, нагъл, посредствен, неблагодарен, некадърен и противен тип, един Георги К. Бояджиев, бездарник, който... и т.н. Бъдете здрав!

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 1 fev. 2007 – edited 21 apr. 2017

____

* Между другото, гарванът се храни с мърша и така почиства природата.