Документи – ДВАНАДЕСЕТИ УРОК: БЪЛГАРИН СЪМ!

Властта в България почти винаги е зависела от външни сили

ДВАНАЙСЕТИ УРОК: БЪЛГАРИН СЪМ!

    До вчера търсихме научно обяснение за комунистическите золуми. Да чуем днес обикновените хора.

РАЗКАЗВА ГИНА БОЕВА:

    – След 9.IX.1944 г. у нас в село Айдемир ни дойде на гости Вельо Максимов, по-късно първи секретар на БКП в Силистра, да убеждава баща ми Христо да стане член на БКП, тъй като искал да го прави кмет на селото, понеже преди Девети баща ми много им помагал. Баща ми отказа, под предлог че не е млад, на 56 години е. След около месец дойдоха и го арестуваха...и вече никога не го видяхме. По-късно чухме, че го убили Петър Дойков и Петър Кудинов. Всички опити да научим къде е погребан баща ни останаха напразни. 

РАЗКАЗВА ГЕОРГИ ЛИПЧЕВ:

    – Христо Липчев беше само с основно образование, ореше и сееше парче полупланинска земя, за да храни семейството си. Баща му дядо Георги бил доброволец в армията на генерал Гурко. Синът Христо имаше три ордена за храброст от войните. Участвал и в щурма на Одринската крепост. През 30-те години убеждава хората от село да си прокарат централно водоснабдяване и електрификация. И хората го уважаваха. След 9-ти го арестуваха. „Признай, че си фашист”, крещели палачите. Той отговарял: "Не съм фашист, българин съм". На 10.X.1944 г. полумъртъв го хвърлят в камион с двамата му съселяни Георги Дойчев и Иван Драгнев. Убити са тези трима някъде в Средна гора, по поречието на Тополница. Гробът им е неизвестен. По същия начин са убити Пею Лещаров и Георги Рашков. Семействата им са тормозени от властта, пращани в концлагер.

РАЗКАЗВА ЛИЛЯНА ДЖАРОВА:

    – Въпреки куршуми от гъстите автоматни откоси, пронизали тялото му, баща ми не е улучен смъртоносно. През нощта идва на себе си, разбутва лежащите около него трупове; като се убедил, че около него са само мъртъвци, със сетни сили се добрал до село Сенгельово. За него се погрижили бай Божин –лечител от село Петрово, и Иван Попиванов. Но тайната им научава Никола Хаджиев – Кривия даскал от село Пиперица, който рекъл: "Спасението на Джаров е два метра под земята". И партията (властта) праща трима убийци: Давко, Лисничката и Стилян. Някъде по пътеките край село Пиперица спират, принуждават го да си изкопае гроба и го разстрелват. А моят баща имаше само една мечта – да види, че Македония отново е българска.

РАЗКАЗВА ПЕТЪР ЛЮТАЧКИ:

    – В онези дни в сградата на милицията на Неврокоп били затворени всички интелигентни хора – учители, търговци, офицери, кметове, адвокати, лекари, свещеници. На 5 и 6 октомври 1944 г. в Пиринска Македония са убити стотици невинни. Случи се, че разбрах кой е извергът, екзекуторът. Името му трябва да се знае: Иван Тутев. Самият той описвал престъпленията си. Разказаха ми как режел пръсти, уши, чупил кости. Полуживи изнесли жертвите му, и ръцете им били вързани с бодлива тел. Откарали ги в местността Предела. Кметът на града Крум Радонов разпоредил да си изкопаят гроба и после ги избили. По-запазените дрехи и часовници Тутев прибрал. Освен Тутев, организатори и екзекутори бяха всички членове на тяхната партия и техните ятаци. Децата им се изучиха и заеха ръководни места в държавата.

РАЗКАЗВА ПЕТЪР ДАСКАЛОВ:

    – На 21 септември 1944 г. в 9.30 ч. вечерта у нас въоръжени влязоха Михаил Стоянов от село Черноконево, Илия Гочев от село Целина и Владо Велчев от село Златна ливада. Вързаха баща ми и дядо ми и ги поведоха. Край Марица в местността Чалтали ги съсекли с брадва.

РАЗКАЗВА МАРГАРИТА ТОШЕВА:

    – "България, България щастлива е сега. В ръцете й, в ръцете й са всичките блага" – тази песен обичаше да пее моят баща Душко Георгиев. Пееше в Радио София хумористични и злободневни песни. Предполагам, мотив за убийството му е песента: "Рим, Берлин и Токио". Търсехме го и в списъците на избитите от Народния съд, не открихме името му.

РАЗКАЗВА ГЕНАДИ ВЪЛЧЕВ:

    – Васил Вълков е сред Ботевите четници. Арестуват сина му Димитър през септември 1944 г. И повече не го видяхме. Внукът, с името на дядо си – Васил Василев, е секретар на Комисията по правосъдие в ХХV Народно събрание. Осъдиха го на смърт, 5 милиона лева да платят близките му и конфискация на имуществото.

РАЗКАЗВА ИВАН ИВАНОВ:

     – Семейството на 23-годишната Мара Рачова* – секретарка на Никола Петков, получава ковчег с тялото на дъщеря им с обяснението, че се хвърлила от ІІ етаж в Дирекция на народната милиция. Ковчегът й не е запечатан, и когато близките й го отварят, виждат, че:

 Мара Рачова

                1. Всички нокти на краката й са изтръгнати.

                2. Трите пръста на лявата й ръка – пречупени.

                3. Двете й уши – отсечени.

                4. Изтръгнато – зърното на дясната й гърда.

                5. Изтръгнат – езикът й, всичките й зъби – избити.

                6. Парче кожа около 5 см дълго – одрано от корема й.

РАЗКАЗВАТ БОНКА ДЕНЧЕВА, ХРАБЪР КОБИЛАРОВ:

    – Стамо Керезов, о.з.генерал Славейко Джаков – Турчина, о.з. полковник Бончо Атков, Луко Ценов, Георги Цветанов, Георги Лесев, Коле Чалъка, Георги Кърлев, Милко Кривмилев избиваха ихтиманчани в началото на октомври 1944 г. Било им наредено с окръжно № 6 от ЦК на БКП. Ето имената на убитите:

    Йордан Косачев – юрист,

    Борис Кобиларов – търговец,

    Васил Коцев – кафеджия,

    Боче Бочев –търговец,

    Георги Пелтеков – банков чиновник,

    Владо Трендафилов – служещ,

    Атанас Търнаджийски – дървдоделец,

    Иван Ачкаканов – служещ,

    отец Иван Хаджийски – свещеник,

    Заре Кашмеров – служещ,

    Кръстьо Марков – мелничар,

    Йордан Попов – стражар,

    Кръстьо Кривмилев – полски пазач,

    Киро Караиванов – служещ,

    Стефан Даврамов – полицай,

    Ангел Даврамов – говедар,

    Стоян Паунов – полски пазач,

    Цветко Цветков – юрист,

    Милчо Пашев – абитуриент,

    Никола Главинов – началник криминална полиция,

    Никола Стоянов – юрист,

    Станчо Петков – студент,

    Стефан Заров – земеделски стопанин,

    Георги Цонев – мелничар,

    Георги Гергов – служещ,

    Станчо Гергов – служещ,

    Владимир Бичев – дърводелец,

    Пане Бичев – директор на криминалната полиция,

    Владимир Велков – кафеджия,

    Васил Деянов – говедар,

    Стамо Колчев – депутат и др.

РАЗКАЗВА СВЕТОЗАР ДЪРВАРОВ:

    – Открих, че "легендарният" Леваневски в родното си село Стряма заедно с помощниците си умъртвил 60 души. В съседното Стрелци ловната му дружинка убива 15 души, в близкото Брезово – 27 души, в Старосел –10 души умъртвили само в един ден.

РАЗКАЗВА БОГДАН МОРФОВ:

    – В Перущица на 12 септември 1944 г. "прочистването" извършват Димитър Кънев със синовете си Георги, Страхил, Рангел и жена си Живка. Мъчителите са Енчо Мишев (самоубил се по-късно), Иван Динев – Динения вълк, Рангел Велчев (самоубил се по-късно), Тодор Ловчинов – Кривия Тошо, Драган Куртов, Георги Владиков (партизанин, после член на ЦК на БКП и пазител на документите за концлагерите в Татова България, тъст на Филип Боков). 28 са разстреляни "по късата процедура". Когато почва строежът на язовир "Антонивановци", костите им са открити от багерист, който тайно ги събрал в два сандъка и ги заровил.*

ОБОБЩЕНИЕ

    Това са само песъчинки в морето от кръв, през които е минал българинът след 9 септември 1944 г. На всички езици извършеното у нас след тази дата има само едно название – геноцид, при това геноцид от българи срещу българи. Кой е вдъхновител на кървавото издевателство срещу нацията ни?

    От фейсбук-профила на Михаил-Милко Кръстев**. 
    Редактирал: tisss

 Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, edited 22 apr. 2017

____

* Мара Петрова Рачова е родена на 29 май 1920 г. в София. Отрано се включва в земеделското движение. Следва право, а през 1943 г. защитава докторат на тема: "Проблемът за ненамесата в гражданската война от международно правно гледище".

    Секретарка е на д-р Г. М. Димитров, а след оставката му през януари 1945 г., и – на Никола Д. Петков. За последните й дни се знае от разказаното от нейни близки. На 23 май 1945 г. д-р Г. М. Димитров, който бил под домашен арест в апартамента си на ул. "Граф Игнатиев", напуска дома си и търси убежище у семейство Рачови. Приела го майката Ружа Рачова, а по-късно се прибират Мара и леля й, предлагат пари, готови са да помогнат. Гемето моли Мара да го придружи до дома на британски дипломат, което го спасява от преследване, вероятно от смърт, като по-късно е изведен от страната със съдействие на Британската легация. 23-годишната Мара е арестувана на следния ден – 24 май 1945 г. Вж. http://www.faktor.bg/bg/articles/obshtestvo/ulitsata/ulitsa-v-sofiya-shte-nosi-imeto-na-sadistichnoto-ubitata-ot-komunistite-mara-rachova-79607 

** Автор на първоначалния текст е Александър Йорданов Александров. Вж. "Целите на Народния съд" -http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/02/01/2460804_rekviem_za_edna_strana/, вж. "Най-масовата екзекуция от Народния съд на български офицери и политици"  https://www.actualno.com/chronicles/naj-masovata-ekzekucija-na-narodnija-syd-na-bylgarski-oficeri-i-politici-news_520986.html