Ars Poetica – ФАНИ

ФАНИ


Всички казват: Освести се, тоя трябва да е луд.
Може ли едно момиче да обича мъж прочут?

И с какво прочут е, Боже! Три развода – пет жени.
С него брак е невъзможен. Бързо с друг го замени.

Припкат под небето ясно толкоз уредни момци…
Станала си тъй ужасна, писна ни от тоя цирк!

Съвземи се. Хей момиче, истината осъзнай –
няма как да те обича, този с тебе си играй.

Слуша ги горката Фани. Да, бе, прави са, уви!
Цялата е в рани Фани. Чак сърцето й кърви.

Та склони на онзи весел момък огнен и напет,
дето й досажда вечер вече месеци наред.

В неговия дом пристигна с глъч и врява на хлапе.
Бях на сватбата им. Вдигнах три наздравици поне.

Цяла беше в бяло Фани. Пукаха с пищови там,
та си тръгнах цял във рани и потънал в срам.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 18 apr. 2011 – edited 19 noe. 2016

Ars Poetica – ВЪЛШЕБНАТА ПТИЦА ФЕНИКС

ВЪЛШЕБНАТА ПТИЦА ФЕНИКС

Знакът на отпадъците, на боклука, 
на вторичните суровини* 
тия дни изненадващо ме плени, 
когато в провинциалния европейски здрач 
дочух от камината хладна яростен плач…  

В мизерна стая, в мизерен квартал 
живял клоун някой си, скромно живял. 
Подир тътнежа на цирка тихо се връщал, 
у дома си влизал, илюзиите си прегръщал 
и така всяка нощ в най-дълбоката зима
шепнел екзотичното име на своята любима. 

Висял, значи, пред опушено едно огледало 
да разглежда муцуната си остаряла, 
да подрежда и да рисува бръчици нежни 
сякаш следи от безгрижен смях – 
да не стреснат случайно, а да изглеждат 
небрежно и безметежно 
браздите от страх. 

Навярно и край вас зад панела бетонен 
и вътре у вас живее сантиментален спомен 
за цирк с дресьори и ловки атлети, 
кокетни дами в оскъдно трико, 
танцьори с пайети, 
цигани с цигулки, певачки, тромпети, 
тигри, лъвове, титани 
и прочие животни и хулигани, 
един крал на цирка с голямото си „К” 
и с всичките му там 
финтифлюшки на славата, т.е. 
официалности, любезности, еполети, конфети, 
топовни гърмежи, 
прощални и поздравителни салюти, 
пищни цветни гирлянди, 
цигулки „Страдипреварикартофикус”, 
балони, 
тимпани, 
пищялки, 
захарен памук, 
звънчета 
и една ревла два реда пред вас, 
която циври на глас – 
кой я знае защо! – 
мама, която те прегръща, и върхът на всичко, 
на всичката отврат и бъркотия, 
над всички тия, ония,

над всички тях – 
клоунът, който произвежда порции смях.  

Щом обаче публиката се разотиде, 
светлините на рампата щом полека изстинат, 
пазачът с мустаците огромни

хлопва вратите железни и
последният тролей отнася очарованата публика 
вдън гори тилилейски на големия самодоволен град, 
а оня клоун във вехтичкия си балтон 
бавно куцука към студения си дом. 

И тога-а-а-ава внезапно от спомените, 
от миналото и необозримия мрак, 
сред декемврийския кучешки студ, 
сред оцъклените локви 
изящна и опасна,

красива като жарава 
Птицата Феникс внезапно се появява 
и до такава степен е в състояние да те плени, 
че да забравиш изобщо вторичните суровини.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

 

Plovdiv, 3 dec. 1981 – еdited 18 noe. 2016 

_______

* Лого на фирма за вторични суровини

Ars Poetica – ХЛАПЕТА ТЪНКОКРАКИ, БОСОНОГИ

ХЛАПЕТА ТЪНКОКРАКИ, БОСОНОГИ

Хлапета тънкокраки, босоноги,
уж кротки, а ужасно докачливи,
деца, забравени дори от Бога, 
щастливи като бурени сред нива. 

Джендем тепе бе детското ни царство
и бедността – любима територия,
където сред кавги или коварства
се учихме цинично да говорим.

Доказвахме се често и с юмруци,
гамени по крайградските градини –
ту плодното дръвче с тояга брулим,
ту зобаме къпини и глогини

или се гоним голи по Марица,
картофи крадени печем на къра,
подир сакат или след хубавица
подсвиркваме и дяволски се кълчим.

И колко пъти сам с разбита тиква
прибирал съм се мрачен, разтреперан! 

Така от ранното си детство свикнах
със злото да съм мера според мера.

О, нас съвсем не глезеха бащите,
че бяха истински мъже корави –
пердашат първо*, после ще те питат,
а ти каквито щеш си ги разправяй,

размазвай сълзи, артистично хълцай,
инат набирай яростно в душата,
притихнал бит и разкървен на хълбок,
изритан от баща си в тъмнината...

Случайно може би, едва сега си спомням
какъв съм бил, едва сега се питам
как някога открил съм се свободен
под Нечий взор, надникнал от звездите.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 11 apr. 2011 – edited 17 noe. 2016

_____
* Той си знае защо го бият е фраза на ония странни педагози, каквито бяха поколението на моите родители. И още две фрази ме следват по пети от детските и юношеските ми години: На кого, бе, на кого от рода се е метнал, та така ни излага! и От теб, мама, стока няма да стане! - изречени с гняв и болка. Респектът към родителите у мене обаче си остава непокътнат, колкото и жестоко да са се отнасяли. Години подир смъртта им си давам сметка колко силно ги обичам именно защото не са прощавали ни една моя пакост, а за всяко прегрешение се налагаше да плащам висока цена, барабар с лихвите. 

Песни и стихове – Milky Chance, НАДОЛУ ПО РЕКАТА

НАДОЛУ ПО РЕКАТА

Надолу по реката, привлечен от Ваша милост,

в бурята на забравата и за любителите й място,

затънах в локва, пълна със сълзи, и неразумно

тъмните си дела, вече знам, платил съм с лихвите.

Хей, с тебе когато вървим ръка за ръка,

можем да изринем фалша от миналото;

достатъчно са ни дотук "най-трудните дни",

дали да не ги изхвърлим през прозореца,

 което поначало правят всички любовници...

Надолу по реката, привлечен от Ваша милост

в бурята на забравата и за любителите й място,

забих се в локва, пълна със сълзи, и неразумно

тъмните си дела, вече знам, платил съм с лихвите.

Хей, с тебе когато вървим ръка за ръка,

можем да изринем фалша от миналото;

достатъчно са ни дотук "най-трудните дни",

дали да не ги изхвърлим през прозореца,

 което поначало правят всички любовници...

Ооо, надолу по реката

Ооо, надолу по реката

Ооо, надолу по реката

Ооо, надолу по реката

Надолу по реката, привлечен от Ваша милост,

в бурята на забравата и за любителите й място,

затънах в локва, пълна със сълзи, и неразумно

тъмните си дела, вече знам, платил съм с лихвите.

Хей, с тебе когато вървим ръка за ръка,

можем да изринем фалша от миналото;

достатъчно са ни дотук "най-трудните дни",

дали да не ги изхвърлим през прозореца,

 което поначало правят всички любовници...

Ооо Ооо

Ооо Ооо

Ооо Ооо

Ооо Ооо

Авторизиран превод: Jores

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 16 noe. 2016

Ars Poetica – МАЙКА МИ

МАЙКА МИ

Като облак градоносен цял ден носи се из къщи,
чувам я – цял ден мърмори заядливо и се пали,
край разпалената печка аз тетрадките разгръщам,
докато навън се вихрят ледни декемврийски хали.

Май е нещо си болнава и в завода не отиде,
ала все пак не остави мръсното пране непрано,
над кухнето ни бедняшко от коритото се вдига
пяна, сякаш виртуозно някой свири на пиано.

Уж тетрадките разгръщам, уж в учебника се ровя,
а урокът непонятен пак, уви! – за мен остава,
но не смея да я питам – ще ме скастри най-сурово,
по-суров от нея няма сякаш в цялата държава.

Къкри в тенджерата бобът, мирис носи се уханен,
девет стъпала надолу тук живеем си прилично
и не зная под небето нищо от това по-странно,
че от майка си по този начин чувствам се обичан.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 29 noe 2013 – edited 16 noe. 2016

Ars Poetica – БУНТ НА КОРАБА

БУНТ НА КОРАБА

Не сме се разбирали да съм Ви сянка,

не сме се разбирали.

Не сме се разбирали да съм от свитата,

не сме се разбирали.

Кралица на моето сърце е друга работа.

Това е нещо много специално.

То значи да върша подвизи,

да си рискувам живота

за Вашето кралско достойнство,

ала не значи да падате по гръб –

понеже ми разваляте илюзията

и повече не мога да съм рицар,

с което всъщност ме изкушавахте досега.

Plovdiv, noe. 2001 – no edited 16 noe. 2016

Ars Poetica - ВОЙНАТА НА МЪРФИ

http://online-filmite.net/load/filmi/drama/murphy_39_s_war_vojnata_na_mrfi_1971/7-1-0-2572

ВОЙНАТА

НА МЪРФИ

С други дертове зает, не и с тебе да воювам,
виждам ти се зъл, проклет, както ми се струва.

Моля да не ме виниш! Да ме разбереш опитай –
дадени са ми низ дни не за да броя звездите,

не за да редя слова за ухания и птички;
пиша от любов това, от любов е всичко.

Да си стиснем тук ръце, истината е стипчива:
на приятелско сърце само истина отива.

Не, не виждам в тебе враг, като мене ти си,

и понеже нямам брат, много ще ми липсваш.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 7 noe. 2008 – edited 12 noe. 2016