Ars Poetica – МАЙКА МИ

МАЙКА МИ

Като облак градоносен цял ден носи се из къщи,
чувам я – цял ден мърмори заядливо и се пали,
край разпалената печка аз тетрадките разгръщам,
докато навън се вихрят ледни декемврийски хали.

Май е нещо си болнава и в завода не отиде,
ала все пак не остави мръсното пране непрано,
над кухнето ни бедняшко от коритото се вдига
пяна, сякаш виртуозно някой свири на пиано.

Уж тетрадките разгръщам, уж в учебника се ровя,
а урокът непонятен пак, уви! – за мен остава,
но не смея да я питам – ще ме скастри най-сурово,
по-суров от нея няма сякаш в цялата държава.

Къкри в тенджерата бобът, мирис носи се уханен,
девет стъпала надолу тук живеем си прилично
и не зная под небето нищо от това по-странно,
че от майка си по този начин чувствам се обичан.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 29 noe 2013 – edited 16 noe. 2016