Съпротивявайки се на Любовта, принуждавашя по-интензивно да те атакува.
Женското начало е изобретателно и изменчиво, когато преследва. Какви изтънчени
ловци са жените, обладани от чувствена любов! Не ги спират правила и задръжки.
Готови да хленчат, меса да късат, да се бунтуват срещу редното, да се отчайват
и възторгват от образа, който са си изградили за любимия, а всъщност инстинктът
ги пришпорва да си търсят семе.
Сексът за нея не е крайна цел, а стъпка, решителен жест към основната идея: да ражда живот. Тя желае да бъде център на Вселената, да излъчва доброта и чар, а понякога се превръща в красив хищник с меки лапки и лъскава козина. Какво би бил мъжкият ни свят без тяхната гъвкавост и игра!
Имаш
предимството да виждаш малко повече, а това често носи огорчения вместо радост.
Нормално! Изобщо, навлизането в дълбините на човешката душа, което всъщност е
нахълтване в бездните на собствената ни природа, понякога може и да те
ужаси. Мнозина
са се отказвали, връщали се от насред пътя отново към красивата измамна
повърхност.
Човеците
сме силно уязвима материя от бесове; желанията ни завладяват като наркотик и се
чудим какво да сторим със себе си. Затова успокой бурята; може това да е просто Любовта, която те е
навестила, кацнала на рамото ти... А може би е дошла като пролетно
предизвестие. Гневиш ли се, ще я понесеш като наказание и всичко ще развалиш.
Поначало
мечтата е по-красива от постигнатата цел. Върхът Матерхорн* вероятно е скучна
каменна грамада, но как изкусително изглежда бленуван от низината! Това ли
искаш – да взривиш цветните поляни у себе си?
Търпението
по-далеч отива. Страстите прегарят, отшумяват. Любувай се на състоянието, в
което си, и ще изпиташ щастието да си влюбен. Не всекиму се случва, не
забравяй. От друга страна, кой те е лъгал, че любовта е само "Аз
искам!"
Онези,
които разбират от вино, отпиват на малки глътки от чашата, не се валят
като пияници в отчаяние, че изгубили били нравствените си ориентири, увлечени
по някаква си там "правда".
Знам колко е трудно сам себе си да
разбереш, но при всеки случай – ако си непостоянен или нетърпелив, повече ще
страдаш. Любовта силно се нуждае от свобода, за да гори красиво. Човек живее
най-много със себе си и в себе си.
А
образът на този, когото обичаш, може и да се разминава с реалния човек. Приготви
се да прощаваш и много да понесеш, ако наистина това е Любов, а не мимолетно
състояние на духа ти.
Темата
за смъртта кръжи като сянка над любовната магия. Тъй е навярно, понеже плътското
тласка мъжа и жената в прегръдка, за да сътворят нов живот, да ни докаже, че ще
продължим да живеем и далеч след физическата си смърт в образа и с участта на родения
от нас. А изкуството е висша форма на духовна близост между твореца и света.
Дарбата
да виждаш малко повече ти е даром дадена, но тя е и страхотна обвързаност с
живота, каквито и разочарования да си имал. Творчеството отрича смъртта. Ако
талантът ти е силен, любовта ти всичко ще надмогне.
Градовете
по света са пълни с разочаровани от себе си хора, които имат претенции, ала не
знаят какво всъщност искат. Радвай се, че обичаш, и ако е Любов наистина,
приготви се много да претърпиш.
* * *
Минах с
колата си и покрай семейство Ряпови, измъкнах го и седнахме да се разговорим за
около час в кафенето срещу пазарчето в жк Тракия. Оставих го край дома му и
подкарах към Емил. Спирам пред къщата им, звъня. Излезе тъщата на Емил,
любезната, но взискателна туркиня Айрин.
– Какво
правят твоите хора? – питам.
– Весито
е болна, а Емил спи. Да го събудя ли?
– Не го
буди – казвам.
Качих се
в колата и се прибрах.
Току-що
си сготвих леща с картофи, и ето ме на балкончето, припичам се на слънчице, пия
от останалия тазсутрешен чай, пуша си цигарата. Въртят ми се из ума
неприятностите, които ми се случиха напоследък, и си мисля с лице към тези неприятности:
"Майната ви! Сива дреб в моя живот, няма да ти обръщам вече
внимание. Вероятно смисълът на случилото се е да ти представи хора и
обстоятелства, които възпрепятстват идеята ти, точно заради факта, че имаш нещо
различно от познатото досега".
Знам, че
съм в силна позиция. Щастие е, че мога да си пиша текстовете и че имам
какво да кажа чрез сюжета и около тези двеста или триста литературни герои в
книгата "Ламски". Щастие е, че не си позволих да се разпилявам, да
доказвам какво е литературата и кому е призвана да служи.
– Чудно
ми е как се чувстват удушителите – подметна Ряпов, – като знаят какво са ти сторили около тази
книга.
– Това е
техен проблем – рекох. И си мисля: "Леле, какъв коз държа в ръце!"
Всякакви
приказки за чест и достойнство по време на реалния социализъм у нас от страна
на когото и да било стават безпредметни, като се има предвид какви хора служеха
на властващата идеология у нас и с какво лицемерие са създавали творенията си
за т.нар. "истински човек", гръмко казано: за Героя на нашето** време.
Такива бяха мнозина от по-известните поети и
писатели от ерата на Тодор-Живковото управление. Не творци, а чиновници,
назначени за агитатори на предпоставени партийни схеми за човека и живота.
Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
Plovdiv, 7-20 fev. 2005 – edited 16 avg. 2016
_____
* Планински връх в Алпите между Швейцария и Италия.
** Редно е да се каже: време на назначените за говорители партийни праведници.
отвръщам с най-смирената любов. На стихоплетеца се извинявам, че стиховете му не схващам аз – съзирам в тях копа словесна плява и мен понякога ме хваща бяс.
Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година
Американската
нация (САЩ) има за кумир успешния живот на беден автомеханик*, издигнал се до
собственик на могъща автомобилна компания. Българската нация има за кумир
себеотрицанието и организаторската подмолна дейност на сирак, минал през дяконството
и приключил жизнения си път на бесилото**. Е, примерите и сравнението, като
всички примери и сравнения, са попресилени, но понеже сме се назорили да следваме
американския и въобще, западния модел на успеха, редно е да огледаме какви сме
ние и какви са те, та и какви са шансовете ни в тази пуста западна посока.
По
характер сме предразположени и повече повлияни като че от духовното, каквото
подсказват вече цитираната поговорка "Кратуната му строши, хатъра му
недей!" или "На гол тумбак – чифте пищови!", или "Гладни
лягат, курназ стават" ... все пищни смехотворни изражения на нашето
залягане над онова невидимо, което иде от вътрешната независимост спрямо
каквито и да са рамки, ограничения, правила.
Речи на българин да не минава
отнякъде, понеже е опасно или забранено, и той ще прецапа точно оттам. Ако
някой наруши закона, първата ни мисъл е: Брей, че храбрец! Това незачитане на нормата, този краен
индивидуализъм вероятно се коренят в мъглата на далечното (а защо не – и на
близкото) ни минало, когато – за да оцелее, този българин е бил длъжен да се
вслушва единствено в собствения си инстинкт за самосъхранение. Никога никой
властник не се е грижил за него; властта го изнудвала по най-нечовешки начин,
все му натискала лицето в калта и му гърмяла в ушите: "Ти си роб. Ти
си добитък. Презрян си, че си българин". А щом малко се замогвал, спускали се като глутница вълци да го
бастисат, да му съблекат и кожата от гърба.
Захари Стоянов (1850-1889) – летописец на българската голгота
Затова българинът
– колкото и доверчив, знае: законите се пишат от онези, дето желаят да те
ограбят, а не да ти бъдат в услуга. Огледайте изтеклите сто-сто и четирийсет
години до днес и си отговорете: имаме ли поне десетилетие държавната администрация
да не се е държала като най-жесток душманин на простосмъртния стопанин, държавната
ни администрация да не му връзвала и ръцете, и краката, залците да не му брояла
и пресмятала?
Дали ще
е ангария или непосилни данъци и лихви, дали ще е слугуване или поставяне на
националния интерес в услуга на чужденци, нашият човек гледа с подозрение и
скрита съпротива към духовните натрапници. Което ще рече, че, без да сме
особено ревниви към източното православие като философия, усвоили сме, или
по-скоро приспособили сме вярата си спрямо бога в дръзка увереност, че бог е
вътре в нас и следователно "Господ е българин", т.е. – не в законите,
не в правилата, а именно у нас...
Напоследък,
чувам, тази крилата фраза, произнесена за пръв път от един футболен коментатор,
от една гумена кратуна (Николай Колев – Мичмана... с всичкото уважение към личността му), с не по-малка
увереност я ритмуват и по комшийските дворове. И ехти над смутния ни Полуостров
нестройният хор на балканджиите: "Господ е сърбин!", "Господ е
македонец!", "Господ е грък!”, "Господ е румънец!", "Господ е
албанец!"
Понеже
на Балканите открай време се е живяло в мизерия, открай време т.нар. Велики
сили са играли своя дяволския покер за наша сметка и на наш гръб, какво друго му
остава на тукашния простосмъртен освен да се изскубва от материалната нищета
както онзи барон Мюнхаузен се изтеглил за косите си барабар с коня от
тресавището.
Протестантството – един от трите фундамента, върху които се
основава американският начин на живот, учи човека да се стреми към материално
изражение на успеха. "Като си умен, защо си беден!" – риторично възклицава самодоволният янки.
Върви му обяснявай, ако си нямаш работа, че може да си беден именно защото си
умен, т.е. човек, който живее уравновесено и не ламти за повече,
отколкото му е нужно.
За
западния гражданин случващото се тук, в този силно занемарен ъгъл на Европа,
вероятно е Светът отвъд огледалото на Алиса, където всичко добро, положително
се обръща с нозете нагоре и напредва единствено нравствено осакатеното, убогото,
отрицаващото живота, изречено с една едничка кодова дума: "Напук". На
възможността да си пожелае щастие нашият шоп отвръща с идиотщината, противоречаща
на всякаква житейска логика: "Я не сакам мене да ми е харно, я сакам да му
умре на Вуте магарето".
Погледнато
от висините на космоса***, може ли да е прав този чешит! Нали материалното е
тленно, проповядва Христос. И ми иде на ум закачлив надпис с четка баданарка
върху зид край някогашния студентски стол на софийското МЕИ
(висш машинно-електротехнически институт) от непонятната за днешния млад българин
паметна 1968 г.: "О, капитализъм, как сладко гниеш!"
Хенри Форд (1863-1947)
И тъй, Форд
срещу Левски... или ако щете, Петко Рачов срещу Рокфелер... Вторите двама (Рокфелер
и наш Петко) си отиват от живота, постигнали каквото могат и във възраст, когато
активните им години са вече загърбени: първият – в разточително охолство, уважаван
като един от бащите на Американската нация, заможен меценат и мъдрец; другият,
нашенският Петко от Търново – "гладен, жаден, бос и гол", както сам
проплаква... и поради что, Боже мой! – понеже "с идеали все боравех",
"все за другите залягах", па най-подире – "зинах, та
проклех".
Петко Рачов Славейков (1827-1895)
Сигурен
съм, че ако на американеца, пък и на който и да е добър западняк, посочите
личната кариера на многострадалний Петко, то оня ще ви изгледа с любопитство – според
неговия манталитет на стопанин, засукал от люлката основните постулати на
религиозната версия, заложена в протестантството и католицизма, двамата родни
наши светци са дълбоко и ужасно неслучили в личния си бизнес нещастници.
Ха сега
поставете свидните за всяко българско сърце сметки (в грошове) за конци и игла,
че да закърпи съдраното си сетре и за боза похарчена народна пара у Апостола
Левски, сложете тези мизерни отчаяни грошове, казвам, до астрономическите числа
в американски долари от личната банкова сметка на който и да било западняшки
естраден или спортен идол и... И какво ще видим, драги сънароднико???
Васил Иванов Кунчев (1837-1873)
... Че в нашите представи народната
трагическа участ е изковала с големи криви ръждиви гвоздеи: в Българско да си заможен
означава да си хайдук, вагабонтин, мошеник, означава, че си нарушавал накуп всичките
Десет Божи заповеди или поне една от тях – първата, която гласи: "...Да
нямаш други богове освен Мене" (т.е. освен Съвестта), както повелява Исус.
Получава
се пак някакъв парадокс: без да е фанатично, т.е. – слепешката, предан на
християнството, нашият човек е повече духовен от онези, на които днес като да
завижда заради скъпите им материални придобивки.
Тогава
от какъв зор да се префасонираме по чужди образци! Не е ли и то
"криворазбрана цивилизация", не е ли и то удушаване на онова
традиционно духовно ядро, бягство от самите ни корени – не религиозните, а
нравствените според Българската ни традиция?!
Тук, у
себе си Българското ни общество следва да изкове съвременния – български! –
модел на Успеха. Задачката иска подходящи учители и образци от историческото ни
минало и настояще.
Във всеки случай, не перекендета**** с красния
лозунг "Велика България!", не полуграмотни министри или замогнали се
бандити – и не защото са противни, но това кресливо ято от кукери е нещо
случайно и периферно; точно сега нам са ни нужни не актьори, играещи на
привързаност към Отечеството, а кръвно свързани с България стопани с морал.
Пловдив – културна столица на Европа за 2019 година
Plovdiv, 23 uli 1998 – edited 8 avg. 2016
____
* Хенри Форд – основател на автомобилна корпорация. Хенри Форд усъвършенствал конвейерното производство – похват, революционен не само за индустрията, но и повлиял
върху модерната култура на следващите десетилетия.
** Васил Иванов Кунчев.
*** Другият, позабравеният смисъл на тази дума е красота.
.jpg)
