Унтер-офицер Пришибеев от едноименния разказ на Чехов
ПРЕПОДОБНИЯТ МАСТАГАРКОВ
Липсата на благородство компенсират с
крещене: колкото му по-креслив тонът, толкова по-прав. По повод някой
си Лазар Лазаров-Мастагарков*, чийто пространни опуси печатат във
вестник "Арт-клуб" под заглавия като "Мекерета
и мародери" или "Трагедията Косово". Мастагарков, себе си титулува "професионален историк и философ"; ето
показателни два цитата от творчеството му:
1) "признавам, че
БСП изразява тежненията на по-голяма част от българите";
2) "няма
по-голямо и искрено признание за правотата в позицията на българските
социалисти. Тази позиция е пределно ясна и точна: последователно
миролюбива".
Сякаш съм забил нос в уводна статия на вестник "Работническо дело" от ерата на неподправения болшевизъм, когато за
политически виц можеха да те пребият, а можеха и полужив да те хвърлят за храна на
освирепели от глад прасета в някой соц. концлагер с романтично име.
Мастагарков е бивш. Нормално е да съобщава истини от
последна инстанция, заел позата на унтер-офицер Пришибеев**.
В писмо до редактора на "Северен
вестник" в 1888 г. 28-годишният Антон Чехов пише: "Когато изобразявам подобни субекти или говоря за
тях, не мисля нито за консерватизма, ни за либерализма, а за глупостта им и
претенциите им". Пак от 1888 г.: "Фарисейщина, тъпоумие, произвол
царят не само в домовете на търговците. Виждам ги в науката, в литературата,
сред младежта".
Антон П. Чехов (1860-1904)
Що ми е тема Мастагарков? Не става
дума за антипатии или пристрастия, а за персона, закичила си сама титула "демократ":
"Ний, демократите, тъй", "Ний, истинските демократи,
онъй"... Аман, бе! Що си не ковнеш едно ап. (апостол), вмчк
(великомъченик) или св. (светия) пред фамилното име!
За какъв дявол са текстовете ми по
страниците на "Арт-клуб" рамо до рамо с текстове на Мастагарков?
Или да си хлопна кепенците, па да мина в измислената от г-н Стефан Савов
"вътрешна емиграция". Като попитали някога Савов как протекло участието
му в битката с комунизма, опитният мъж ловко отбелязал, че по Живково време
бил... във вътрешна емиграция. Ай, как им се гневил! Ай, как мрачно гледал днешните
демократи – ония ми ти някогашни червени, обаче пуста култура! – не му позволила друго
освен кротко да страда.
Понякога имам усещане, че съм си
изживял живота; опитал съм от всичките му блюда, знам маниера и на келнера, и на
проститутката, и на управителя на хоремага (хотел-ресторант-магазин) и вече не
ми е интересно. Невежеството неуморно се възпроизвежда, все ще се намери уста
да се разфъфка с омраза към тоя свят. В познатата му любима роля чувам Невежеството и по "Радио Свободна
Европа". Къде е благородният тон на един Петър Увалиев! За такъв тон обаче
се изисква да носиш духовния аристократизъм не като лепена брада и мустаци,
като театрален реквизит, а като собствената си плът върху костите.
"Последователно
миролюбива", "пределно ясна и точна" била позицията у партийните
другари на Мастагарков. Яркият популизъм, като манталитет на почти целия
ни политически елит, ни противопоставя не само на нормалния свят извън България, но
и с родовите ни корени тук. Тия ли са родолюбците! "Защото аз съм
човеколюбив и съм истински демократ" – писа тия дни друга една примадона на словото, представяща се за "философ-психолог" и почитател на Иван Костов.
Ван Гог: Копаеща жена, 1885 г.
Двама млади мъже завчера загинаха точно
в дванайсет и четвърт по обяд. Самолетът им – бойна машина Миг-21, заби нос в
рохката нива, взриви се в землището на Драгомирово, селце на двайсетина километра
от авиобазата в Граф Игнатиево край Пловдив. Две жени – майка и щерка,
окопаваха картофи, когато над тях с фучене премина губещата височина машина.
Опитвам се да видя объркания ни живот като нация през очите на двамата
пилоти. Могли са да катапултират, а не катапултирали. До последно вярвали, че ще
се справят. А кога взели да мислят за личното си спасение? Страхотен въпрос!
Как да катапултираме от живуркането с турски сериали, Азис, Софи Маринова, Милко Калайджиев, Цв.Цв., Б.Б. и пр.?
Нищо ли не може да се направи? Време ли е всеки от нас, българин по род и език, поединично вече да се
спасява?
Сводки
на "професионалния историк и философ" Мастагарков. Реди ги такива
едни весели: "Православие", "славянски братя",
"мнозинството на българския народ и ведущите ни интелектуалци",
"олевяваща Европа, надраснала социалдемокрацията"... Всичко прозрял,
всичко изяснил, всичко му ясно. А от стройните редички Георги Джагаров
(1925-1995) някога, при копането гроб за империализма простичко писа:
Това е ясно, онова е ясно –
тревата никне и дъждът вали...
Е да, на тебе всичко ти е ясно.
Но мен не ми е ясно. И боли.
(...) Какво съм аз? И хората какво са?
Насам ли да вървя? Или натам?
В главата ми се блъскат сто въпроса.
А отговор не мога да им дам.
(...) А ти твърдиш, че всичко ти е ясно – дъждът валял и никнела трева... Но мен дори и то не ми е ясно. И ти не знам разбираш ли това.***
Plovdiv,
5 uni 1999 – edited 6 uni 2016
_____
* Гръцкото mastos в името може да е и гръд. Възприемам го: пъчене, възгордяване.
** Вж. https://chitanka.info/text/1998-unterofitser-prishibeev
*** Вж. "Разминаване", от сб. "Сезони", изд. "Хр. Г. Данов", 1981 г.
Към tisss: – Темата е "Ислям и християнство (прилики и разлики)". Постове с политическо и ксенофобско съдържание ще изпращам в Коша!
tisss: – Може и да сте права да свалите клипа* от форума. Съжалявам за главоболията, които вероятно съм предизвикал, но постъпих тъй не от омраза, не от ксенофобия, както сте се изразили, а от... любов. Странно, нали? С уважение!
Трябва да се държим спокойно дори
когато всичко се върши противно на здравия разум. Франц Кафка (1883-1924)
ЗАСЛУЖАВА ЛИ?
tisss: – Разтреперах се, като
изгледах въпреки волята си докрай клипа, заснет вероятно нейде на градска улица
в Сомалия. Изтърчах да си купя кутия цигари от супера и се затворих в бетонния
гараж при колата, да си успокоявам нервите от обзелия ме потрес. Колко сме
уязвими – мисля си точно сега.
I.K.: – Да, разбираемо.
tisss: – Ако имаш време и
желание, виж текстовете от трите линка в същия постинг. За тия неща трябва не
да се говори, а да се крещи, но какво правим ние всъщност...
I.K.: – Да, ще сторя това.
tisss: – Имам старо
стихотворение, писано като продължение на идеята от едноименното стихотворение
"Варварите" на Кавафис. Писал съм го още по време, когато работех в
"Комсомолска искра", но съответства на сегашната ситуация абсолютно.
I.K.: – Варварите на Кавафис,
които разочаровали с непоявяването си онези, които ги очаквали.
tisss: – Ние всички сме като пасажери
на "Титаник", занимава ни всичко друго, само не и надвисналата
опасност светът ни да бъде взривен от омраза.
I.K.: – По отношение на омразата
аз далеч не изповядвам възгледа за нейното избягване.
tisss: – Текстът ми е
продължение и друг поглед към идеята на Кавафис. Казано простичко: къде е
всъщност любовта, в която кой ли не ни се кълне? Ей това е тревожният
завършек на едноименното стихотворение "Варварите".
I.K.: – Още веднъж ти благодаря!
tisss: – Знам, че имам здрави нерви, но тоя клип не ми излиза от ума. От доста време не съм се виждал
тъй разтреперан. Преживял съм и пряко, и като свидетел няколко кървави
катастрофи, побоища, шетал съм из моргата на "Пирогов" да търся трупа
на обгорелия ми баща, два пъти от удавяне съм спасявал приятел, но това
хладнокръвно убийство на млада жена ме извади от равновесие. От известно време си
мисля, че като нация нас българите са ни заврели лицата в кална смрад, и
най-отвратителното е, че нямаме право да се защитим дори.
I.K.: – Никой не ни е завирал
лицата никъде: ние сами сме си ги заврели.
tisss: – Преди десетина години
се заех детайлно не да чета, а да проуча духа на Корана. Поредица от есета
посветих на тия размишления относно исляма. Имах известно време
приятелство с интелигентни млади мъже от Близкия Изток (Сирия, Афганистан) и от Северна
Африка (Тунис, Мароко). Държаха се като нормални хора, но заговорех ли за
исляма, притаяваха се, започваха да се споглеждат, сякаш пазят някаква голяма
тайна от мен.
В момента България е разграден и
разграбен дом. "Отвратително" е слаба дума за това, което ни
сполетява като нация.
I.K.: – Така е.
tisss: – Изпитвам притеснение дали да пусна отново по форумите тая поредица от есета за исляма.
I.K.: – Не би трябвало да се
притесняваш. Ако нещо те е извадило така силно от равновесие, значи си струва,
за да бъде напомнен твоят текст.
tisss: – Ще помисля дали си
заслужава да рискувам.
ВАРВАРИТЕ**
Не чухте ли?... Нощес преплували морето.
И лъскавите им очички светели
зловещо като вощеници в мрака.
А днес отвън, на улицата спря се
един освирепял баща и се разкряска:
"Да знаете, пера и пух ще хвъркат!"
И друг попита: "Но къде са?"
"Не знаем ний – отвръща му
тълпата, –
но всички туй говорят. Господи... "
Нима след Май Декември се задава?
"Войската спи ли?" Бодро отговарят:
"Не спи войската. Будни сме. И пазим".
"А да не би там нещо да ви липсва?"
"Да, липсва. Нямаме си опит."
И гражданите – ясно: в паника.
Търчат със мрежички, пазара пресушават,
по цели нощи
вестниците гризкат
и люшка се
назад-напред Градът.
Ще дойдат варварите... Как? Ще дойдат!
Най-личните мъже до късно светят,
но всякакви
решения сега ни
изглеждат слаби пред опасността:
Градът като мравуняк е настръхнал:
"Те вече тук били. Маскирани. И умни.
Сред нас. Представяте ли си! И никой
без уреди не би ги отличил."
"Тогава дайте уреди. И нека видим
какво ще кажат мозъците електронни."
Уви,засича техниката
скъпа;
науката – и тя! –примигва
късогледо.
"О-о, да Напразно вярвали сме ние!" –
роят се самозвани философи,
младежите се
гаврят със страха,
крещят: "Варвари-и-и, къде сте?"
И всеки срещнат плахо гледа,
сърцето си захлопнал с трясък.
И ето ни в средата на света,
в очакване на варварите ...
Любов!
Къде си ти?
Как опустяха
площадите, до вчера пълни с влюбени!
Plovdiv, 1/2 dec. 2013 –
not edited 2 uni 2016
–––––
* Клипът представя група мъже как първо се гаврят, а накрая размазват с камък главата на младо момиче. По темата вж. още и: http://kultura.bg/web/%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0/
** Писано през август 1980 г., публикувано в сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г.
Мелодия за всички онези българи, които не доживяха
да видят как рожби на някогашната комунистическата върхушка разпродават
България и съсипват всичко българско по заповед и указания от лихварското лоби
на Съединените американски щати.
Пита ме тия дни млад приятел кого защитавам, че не разбира
може би защо вдигам от гроба им
хора от най-близкото ми обкръжение, защо оставям –
макар и грубичко рисуван само с най-бегли щрихи, документ, доказателство: че някога са
съществували, че били честни и своенравни, но добри граждани независимо от подлостите на всяка
власт в нашата объркана държава от рождението ми до днес.
.jpg)
.jpg)
