Ars Poetica - ТРАКТАТ ЗА ПОЕТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО

            По действителен случай от студентските му години, в който случай за съжаление авторът бе зает с друга млада дама в съседната стая - похапваха току-що пържени картофки, заничаха през прозореца към спирката край Орлов мост на автобус № 72 в посока "Слатински редут" и обсъждаха дали времето ще се оправи или няма да се оправи... ще спре ли поройният дъжд или няма да спре.

ПИР НА ПЛЪТТА 

Бе нежна като момина сълза –
с високо дупе и гърди налети.
Мъжкари трима мислеха се за
аристократи, даже за поети.

Търчаха й наоколо с език
оплезен, сякаш три луксозни песа,
и всеки виждаше се Мъченик,
достоен паж на милата Принцеса.

Куп стихове лъстиви в нейна чест
нанизаха. И ето най-подире
успя момата да се увлече
по лирика във някаква квартира.

...Наляха вино, както си е ред,
бонбони шоколадови - в кутия,
и всеки в позата на Горд поет
зае се чувствата си да разкрие.

Бе понеделник. Дълъг бе денят.
Залезе слънцето едва към седем.
Момата тъй успяха да пленят,
че позволи им страстно да я гледат,

да й нашепват там един през друг
наместо стихове благочестиви,
циничен низ двусмислици на шут,
когото бавно виното опива...

Пропускам незначителното и
за всеки, що внимателно ме слуша,
ще кажа, че накрай им позволи
да я изкъпят тримата под душа.

Тъй гола върху вехтия диван
с целувки и милувки безразборно
те любиха я вкупом и без свян,
а после всеки сам си я завтори.

Бе нежна като момина сълза,
с високо дупе и гърди налети...
Когато мине хубава жена,
зад себе си оставя куп поети.

Plovdiv, 18 noe. 2007 – redact.28 dec.2014

Ars Poetica - НЕОПИТНИ ЛЮБОВНИЦИ

Нека се развее булото като цвят бадемов!
И леглото нека блесне, сякаш е от мрамор,
в този миг на младоженците в душите.

О, студена тъкан на чаршафите
като сняг през Март! *

НЕОПИТНИ ЛЮБОВНИЦИ

Тъй много е, което от мен е отлетяло,
но спомням си момето с игривото му тяло,

с усмивката свенлива, с въздишките стаени
как с дланите прикрива гърдите си от мене.

Едва я разсъблякох, и тя не ми помогна,
а после се разплака и дожаля ми много.

И казах й ядосан да си върви самичка:
"Любов нима ще прося, когато ме обичаш!"

И легна тя тогава в зелената морава,
и цяла нощ я любих. И беше тя такава -

податлива и мека, и странно мълчалива,
като една пътека, прокарана във нива.

О, не един и двама след тая тиха драма 

по нея ще минават, но мене ще ме няма. 

Plovdiv, 15 sept.2007 - 23 dec.2014

______

* Из "Съзнанието на жената" от Ангелос Сикелианос (1884-1951) - гръцки поет, роден на остров Левкада. 

Ars Poetica - НЕПОЗНАТА

НЕПОЗНАТА

Косите ти без златен гребен
под шапката широкопола,
косите ти без златна фиба,
увити хлабаво на кок...
към тях ръката ще посегне,
за миг – към устните ти голи,
и плъзгайки се край гърдите,
ще спре на твоя ханш висок.

Ще те погледна, ще отмина
и повече не ще ме срещнеш,
на спомена реката светла
случайното ще позлати,
но в някоя случайна книга
героят – влюбен безутешно
във героинята случайна,
ще бъде с моите черти.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 

Plovdiv, 14 jan. 1981 – edited 20 avg. 2015

Ars Poetica - ДА УБИЕШ ВРАБЧЕ

Албена Хинкова (1975)

         Просълзена, с треперещ глас Хинкова споделя, че много отдавна съдбата я е срещнала с подходящия мъж. "Щастлива и благодарна съм, че имах шанса в този живот да открия любовта в една ранна възраст. За съжаление този човек е покойник. Имам много стихове, посветени на него, които съм писала, когато беше жив, но не подозираше, че го обичам..."*

ДА УБИЕШ ВРАБЧЕ 

Поверие: врабчетата носят у себе си 
душите на мъртвите.

Как душата да разбереш на врабче, 

което само чурулика на клона, 

предвид обстоятелство весело че 

нарушило по някакъв начин канона 

на представата ти за поетична реч, 

за метафори дръзки, за епитети, 

до колене да ти е цяло море, - 

ако няма човечност у тебе, поете?

 

Plovdiv, 20 dec.2014

_____

* http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4410915

Ars Poetica - ТРАКТАТ ЗА ЛЮБОВТА

ТРАКТАТ ЗА ЛЮБОВТА*

Защо, подпитват, я обичаш, като дори не я докосваш?
- Страстта по-сладко ме оплита, кога у себе си я нося!

Защо, по дяволите! – даже не смееш и да я погледнеш?
- Защото ми е триж по-важно да я усещам вътре в мене.

Защо? Нима не се досещаш, че с другиго се тя целува?

- Жена... Когото и да среща, чудесно е, че ме вълнува.

И не ревнуваш? И не страдаш, като твърдиш, че я обичаш?

- Мен стига ми и таз награда, че тайничко към мен занича. 

Мераци бол, ръцете празни, а хубостта е ден до пладне.
- Ний всичките сме хора разни и повечето ходим жадни.

И вино няма да отпиеш от таз кристална нежна чаша?
- Изчезва цялата магия, щом плътското вгорчи нещата.

Plovdiv, 6 dec.2013 - 20 dec.2014

____ 

* Анатолий Протопопов, „Трактат за любовта, как я разбира ужасният досадник”, вж. http://chitanka.info/text/2153/2#textstart

Ars Poetica - ДВЕ ЕПИТАФИИ

Франсоа Вийон (1431-1463)*

 БАЛАДА ЗА ОБЕСЕНИТЕ

О хора, що след нас сте се родили,
не ни упреквайте със думи зли —
ако към нас добро сте проявили,
над вас самите бог ще се смили.
Висим шестима, виждате, нали:
плътта на всекиго била е драга,
но ето я — вони и се разлага
и всяка кост във пепел се руши.
Да се присмеете, не се полага,
молете се за нашите души!

Говорим ви като на братя мили,
не ни презирайте, че сме били
осъдени. Души с различни сили
се раждат. Има и цветя с бодли.
Простете ни, дано ни съжали
Марииният син; да не избяга
благословията му и пред прага
на ада нека тя ни утеши.
Не е виновен мъртвият бродяга,
молете се за нашите души!

Отдавна дъждове са ни измили;
гори ни зной, когато не вали,
а врани бяха клюнове забили
във нашите очи като стрели.
Да седнем няма как — като че ли
безспирно ни полюшва и налага
фъртуната със ледена тояга;
останахме без вежди и уши,
ала не ни охулвайте веднага,
молете се за нашите души!

Христе, пази ни със мощта си блага,
че Адът, който паст към нас протяга,
да ни погуби може, щом реши…
Насмешка никой в думи да не влага,
молете се за нашите души!

Превод от френски: Пенчо Симов

_____

* Франсоа Вийон - роден в Париж между 1.ІV.1431 и 19.ІV.1432. Предполага се, че е убит 31-32-годишен през 1463, когато следите му се губят. „Той бе крадец, побойник с фантастични умения да си служи с нож, а когато се налага – и хладнокръвен убиец. Приятели му бяха пияници, скитници, клошари, апаши, измамници” – свидетелстват негови съвременници. Вж. и http://www.controappuntoblog.org/2014/01/05/il-5-gennaio-1463-%E2%80%93-il-poeta-francois-villon-viene-bandito-da-parigi-oeuvres-completes-francois-villon-%E2%80%93-poems-hunter-com-musica/

Илюстрация: Вийон през очите на художника Сергей Воробьов.

*  *  *

МОЛЕТЕ СЕ ЗА НАШИТЕ ДУШИ  

О вие, дето целите сте в рани 

и сълзите ви слънцето суши, 

спомнете си, че дълго ще ни няма – 

молете се за нашите души! 

Животът е миг толкова чудесен, 

но и човек безкрайно да греши, 

с по-възрастен да си учтив е лесно – 

молете се за нашите души! 

И ние бяхме дръзки и сърдити, 

но с времето гневът ни се сниши; 

затуй докато гледат ни очите – 

молете се за нашите души! 

Ветрецът докато косите роши 

и Любовта преградите руши, 

нещата, значи, хич не са ни лоши – 

молете се за нашите души! 

Успехи, почести… суетна радост, 

щом мярата човешка надвиши, 

помнете, дълго няма да сме млади – 

молете се за нашите души! 

На възгорделия се за награда 

Съдбата костите му ще троши, 

та прошка тук за всяка злост и гадост – 

молете се за нашите души! 

Лежат без дъх и просякът, и царят 

и червей глозга черепа плешив, 

а времето едва око притваря – 

молете се за нашите души! 

Какъвто и да си е маловажно, 

кой си след тебе друг ще го реши; 

на младия обесник тук ще кажа – 

моли се и за нашите души!

  

Plovdiv, 29 sept.2008 – redact.16 dec.2014

Ars Poetica - ПЪТЯТ КЪМ АДА

        Посреднощ се будя, взирам се в тъмнината, вслушвам се в долитащите отвън шумове и звуци, и внезапно ме пронизва мисълта: "След като всичко преживяно дотук е дреб и суета, боричкане и егоизъм, нагледах се и се наслушах на наглеци, има ли смисъл животът ми, дали Отвъд няма да ми е по-интересно? Там приятелите, близките на сърцето ми хора с всяка изминала година стават все повече и повече, какво правя още тук в тая помийна яма, Боже мой!"

ПЪТЯТ КЪМ АДА

Във черен фрак, кой знае как, 

яви се Дяволът при мене - 

с патъци жълти на бос крак 

и с блеснали очи зелени.

На пътя ми се появи, 

за миг се материализира 

със фразичката: "C'est la vie*, 

светът е изветряла бира".

Плешив, с коремче, дребен ръст, 

невзрачен - кой да предположи! 

Струеше дим лютив и гъст 

изпод косматата му кожа.

"Каквото и да мислиш, знай - 

тъй Дяволът ми рече,- 

наместо да живееш в рай, 

живееш с ада в теб, човече."

Plovdiv, 9 apr.2008 - 6 mar.2014 

_____

* (фр.) Такъв е животът!