Ars Poetica - ДВЕ ЕПИТАФИИ

Франсоа Вийон (1431-1463)*

 БАЛАДА ЗА ОБЕСЕНИТЕ

О хора, що след нас сте се родили,
не ни упреквайте със думи зли —
ако към нас добро сте проявили,
над вас самите бог ще се смили.
Висим шестима, виждате, нали:
плътта на всекиго била е драга,
но ето я — вони и се разлага
и всяка кост във пепел се руши.
Да се присмеете, не се полага,
молете се за нашите души!

Говорим ви като на братя мили,
не ни презирайте, че сме били
осъдени. Души с различни сили
се раждат. Има и цветя с бодли.
Простете ни, дано ни съжали
Марииният син; да не избяга
благословията му и пред прага
на ада нека тя ни утеши.
Не е виновен мъртвият бродяга,
молете се за нашите души!

Отдавна дъждове са ни измили;
гори ни зной, когато не вали,
а врани бяха клюнове забили
във нашите очи като стрели.
Да седнем няма как — като че ли
безспирно ни полюшва и налага
фъртуната със ледена тояга;
останахме без вежди и уши,
ала не ни охулвайте веднага,
молете се за нашите души!

Христе, пази ни със мощта си блага,
че Адът, който паст към нас протяга,
да ни погуби може, щом реши…
Насмешка никой в думи да не влага,
молете се за нашите души!

Превод от френски: Пенчо Симов

_____

* Франсоа Вийон - роден в Париж между 1.ІV.1431 и 19.ІV.1432. Предполага се, че е убит 31-32-годишен през 1463, когато следите му се губят. „Той бе крадец, побойник с фантастични умения да си служи с нож, а когато се налага – и хладнокръвен убиец. Приятели му бяха пияници, скитници, клошари, апаши, измамници” – свидетелстват негови съвременници. Вж. и http://www.controappuntoblog.org/2014/01/05/il-5-gennaio-1463-%E2%80%93-il-poeta-francois-villon-viene-bandito-da-parigi-oeuvres-completes-francois-villon-%E2%80%93-poems-hunter-com-musica/

Илюстрация: Вийон през очите на художника Сергей Воробьов.

*  *  *

МОЛЕТЕ СЕ ЗА НАШИТЕ ДУШИ  

О вие, дето целите сте в рани 

и сълзите ви слънцето суши, 

спомнете си, че дълго ще ни няма – 

молете се за нашите души! 

Животът е миг толкова чудесен, 

но и човек безкрайно да греши, 

с по-възрастен да си учтив е лесно – 

молете се за нашите души! 

И ние бяхме дръзки и сърдити, 

но с времето гневът ни се сниши; 

затуй докато гледат ни очите – 

молете се за нашите души! 

Ветрецът докато косите роши 

и Любовта преградите руши, 

нещата, значи, хич не са ни лоши – 

молете се за нашите души! 

Успехи, почести… суетна радост, 

щом мярата човешка надвиши, 

помнете, дълго няма да сме млади – 

молете се за нашите души! 

На възгорделия се за награда 

Съдбата костите му ще троши, 

та прошка тук за всяка злост и гадост – 

молете се за нашите души! 

Лежат без дъх и просякът, и царят 

и червей глозга черепа плешив, 

а времето едва око притваря – 

молете се за нашите души! 

Какъвто и да си е маловажно, 

кой си след тебе друг ще го реши; 

на младия обесник тук ще кажа – 

моли се и за нашите души!

  

Plovdiv, 29 sept.2008 – redact.16 dec.2014