И леглото нека блесне, сякаш е от мрамор,
в този миг на младоженците в душите.
О, студена тъкан на чаршафите
като сняг през Март! *
НЕОПИТНИ ЛЮБОВНИЦИ
Тъй много е, което от мен е
отлетяло,
но спомням си момето с игривото му тяло,
с усмивката свенлива, с въздишките стаени
как с дланите прикрива гърдите си от мене.
Едва я разсъблякох, и тя не ми помогна,
а после се разплака и дожаля ми много.
И казах й ядосан да си върви самичка:
"Любов нима ще прося, когато ме обичаш!"
И легна тя тогава в зелената морава,
и цяла нощ я любих. И беше тя такава -
податлива и мека, и странно мълчалива,
като една пътека, прокарана във нива.
О, не един и двама след тая тиха драма
но спомням си момето с игривото му тяло,
с усмивката свенлива, с въздишките стаени
как с дланите прикрива гърдите си от мене.
Едва я разсъблякох, и тя не ми помогна,
а после се разплака и дожаля ми много.
И казах й ядосан да си върви самичка:
"Любов нима ще прося, когато ме обичаш!"
И легна тя тогава в зелената морава,
и цяла нощ я любих. И беше тя такава -
податлива и мека, и странно мълчалива,
като една пътека, прокарана във нива.
О, не един и двама след тая тиха драма
по нея ще минават, но мене ще ме няма.
Plovdiv, 15 sept.2007 - 23 dec.2014
______
* Из "Съзнанието
на жената" от Ангелос Сикелианос (1884-1951) - гръцки поет, роден на остров Левкада.
Няма коментари:
Публикуване на коментар