Ars Poetica - ПЪТЯТ КЪМ АДА

        Посреднощ се будя, взирам се в тъмнината, вслушвам се в долитащите отвън шумове и звуци, и внезапно ме пронизва мисълта: "След като всичко преживяно дотук е дреб и суета, боричкане и егоизъм, нагледах се и се наслушах на наглеци, има ли смисъл животът ми, дали Отвъд няма да ми е по-интересно? Там приятелите, близките на сърцето ми хора с всяка изминала година стават все повече и повече, какво правя още тук в тая помийна яма, Боже мой!"

ПЪТЯТ КЪМ АДА

Във черен фрак, кой знае как, 

яви се Дяволът при мене - 

с патъци жълти на бос крак 

и с блеснали очи зелени.

На пътя ми се появи, 

за миг се материализира 

със фразичката: "C'est la vie*, 

светът е изветряла бира".

Плешив, с коремче, дребен ръст, 

невзрачен - кой да предположи! 

Струеше дим лютив и гъст 

изпод косматата му кожа.

"Каквото и да мислиш, знай - 

тъй Дяволът ми рече,- 

наместо да живееш в рай, 

живееш с ада в теб, човече."

Plovdiv, 9 apr.2008 - 6 mar.2014 

_____

* (фр.) Такъв е животът!