ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1649.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1649.)  

   Бил съм доверчив и разсеян, бил съм глупав и наивен, бил съм жесток с тарикати и малодушни нашенци, незаслужаващи да се дразня, но чувството за справедливост, наследено от майчиния ми джинс: два заможни чорбаджийски рода – перущенския и калугеровския, изклани Април 1876, са ми ориентир да преценя кой стои насреща ми, заблуден наивник или зъл идиот, доносник на политическата тайна полиция в моята България с претенциите на обучен в Ленинград през 1983 г. философ-психолог. 

  Живец в изкуството, изобщо във всяко творчество, това е любовта и преди всичко любовта като усещане за живота, природата, вселената, човека. – Аноним (1947)

  18 avg. 2008

ТРУПАЩИТЕ ОРЪЖИЕ*

  Каква е тази световна глупост?!

"Искаш ли мир, готви се за война!"
ечи от незапомнени времена.
и като че ли не знаят,
че даже един вирус
може мамицата им да разкатае,
че една настинка,
една кашлица дори
може армия, въоръжена до зъби, да умори. 

И генералът – 
наглед тъй величествен, достоен и смел,
който пред войската се перчи като петел,
в действителност е абсолютен простак.

Някой трябва да му го каже все пак!

Понеже войничето, натикано в строя,
е по-възвишено не да загива в боя,
а да умира от обич и да губи сила
в прегръдките сладки на своята мила.

Пловдив – европейска културна столица

Plovdiv, edited on 1 oct. 2024

Илюстрации:

- Ориентирът да ни са родът и майчината любов. 

- Сцена от съветския филм "Съдбата на войника"**

____

* От сб. "Порто Фино" (самиздат,1998), готов за печат, но неиздаден заради средства.

** Вж. https://www.dnes.bg/kino/2019/07/13/za-onezi-chiito-jivot-e-bil-tvyrde-kratyk-balada-za-voinika.414841 Бел.м., tisss.