събота, 28 септември 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1648.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1648.)  

 Отстрани погледнато, мъжките приятелства най-често са свързани с яко надпиване, добро похапване в долнопробна кръчма или селски ресторант, където сервитьорката е хубаво момиче, свири селска музика и обзавеждането е като за гладни господа. Ала всъщност истинското мъжко приятелство е грубичко побутване помежду, налютява и гори като добре овкусената – за изнежения философ-психолог от школата на КаГеБе, роден и израснал в село Долна Баня, Софийско приятна на вид шкембе-чорба с оцет, чесън и едросмлян лют червен пипер.* Точно в това е неговата здравина в критични ситуации от живота, едва тогава съзнаваш, че тези ехидничащи грубовати негодници винаги са налице, имаш ли нужда от здраво рамо в карък положения. – Аноним (1947)


  16 dec. 2007
ОДА ЗА ШКЕМБЕ-ЧОРБАТА

Шкембе-чорбата била кофти мода,
просташка даже, гадна при това,
но празник е и лек е за народа
при махмурлук и цепеща глава.

За лев и двайсе с три филийки хлебец
на топличко в кварталното кръчме
престава да ти пука, че си беден,
и гледаш към живота сит и смел.

Отваря се чудесна лакърдия
с притоплен от лютивото корем,
пък жулнеш ли му и една ракия,
България харесва ти хептен.

Зад потната омърляна витрина
калта лъщи в златисти светлини,
а посбереш ли и за чаша вино,
прекрасни са и грозните жени.

Сред лют качак, задевки и копнежи,
какво, че вън фъртуната фучи!
Накацали по Нос Добра надежда,
блестят хайдушки нашите очи.

Компанията ни е здрава, мъжка,
цинични вицове един реди,
от кухнята се носи лъх на пръжки
и киска се готвачът като див.

Женицата зад шублера се свива,
поруменяла милата от свян,
и в този миг е толкова красива,
че всеки си я пожелава там.

О, знам онез луксозни ресторанти
за личности изискани и с вкус,
но личностите там са на аванта,
а от бедняка страшно ги е гнус.

Докато сбира ни шкембе-чорбата,
ех, струва си да бъдеш още жив –
с мераци, с вицове и тъй нататък
народът ни е приказно щастлив.


Пловдив – европейска културна столица

Plovdiv, edited on 28 sep. 2024

Илюстрации:
Персоната, чиято биография илюстрира лъже-демокрацията.
Капитан далечно плаване ставаш само в дълбоки бурни води.
–––
* Купичката шкембе-чорба в циганската Аджесън махала насред столицата на културата Пловдив отдавна не е лев и двайсет, ами минимум пет лева. В кръчмата "Въча" на 20 км. оттук – в с. Йоаким-Груево, вече е пет лв., а хляб 20 ст. филийката. Когато бях студент в София (1967-1971), шоличката шкембе-чорба беше 0,07 лв. Само купичката зрял боб бе по-скъпа, 0,11 лв.; хлябът не се плащаше: яж хляб, колкото ти душа сака. Но у погражданилия се тъпак от Долна Баня това предизвикваше естетски конвулсии. Бел. м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1665.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1665.)  На всички от моето поколение някогашни момчета, родили се малко преди или след края на Втората све...