ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1650.)

 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1650.)   

   Бил съм доверчив и разсеян, бил съм глупав и наивен, бил съм жесток с тарикати и малодушни навлеци, незаслужаващи да се дразня, но чувството за справедливост, наследено от майчиния ми джинс: двата заможни чорбаджийски рода – перущенския и калугеровския, клани през Април 1876, са ми ориентир да преценя кой стои насреща ми, заблуден мип наивник или доносник на политическата тайна полиция в България с претенции на обучен на лицемерие в Ленинград през 1983 г. "философ-психолог". 

  Живец в изкуството, изобщо, във всяко творчество, това е любовта и преди всичко любовта като усет за живота, природата, вселената, човека. – Аноним (1947)

  2 oct. 2007

АНТИТЕЗИ 

В чест на учителя ми Франсоа Вийон* 

Спокоен като пън, мечтая морски бури.

мърморя малодушно, авантюрист по кръв.

Животът ми е сън, ала мечтите – щури.

Уж най-отзад се гуша, бленувам да съм пръв. 

С плесник ли през устата подлец ме поздрави,

целувам му ръката и шепна: C'est la vie*.

Сразен, унил, наплашен, се чувствам уважен.

Бленувам чест и слава, умирам всеки ден. 

Добре ли ме приемат, усещам гняв и смут.

Световно неизвестен, с това съм най-прочут.

Изпаднал в сладка леност, ме буди адски бяс.

Рекат ли ми: Студено! – крещя: Горещо! – аз. 

До веждите окалян, се перча като бог.

Глупака ли щом хваля, към умния съм строг.

Изпитвам гняв, когато цената ми расте.

Които ме ругаят, най-близки са ми те. 

Рекат ли ми: ужасен, добър съм бил със тях. 

Нещата щом са ясни, изпадам в смут и страх.

Сърцето прокърви ли, свирукам окрилен.

Остана ли без сили, по-жив не знам от мен.

Потръгнат ли нещата, излишен ставам аз.

Ожънем ли житата, у мен настъпва мраз.

Щом моето момиче ми шепне: Мили мой! –

не знам обичам ли я и гледам зло на бой. 

Издъно разлютена, най-мила ми е тя –

погажда ли ми сцени, добре сме в любовта.

Изпаднал в изнемога, не бих живял и ден

без нежната тревога тя може ли без мен.

Пловдив – културна столица на Европа
 

Plovdiv, edited 2 oct. 2024

Илюстрации:

- София, III етаж, в квартирата на моето момиче.

- Господ е изваял Жената, за да изкушава Мъжа.

–––

* Със старофренския поет и пройдоха Франсоа Вийон ме запозна в два семестъра на I курс преподавателката ни доц. Людмила Стефанова. От Вийон се учих да възприемам сериозно неща, които за обществото на соца бяха гавра с морала на соц.-конюнктурата коментатори. Вж. https://kultura.bg/web/%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0/ Бел.м., tisss.