Бил съм доверчив и разсеян, бил съм глупав и наивен, бил съм жесток с тарикати и малодушни навлеци, незаслужаващи да се дразня, но чувството за справедливост, наследено от майчиния ми джинс: двата заможни чорбаджийски рода – перущенския и калугеровския, клани през Април 1876, са ми ориентир да преценя кой стои насреща ми, заблуден мип наивник или доносник на политическата тайна полиция в България с претенции на обучен на лицемерие в Ленинград през 1983 г. "философ-психолог".
Живец в изкуството, изобщо, във всяко творчество, това е любовта и преди всичко любовта като усет за живота, природата, вселената, човека. – Аноним (1947)
2 oct. 2007
АНТИТЕЗИ
В чест на учителя ми Франсоа Вийон*
Спокоен като пън, мечтая морски бури.
мърморя малодушно, авантюрист по
кръв.
Животът ми е сън, ала мечтите – щури.
Уж най-отзад се гуша, бленувам да съм
пръв.
С плесник ли през устата подлец ме поздрави,
целувам му ръката и шепна:C'est la vie*.
Сразен, унил, наплашен, се чувствам
уважен.
Бленувам чест и слава, умирам всеки ден.
Добре ли ме приемат, усещам гняв и
смут.
Световно неизвестен, с това съм най-прочут.
Изпаднал в сладка леност, ме буди адски
бяс.
Рекат ли ми: Студено! – крещя: Горещо!
– аз.
До веждите окалян, се перча като бог.
Глупака ли щом хваля, към умния съм
строг.
Изпитвам гняв, когато цената ми расте.
Които ме ругаят, най-близки са ми те.
Рекат ли ми: ужасен, добър съм бил
със тях.
Нещата щом са ясни, изпадам в смут и
страх.
Сърцето прокърви ли, свирукам окрилен.
Остана ли без сили, по-жив не знам от
мен.
Потръгнат ли нещата, излишен ставам
аз.
Ожънем ли житата, у мен настъпва мраз.
Щом моето момиче ми шепне: Мили мой! –
не знам обичам ли я и гледам зло на
бой.
Издъно разлютена, най-мила ми е тя
–
погажда ли ми сцени, добре сме в
любовта.
Изпаднал в изнемога, не бих живял и ден
без нежната тревога тя може ли без
мен.
Пловдив – културна столица на Европа
Plovdiv, edited
2
oct. 2024
Илюстрации:
- София, III етаж, в квартирата на моето момиче.
- Господ е изваял Жената, за да изкушава Мъжа.
–––
* Със старофренския поет и пройдоха Франсоа Вийон ме запозна в два семестъра на I курс преподавателката ни доц. Людмила Стефанова. От Вийон се учих да възприемам сериозно неща, които за обществото на соца бяха гавра с морала на соц.-конюнктурата коментатори. Вж. https://kultura.bg/web/%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0/ Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар