Решат ли да унищожат човек (или поколение на цяла нация), първом му натрапват модел за дивашко невежество, като му отнемат възможността, умението да мечтае. Гледайте националните телевизии и сами преценете случайни ли са разкривените образи на успеха, нахлули във вашия дом.*
20 uni 1988УЧИТЕЛЯТ ПО МЕЧТИ
Ето учителя –
сивият човек влиза...
Той е дребен, припрян
и устата му зее нещастно.
Той е в старо костюмче,
с оплешивяла главица
и големи
удобни
обувки.
Гледат децата.
Гледат децата.
Влиза учителят.
Влиза човечето сиво.
И ето,
изважда той късче от креда,
прави замах
и дъската –
тази черна вселена пред очите искрящи,
изпълва със странни,
неясни,
загадъчни
знаци.
После взема стария училищен глобус
и го изпълва с вода,
с континенти,
със сняг,
планини и долини,
със слънце,
изпълва го с пъстри селца и градчета,
с животни и птици,
мъже и жени,
пътища прашни,
цветя сред поляни,
радост и тъмни легенди.
- - - - -
Когато излиза от класната стая,
искам да кажа: когато си тръгва
от всички,
когато Звънецът последен
цвърчи като мишка
в дъното на коридора излъскан
и отвънка подпрян е капакът,
и венците – готови...
тогава свършва Часът за вълшебства.
Но децата това не разбират.
Но децата вече мечтаят...
Пловдив – гнездо на пошлост и култура
Plovdiv, edited on 20 uni 2024
Илюстрации:- 1976 г., в Добруджа, Тригорци, Вера и Надя.
- 1974 г. Мараша. С баща ми дърводелеца.**
Ето учителя –
сивият човек влиза...
Той е дребен, припрян
и устата му зее нещастно.
Той е в старо костюмче,
с оплешивяла главица
и големи
удобни
обувки.
Гледат децата.
Гледат децата.
Влиза учителят.
Влиза човечето сиво.
И ето,
изважда той късче от креда,
прави замах
и дъската –
тази черна вселена пред очите искрящи,
изпълва със странни,
неясни,
загадъчни
знаци.
После взема стария училищен глобус
и го изпълва с вода,
с континенти,
със сняг,
планини и долини,
със слънце,
изпълва го с пъстри селца и градчета,
с животни и птици,
мъже и жени,
пътища прашни,
цветя сред поляни,
радост и тъмни легенди.
- - - - -
Когато излиза от класната стая,
искам да кажа: когато си тръгва
от всички,
когато Звънецът последен
цвърчи като мишка
в дъното на коридора излъскан
и отвънка подпрян е капакът,
и венците – готови...
тогава свършва Часът за вълшебства.
Но децата това не разбират.
Но децата вече мечтаят...
- 1974 г. Мараша. С баща ми дърводелеца.**
Няма коментари:
Публикуване на коментар