ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1592.)

   ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1592.)

  За древния елин Вярата е божествена лудост. За Сьорен Киркегор Абсурдът е обект на вярата. De profundis ad te, Domine, clamavi!*

  5 maj 2001

ИНТЕРЕСУВАТ МЕ АБСУРДИТЕ (2.) 

  Тема за размишление: Какво се случва между Авраам**, Сарра и слугата Елиезер?! Ап. Петър на три пъти се отрича от Иисус, три пъти предава Вярата, в която се е клел; отричанията рушат ли човешката му същност! Бащата в библейската притча отредил за Блудния син почетното място до себе си покрай празничната трапеза, говори пред сбралите се такива едни – знак, че като стопанин, което значи и духовен наставник на челядта, е щастлив: "Този мой син мъртъв бе, и оживя, изгубен беше, и се намери"***. Редя думи, като да адвокатствам за себе си, но кой може да управлява сънищата? Не изпитвам вина: плътта е слаба и няма смисъл да отричам слабостта й. Огромна сила притежава нравственото, което – всъщност, е солидната основа на истинската любов. Опрощаването на греха обаче иде само след покаяние. Покаянието свързва далеч по-здраво чрез жеста на опрощаващия. Ала развратниците и онези, които никога не били грешили, според собствените им уверения, дали знаят това?! Грехът е най-сигурното средство за трупане на опит – да, трупане на тъга е то, но и трупане на предимства от силната, т.е. нравствената страна, в какъвто и да е случай от реалния живот на духа в плътта. Който не е бил в греха, не разбира живота.

  Мъдър един евреин – Барух Спиноза****, си пожелава: "Не за да осмивам човешките достойнства, не за да ги оплаквам, нито да ги проклинам, а да ги разбирам". Сънят ми от тази утрин в навечерието на Гергьовден, може и по друг начин да се тълкува: не от гледна точка грях-нравственост, а от гледна точка целесъобразност, необходимост и реални изгоди. И това тълкуване отключва бесове и страсти, които цивилизацията ни цял живот човеколюбиво подтиска у всекиго от нас. Въображението ми сега развихря низ от сюжети с необуздани пиршества, първично дионисиево опиянение, втурване в непредвидимата джунгла, генетично заложена у почти всекиго от нас. Няма задръжки, няма условности, няма уговорки или увещания. Няма съобразяване с никого другиго, освен с животинския нагон: тя самката и той самецът – какви пиршества и ритуали в чест на тленното, но и на жизненото у нас! Но колко ли време може тъй да се живее?

  От друг зрителен ъгъл, дали Природата не следва точно това: оплождане и сбогом, скъпи, беше ми приятно! – отместила е вниманието, грижата си към Онзи трети, който следва да се роди от съвкуплението между тези двама, Самец и Самка? Това е целта.

  "Някой станал велик, докато чакал възможното, друг – когато очаквал вечното; ала онзи, който очаква невъзможното, е по-велик от всички... Онзи, който се е борил със света, става велик чрез покоряването му, онзи, който се е борил с Бог, става по-велик от всички. Авраам е по-велик от всички: велик с онази мощ, чиято сила е безсилието, велик чрез онази мъдрост, чиято тайна е глупостта, велик с надеждата, чиято форма е лудостта, велик чрез любовта, която мрази себе си" – гърми страховито и призивно шепотът на Киркегор*****.

  Интересуват ме абсурдите не в отношението между човека и Бога, а в отношението на човека към себе си. В разни пластове на моето Аз властват различни императиви. Проблемът е кое от тези едновременни съществования, оформящи общата представа и форма на личното ми Аз, е водещо. Човекът не е монолит, и най-чаровното човешко качество може би е склонността да изненадва, да изневерява на самия себе си или да изскача вън от строгите рамки и граничните ровове, пълни с кървава гниеща каша, да се променя – оставайки, въпреки това, един и същ, по-точно казано – в неизменния си статус на огъвана от ветрове в единствения ни живот крехка мислеща тръстика. 

  Удобно, лесно е да обвиниш грешника, а непосилно е понякога да разберем как така е бил изненадан, неподготвен, гол и беззащитен срещу изкушението да се възползва, отричайки собствения си егоизъм, алчност и грандомания, основна част от човешкия характер. Преживял греха си насън, виждам любимото мое момиче красиво, страстно и с повече обич отпреди. Завръщам се като оцелял корабокрушенец в старото родно пристанище, по-жив откогато и да било. И въпреки това, и въпреки това... Простичко казано, никога не знаеш какво ще ти се случи, и точно в това е магията на живота!

  На картонче с малък квадратен отвор, за да отделя една шахматна задачка от друга, докато вися над шахматното табло в хола, съм си сложил надпис: "Животът е игра на случая". Случайно един-единствен от четирите милиарда сперматозоиди се оказал в лоното на яйцеклетката, и сред четирите милиарда точно победителят е всмуканият в магията да се появи на белия свят новият мъничък човек, който се оказал единствена осъществена възможност; урра! – може да изкрещи всеки от нас, които сме се родили на тази планета, залутана из дебрите на Космоса. Моята едничка свобода генетически произтича от случайното. Нося вина, че съм се оказал на онова място в подходящия миг с подходящите свои качества и слабости, та точно аз съм се оказал Победителят.

  "Човекът, според Киркегор, е същество трагически самотно и трагически обречено. Киркегор се противопоставя на всеки опит да бъде отстранена свободата като важен съпричинител на историческото развитие. Човешката история трябва да се разглежда не от гледище на необходимостта, както настоява Хегел, а вследствие на свободата и случайността. Необходимостта затова е необходимост, защото подчинява Свободата и се отнася към нея като своя форма, докато Случайността – именно като случайност, като независима, необусловена и непредвидима, естествено произтича от Свободата и се оказва нейна форма. (...) Философията на Киркегор е всъщност хомоцентрична – човекът е изходната й точка, центърът и нейната крайна цел"****** (за изследване, бих добавил – бел.м., tisss).

  Но датският философ прекалява... Защо ли му е да стига толкова далече? Случайно на пръв поглед мъжът обладава или е бил обладан от седемнайсетгодишно девойче. Да позволи да се случи, все пак не е случайност, а въпрос на избор... избор, макар и между два огъня, изкушаван от младата вакханка, но и от своите бесове Похот, Сласт, Егоизъм, Самолюбие. За избора, каквото и post factum да рече, той носи отговорност, следователно случайното как ли ще го оневини? В човешкото общежитие-общебитие състоянията извън контрол са short cut (пряк път) към ада в самите нас.

   БЕЛЕЖКА

  Самият Киркегор******* е категория в сферата на философия и писателство. Една от най-интересните личности на Европа: такъв е приживе, такъв е в наши дни. Животът му е твърде кратък, изпълнен с размишления за себе си: човека, като самостоятелен, завършен свят. Утвърждаването му е белязано от велика страст, за която самият той пише. Впечатленията си от родна Дания и датчаните от онова време Сьорен Киркегор вгражда и в своите творби. Идеите му са повлияни от случващото се непосредствено около него: от нрава на баща му, от разтрогнатата му любовна връзка с Регине Олсен, от състоянието на християнската вяра по онова време.

  Киркегор е философ, а и не по-малко поет. Формите, в които обвива разсъжденията си, възгледите си за живота, упоритият му стремеж към себевъздигане и волята като двигател на това негово търсене са недостижими по своята поетичност. Поетическата измислица, отбелязва в дневника си, ме завладява, когато почна да пиша... "Или-или" се появява през 1843 г. Изданието от 800 страници е част от много по-обширен план и е само увод към много по-пространни размишления – епична творба, с която начева кариерата си самороден талант, пръв навлязъл в дълбини на човешката ни природа.

  Следва

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 19 uni 2024

Илюстрации:
- Сьорен Киркегор, поет-философ, надникнал в бездната.
- Сарра уговаря мъжа си Авраам да заплоди слугинята.
Вж. https://tues.ru/bg/avraam-vethii-zavet-zhertvoprinoshenie-avraama---bibleiskaya/

–––
* Лат.: От бездната, Господи, те призовавам! 
** Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B0%D0%BC 
*** Лука, 15-24.
**** Бенедикт Спиноза (1632-1677), из "Политически трактат". 
***** "Страх и трепет", Сьорен Киркегор (1813-1855), из "Дневник на прелъстителя". 
****** Исак Паси, цит.съч., с. 51. 
******* Вж. Увод към "Сьорен Киркегор, част I – За естетиката, етиката и себереализацията на индивида в "Или-или" (1843 г.), изд. "Захарий Стоянов". Бел.м., tisss.