ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1567.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (1567.)

   Пловдив е люлка на културата от древните ни предци до ден днешен, но и котило на войнстваща посредственост, що се отнася до властващи парвенюта в поредната политическа и всякаква власт след историческия Десети ноември. – Аноним (1947)

  5 dec. 1982 

РАЗБИРАМ, ЧЕ Е ПРАВ, НО МНОГО СЪМ МАЛЪК...*

Прав си, както винаги, другарю:

малък си пред  Истината ти!

Аз и на това съм благодарен –

че страхливо не ме защити. 

Виждам как костюмчето си носиш,

как се извиняваш, сгърбен цял,

и гърмят в сърцето ми въпроси...

Колко ли мечти си надживял?

Колко ли красиво са те били?

Как ли нощем хленчел си от страх?

Как ли коленичил си безсилен?

Как забравил си да ходиш прав?

Пловдив – гнездо на пошлостта и на културата

Plovdiv, edited on 18 maj 2024

Илюстрации:

- Възползвали се от шанса да бъдат власт.

- Моят кът в канцеларията с четирите бюра.

–––

* Текстът е от първите месеци след прогонването ми от редакционния състав на пловдивския  младежки седмичник "Комсомолска искра". Посветен беше на бившия секретар "ИВД" (Идейно-възпитателна дейност) в пловдивския ОК на ДКМС Крум Марков (1945), чийто думи цитирах в заглавието. С Крум се познавах вече десетина години, откакто на 26 дек. 1972 г. двамата с Николай Галов в един и същ ден ни назначиха на щат като литературни сътрудници с месечна заплата 85 лв. И двамата току-що се бяхме оженили, безпарични и бедстващи, а и момичетата ни бяха вече бременни – моето момиче беше напред с материала, роди месец по-късно, в края на януари, а Галовата Виолета с наедрелия си тумбак вече се промъкваше на верев през процепа на голямата канцелария с онези четири бюра. Бяхме лакоми за подвизи, демек, за журналистика, и пак в един и същи ден на събрание на местните членове на СБЖ (Съюза на българските журналисти) с русоляво пухкаво момче, оператор в Радио-телевизионния център, пак двамата с Николай ни приеха сред професионалистите в бранша. Това – през пролетта на 1977 г. Бел.м., tisss.