ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1566.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (1566.)

   Пловдив е люлка на културата от древните ни предци траките до ден днешен, но и гнездо на войнстващата посредственост, що се отнася до властващи парвенюта и отрепки в поредната политическа сган на власт след историческия Десети ноември. – Аноним (1947).

  5 dec. 1977 

ЗАД ЗИДА ВИСОК*

Една градина зад зида висок се крие
и кой живее там, и как, за мен е тайна:
желязната врата в ръжда отдавна гние,
звукът на дървояда пълни стаите.

Да кажем, стигна някога чертата,
отвъд премина, в други свят прескоча,
за миг ще се стопя в зеленината
и любопитството от яд ще се налочи –

ще види всичко, скритото ще разузнае,
като слепец към Ада ще затропа,
пък аз и във смъртта ще се ругая
защо съм слязъл толкоз надълбоко.

Пловдив – гнездо на пошлост и култура

Plovdiv, edited on 17 maj 2024

Илюстрации:

- 1980, Иван Панев в Стария Пловдив**.

- 1976 – с баща ми дърводелеца Кирил.

–––

* От сб. "Сутрин рано" (1983 г.). Прекаленото познание убива – човек се обезверява, когато научи всичко около предмета, който го вълнува. Когато – с други думи, Истината е гола, тя не е особено привлекателна гледка. Да надничаш към арматурата на живота не е занятие за малодушни. Колкото повече узнавам, толкова по-ясно проумявам колко оскъдно зная, е другият смисъл на текста по-горе. Оттам се появи и слепецът, който потропва с тояжка към Ада на познанието. Писан е текстът в края на 1977 г., но за мен придоби по-особен смисъл след прогонването от пловдивския младежки вестник по заповед свише месец след моята острокритична статия от май 1981 г. "Дайте му там да прави заводска или селска някоя многотиражка, щом толкова иска да се занимава с журналистика, ала в средствата за масова информация за него няма работа", били указанията на първия секретар на ОК на БКП в Пловдив Иван Панев (1933-1990) към сътрудниците му Спас Беловски (1939-2017) и асеновградчанина Крум Марков (1945); разправил тогава на четири очи Крум пред човек от редакцията с добавката: "Знам, че е прав, но много съм малък, да му помогна". Която реплика стана запев за друг текст в сб. "Сутрин рано", отпечатан с логото на пловдивското издателство "Христо Г. Данов" в тираж от 1100 екз., за около седмица-две превърнал се в библиографска рядкост за пловдивските книжарници. Иван Панев, да добавя, ми допадаше като човек, допада ми и сега, независимо от случилото се. Напомня ми за актьора Микеле Плачидо (1946) в ролята на полицейския инспектор Корадо Катани от италианския сериал "Октопод", който залепяше съгражданите ми от крайните квартали за телевизионния екран, вж. https://1xmatch.com/bg/biografiya-mikele-plachido/ За съгражданина от съседната махала Иван Панев, израснал в беднотия, още се помнят думи, изречени от неговия баща, когато амбициозният Иван тръгва да прави политическа кариера в столицата на Тодор-Живкова България: "Сине, и като си вече кмет на столицата, не забравяй да обръщаш очи към пловдивските тепета", напомнял ги сам първият секретар на БКП на своите приятели и  подчинени тук. Ето това едва ли ще може да проумее парвенюто, което е готово да пълзи, вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%9F%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2 

** Снимка от лятото на 1980 г. отляво-надясно: Иван Панев (1933-1999) – първи секретар на ОК на БКП в Пловдив; най-отзад: Кирчо Атанасов (1945) – директор на елитната пловдивска Математическа гимназия по онова време, а по-късно Министър на образованието в едно от правителствата след Десети ноември 1989 г.; Г. Бояджиев (1947) – журналист в младежкия пловдивски седмичник "Комсомолска искра" от 26 дек. 1972 г.; Методи Танев (1919-1987) – щатен вътрешнополитически наблюдател на официоза "Отечествен фронт". Снимка: Румян Шишманов. Бел.м., tisss.