Пловдивската обществена телевизия преди Десети ноември започваше емисиите си винаги с мелодията за каменния войник на върха на втория по височина хълм Бунарджика, после се появи частната телевизия на г-н Евгений Тодоров (1947)*, прекръстиха я на "общинска" и Альоша обявиха за окупатор, а управленци от бившата БКП или техни рожби и обичайните мекерета, решиха да го префасонират в рекламна бутилка на фирмата за газирана вода "Кока-кола". Това ни е демокрацията! – Аноним (1947)
14 sep. 2010
МОИТЕ ДВЕ ДЪЩЕРИ
Пораснаха и двете дъщерички,
едната – въглен, другата – пшеничка,
отлитнаха... и стаята ми няма,
усещам, стана мно-о-ого по-голяма.
И вече няма за какво да споря,
да се кося, изобщо, да мърморя,
и всичко се оказа равно-равно,
притихнало и някак си безславно!
Къде останаха въздишки, врява
и вече всъщност що ли ми остава,
освен на мъничкото си балконче
да седна като уморено слонче
с кафенцето в ръка, с онази книга,
за четене която все не стига
уж времето, а ето има време
да я чета, а малко ми се дреме
и мисля ей така очи притворил,
да се завърна в детството отново,
когато Пловдив беше много прашен,
а пък у мен хлапакът тъй безстрашен,
че влизаше в двубои най-различни
естествено с куп жестове цинични,
и после го пердашеха до кръв,
но си остана пак герой и пръв,
че никога без бой не се предаде...
Рискуваме, уви! – кога сме млади!
А днес, уви! – ни плаши самотата
и няма вече смисъл суетата.
Децата – отлетели от гнездото,
и ти ненужен виждаш се, защото
я няма някогашната им врява
и само спомените ти остават.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар