Какво е поезията без любовта? Първи учител ми беше бедният френски студент, вечен скитник и играч на зарове Франсоа Вийон (1431-1463). Робърт Бърнс открих малко по-късно. Преди тези двамата обаче, кумир или еталон в лириката ми беше флорентиецът Гуидо Кавалканти (1255-1300) с неговото "dolce far niente" (сладичко безделие). Оказва се, истинските поети сродяват нациите и човеците, за разлика от всеки окичван със слава и незаслужени почести нафукан политик. – Аноним (1947)
...Тя бе с коси от мек атлаз
Бе хладен нежния й крак
Целувах милото лице,
И пред разсъмване почти,
Целунах скъпото лице,
22 oct. 1999
МОМИЧЕТО, КОЕТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО
и приюти ме в тъмен час,
макар без знатно потекло,
горд рицар се усетих аз.
С коси обви ме, Боже мой! –
целувайки ме с нежна страст,
макар – пехота, бита в бой,
горд рицар се усетих аз.
Превземах тез гърди, корем,
премрежил поглед от захлас,
гласът й чувах покрай мен
и по-щастлив не съм бил аз.
Щом сутринта на път поех
към нови друми, с дързък глас
до гроб във вярност й се клех...
Но после с други лягах аз.
Как лъгах я! О, как щурях
без миг покой и в зной, и в мраз,
но само с нея, знам, че бях
щастлив обичан рицар аз.
Илюстрации:
- Робърт Бърнс, роден на 25 януари 1759-1796 г.
- Младата жена е извор на трепет в изкуството**.
___
Няма коментари:
Публикуване на коментар