tisss: ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1477.)

понеделник, 8 януари 2024 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1477.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (1477.)

При натиск, резултатът е според материала: един се смалява, почва да бълва змии и гущери, друг израства високо, ала понякога се пречупва. Мъдростта на тревата ли?! Да не позволиш да те пречупят, зли хора да те уподобят на себе си. – Аноним (1947)

25 dec. 2014

РАЗГОВОРИ С МАРИЕТА Н.

Мариета от Канада: – Желая ти през тази година по-малко главоболия и най-вече: да напишеш книгите, които отлагаш. Нека духът да тече свободно и силно през теб. И стига с тези американци!
tisss: – Напоследък на път към Гребния канал минавам с велосипеда край квартално кръчме под пешеходния мост на Марица, което съм харесал да седнем на чаша кафе.
Мариета: – Тази година, ако е рекъл Господ, ще го направим. Прочети "Възвишение" на Милен Русков. Мисля, че ще ти хареса.
tisss: – Ъхъм, макар да не обичам фукльовци. Непременно ще ми хареса. Искам и аз да съм толкова убеден.

Мариета: – Защото си предубеден, прекалено огнената ти зодия не ти оставя шанс... Ко да прайш! Миналата година на 24 май се разходих по центъра и се видях с всички колеги, во главе със Светицата (Светийка Георгиева), Дончо Тенев и Диана Манчева (станала е тройна, ама си е същата по характер). Наложи ми се да си тръгна внезапно двайсет дни по-рано и много неприятно, а моите останаха докрая в Пловдив. Та тази година ще си компенсирам. Ако е писано де... Да не се заричам!

26 dec. 2014

tisss: – Видях къс от препоръчаното четиво. "Мера според мера" сякаш. Е, харно!

Мариета: – А-а-а, видя ли, тоз човек ми хареса, тоз човек е от твоята кръвна група. Мрази всякакви награди и хич не вярва на издателства. (Следват цитати от романа.)

"...- И туй, дето вървим от град на град, й е много на Българията! – казах аз. – Че и Левски да търсим отгоре на туй. Как да го намерим? Него все го няма.
- Чиляк право ще рече, измислили го тоз Левский – отвърна Асенчо. – Ей на, вървиш, гледаш: никъде няма и помен от него. Ще си речеш: тоз не може да е българин. Няма го в таз страна, в милое отечество – рече Асенчо и поклати глава, и изплю костилката на една слива, после додаде: - Тъй е, щот ся скрил. И е прав чилякът. Ако ся не крие, мамичката ще му разгонят я турците, я българите. (Цитат от друго място.)
- Тоз Дядо Юван ми иде на някой клон да го обеся! – рекох аз.
- Ти на клон не мож’ го обеси – възрази Асенчо и поклати глава. – Ще ся счупи клонът.
- Теб ще та обеся тогаз! – викам му.
- Мен по може – съгласи ся Асенчо. – Но защо?
- Задето ни нахули тоз порочний кон!
- За толкоз ми стигнаха спестяванийцата – рече тъй хладно някак Асенчо. – И нищо му няма, добър си е той!
- А защо тогаз не върви? – казах аз.
- Ще тръгне той – отвърна Асенчо. – Само да си земе солука добитакът... Нему е може бити приятно тъй от време на време да спира, па и да ся оглежда... Знаеш ли го що му минава през умът? (Цитат от трето място.)
"И тъй мине ся, не мине, гледаш двама ся сбият, пък после ся окаже, че нямало защо. Но те кат'ся сбият, вече има защо."
"Дяволът фаща най-лесно человека, кога ся отчае. Той си търси отчаяни хора, че най- лесно ги впримчва, а ги и предпочита... Затуй и прави такива неща по света, че да сее отчаяние, защото си търси отчаяни хора. Пък като ги фане, те на свой ред правят тъй, че сеят още отчаяние, и така без край, порочний кръг... А отчаяний человек най-лесно пада в мрежите на дявола, понеже си мисли, че е прав, съвестта му е чиста. И с чиста съвест прави дяволски неща. Дяволът, ще да речеш, фаща человека с много неща, и действително е тъй – фаща го с алчност, с гордост, и прочия, ама отчаяний человек е негов пророк и любимец. Понеже съвестта му чиста, умът му трезв, и има в него една безстрашна решителност, дето ни в алчния, нито в гордия има. Тоз е на дявола ангел-вестител. И сие е страшен капан! Дяволска работа, дет ся вика! Че дяволът не е никак прост! Инак би бил Глигор Македонецът, не дяволът. А, иди обяснявай туй на Асенча, или на человека, кога е отчаян. Той не вярва!" (Милен Русков, "Възвишение")*

12 jan. 2015

tisss: – Марието, стилистиката на твоя любим автор Милен Русков не ти ли напомня образа на Левски в четиричасов игрален филм, където Апостола яко псува, държи се като побойник? Или вярваш, че изкуство може да се гради и върху опростачване, а не върху човеколюбие? Решително не ми е симпатичен този твой любимец. Поздрави от крайния квартал на Пловдив!**

Мариета: – Занимавам се с болници... И не мога да пиша в момента. Ще ти отговоря довечера, като се прибера.

tisss: – "Българската история – митове и употреби", от лекето Емил Джасим.***

13 jan. 2015

Мариета: – Здравей! Минавам директно към въпроса ти, не знам колко време имам. Какъвто и филм да е за Левски, хората все няма да го харесат... Защото светеца всеки го възприема според своя критерий за святост... Не това е важно в случая. Важното е, че не сме гледали филма. Едва ли си бил на премиерата му в НДК на 18 февруари, т.г. Освен това, доколкото те познавам, не би дал 15 лева за книга на автор, когото много хора цитират (между другото – също: без да са го чели) и са го издали в омразното ти издателство, че и ти го навират в очите: "Прочети, прочети!" Чунким, ти друга работа си нямаш, само прехвалени автори, за които разправят, че героите им българи все се псували в книгите им като каруцари. Че и едно келеме сценарий по него направило, и даже го играли в тукашния театър, а даже навсякъде публиката го харесала. Реклама, санким. И театър, хайде холан!... Книга на Милен Русков някой си... Псувало се грозно в книгата му... Не че съм я чел, ама съм попрочел нещичко... Написано от един идиот, повторено от други двама, напопържано от трети, и ей ти го Общественото мнение. В интернет, дет сал живей целокупното ни българско и не толкоз българско население, отчасти народ.

Ако е за псувните и стилистиката, и ний можем: "Ходил ли си, бако, на Луната?"**** Та без да си чел "Възвишение", без да си гледал филма за Васил Левски, държиш да ме захапеш по тема, която ми е болна: защото аз съм от онези, от родоотстъпниците, дето заради тях сме на тоя хал. Ако си бяха тука седели гадовете...

Мразя обаче повече от всичко друго повърхностното притичване на босо по всички възможни теми на света само заради репченето. Ние, видиш ли, имаме мнение. А пък мнението е като задника. Всеки го има, но не всеки си го показва.

Едните ми роднини и познати се развиват духовно (естествено в интернет) и държат да информират цял свят докъде са стигнали, колко хора им дишат праха. Как само те разбират накъде върви този свят. Другите яко друсат гюбеци, въртят зъркели покрай пълни маси, щракат с пръсти, но си правят оглушки за парите, които им заехме преди година от чисто човеколюбие, не че на нас пари ни стигаха тогава. Та ние разчитахме точно на тези пари, но дадохме от нямането си. Единственият нормален 84-годишният ми баща гледа новините и се пали и се ядосва, и после ми диктува читателски мнения до вестник "Десант". Във всеки брой му ги публикуват. Опрели са до него...

Напоследък отвътре ми идва да поотдалечавам от себе си разни роднини и близки. Развивам таз дарба от няколко години насам и все си мисля, че ми е най-българската черта. Така че не бих се учудила, ако решиш, че съм вече отявлен родоотстъпник или поканадчена простакеса. Накратко, кога има ясни, точни критерии за сравняване, съм съгласна да спорим дали за Милен Русков или за... Но човековидният соросоид Емил Джасим не искам да коментирам... Повръща ми се от самовлюбени, разхвалвани у нас усърдни манипулатори.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа