ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1478.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1478.)

  И ще се срещнем в квартално кръчме следобяд край Марица в Пловдив, и ще звучи мелодията на Жо Дасен "Ако не съществуваше, щях да те измисля". Не знам това ли е тексът или си измислям, както ми се ще: на ъгъла зад Джумаята. – Аноним (1947)

  22 oct. 2006

ДЪЖДОВНО ПОСВЕЩЕНИЕ

Петък вечер и пак е дъждовно,
и си тръгвам от работа сам,
и след мен броди не като спомен,
а ликът ти едва очертан.

Петък, събота вечер, неделя
виртуален ще съм в Интернет,
мъж нормален, току на предела –
месеци преди кръгло шейсет.

Ще прехвърлям в ума си жените,
от които обичан съм бил,
и една по една ще ги питам
колко мъка съм им причинил.

Ей ги моята участ и наказание –
да се прибирам пак сам у дома,
да кърви пак в сърцето ми рана
и да знам, че и ти си сама,

че не мога тук нищо да сторя
в тази петъчна вечер със дъжд,
с тези улици, къщи и хора –
просто влюбен, отчаян и мъж.

Цял подгизнал от спомени стари,
тези дни ще си мисля напук
как седиш зад стъклото, навярно
подпряла брадичка с юмрук.

Пловдив – градът на споделената самота

Plovdiv, edited on 9 jan. 2024