ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1486.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (1486.)

  Нека миналото се чете не с възхищение, а с критично око! Защо снощи сънувах, че се хвърли върху мен и не ти пукаше, че стотици очи ни гледат? – Аноним (1947)

    30 jan. 2010

ШИПКОВИЯТ ХРАСТ, ПОД КОЙТО СЕ ЦЕЛУВАХМЕ

Шипковия храст, със сняг загърнат
сред трепета на утринния мраз –
със сто оченца шипката надзърта,
от теб кога целуван бил съм аз.

Макар пак януари, там ги няма
веселието, любовната ти страст
и може би е малко странно,
пияният май бил съм само аз.

Не знам това дали ще те нервира,
но сбогом взел съм си не оттогаз,
че случва се и дълго да умира
след чужда смърт единият от нас.

Изпърха сипка, сух снежец се сипне,
оттам отдавна не минавам аз,
ала небе докато гледат ми очите,
ще помня теб и шипковия храст.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 8 jan. 2024

Илюстрации:
- Край реката над с. Първенец край Пловдив.
- Зимна приказка за вълшебство с една фея.* 

–––
* "Която те привлича, не я преследвай ти./ Почакай, не плаши я, сама ще долети./ Ще крачи покрай тебе в Рождественския мраз,/ под вежди ще те гледа.../ Така я помня аз." (Из текста "Жена", писан в двустишия от типа газела). Бел.м. tisss.